Йозеф фон Айхендорф: Разлика между версии

'''Йозеф Карл Бенедикт барон фон Айхендорф''' ({{lang-de|Joseph Karl Benedikt Freiherr von Eichendorff}}) е немски [[поет]], [[белетрист]], [[драматург]] и [[преводач]]. Представител е на късния немски [[романтизъм]]. В творчеството му доминират преклонението и отдадеността на [[природа]]та, която той възпява в романтични картини и с изключително музикален език. Характерен белег на романтичното течение е религиозната отдаденост, религията като опора, от която романтиците черпят и формират своите идеали. У Айхендорф тя е свързана с дълбока вяра в предопределеното и зависимостта на човека от него. Често в творбите му е включена и патриотична тема, което е характерно за повечето негови съвременници, които в зората на [[Френската революция]] откликват с перото си на символите на свободата и родината.<ref> „Вълшебният свят на романтизма” - Донка Илинова, София 2007, печатница „Скала” </ref>

Йозеф фон Айхендорф е роден в замъка Лубовиц край [[Рачибож|Ратибор]], [[Горна Силезия]] (дн. [[Полша]], [[Силезко войводство]]) в семейството на пруския офицер, [[барон]] Адолф Теодор Рудолф фон Айхендорф (1756-1818) и съпругата му Каролине (1766–1822). Тя е потомка на благородническо семейство от Силезия и като наследство получава замъка Лубовитц. Бащата на Айхендорф от своя страна принадлежи към благородническия род на католици - — Айхендорф, който се заселва в Силезия към 17в.

От 1793г1793 г. до 1801г1801 г. [[свещеник]]ът Бернхард Хайнке преподава частно на Йозеф и две години по-големия му брат, [[Вилхелм фон Айхендорф]]. Увлекателните уроци за приключенски и рицарски романи, както и античните митове и легенди провокират автора към първите ми литературни опити. През 1794г1794 г. заминава за [[Прага]], през 1799г1799 г. за [[Карлсбад]] след което отново за Прага. Впечатленията от своите пътувания Айхендорф описва в своите първи записки. От 12 ноември 1800г1800 г. той започва да води своите ''записки в дневник'' (''Tagebuchaufzeichnungen'') и по същото време се захваща със съставянето на книга по [[естествознание]] (''Naturgeschichte''), в която сам прави илюстрациите.<ref>http://de.wikipedia.org/wiki/Joseph_von_Eichendorff</ref>

От октомври 1801г1801 г. Йозеф и брат му Вилхелм продължават обучението си в католическата гимназия „Матиас” в [[Вроцлав]]. Освен, че често посещава [[театър]]а, през този период Айхендорф пише и някои от по-ранните си стихове. Приятелството му с австрийския [[поет]] и [[драматург]] [[Йозеф Кристиан фон Целдлиц]], негов съученик - — също датира от тогава. След това Айхендорф следва [[право]] в [[Хале]] като паралелно с това посещава и лекции по [[философия]] при [[Фридрих Август Волф]], [[Фридрих Шлайермахер]] и [[Хенрих Щефенс]]. При едно от посещенията си на театъра в [[Бад-Лаухщед]] (провинция Саксония-Анхалт) младият Йозеф гледа представление на гостуваща трупа от града на [[Гьоте]] - [[Ваймар]]. Следва пътуване през планината [[Харц]], което го отвежда чак до градовете [[Хамбург]] и [[Любек]]. През август 1806г1806 г. Айхендорф се завръща в родния си замък Лубовиц, където се радва на светския живот - — посещава [[бал]]ове и ходи на [[лов]] в околността. <ref>http://de.wikipedia.org/wiki/Joseph_von_Eichendorff</ref>

След края на ваканцията, през есента на същата година, Йозеф фон Айхендорф трябва да се върне в Хале, където да продължи обучението си, но плановете му са осуетени, защото войските на [[Наполеон]] окупират града и университетът е разпуснат. Поради тази причина през май 1807г1807 г. той и брат му , Вилхелм, предприемат пътувания през различни градове - [[Линц]], [[Регенсбург]], [[Нюрнберг]] и [[Хамбург]], където остават, за да продължат образованието си. Едва две години преди смъртта си, през 1855г1855 г., Айхендорф посещава отново град Хале. Именно през последните години от живота си авторът създава автобиографичния текст „''Хале и Хайделберг''” („''Halle und Heidelberg''”), в който определя тези две места като извор на романтически идеи, които са го формирали като поет и писател. <ref>http://www.buergerstiftung-halle.de/bildung-im-voruebergehen/eichendorff/</ref>

Освен че посещава лекции по право при Антон Фридрих Юстус Тибо, по време на престоя си в Хайделберг младият Йозеф се среща и с много изтъкнати представители на литературното движение [[романтизъм]], между които е и харизматичният Йозеф Гьорес. Тогава все още много влиятелният поет на романтизма, граф Ото фон Льобен (с псевдоним „''Исидориус Ориенталис''”), се превръща в много близък приятел на Айхендорф и го насърчава да създава лично творчество. Не след дълго с известни усилия от страна на графа били публикувани и първите стихове на младия поет. Отпечатани са във вестник за изкуство и наука под псевдонима ''Флоренс''. <ref>http://www.buergerstiftung-halle.de/bildung-im-voruebergehen/eichendorff/</ref> Двамата братя фон Айхендорф взимат участие и в съставянето на прочутия сборник от стари немски народни песни - ''„Вълшебният рог на момчето”'' на [[Ахим фон Арним]] и [[Клеменс Брентано]].

През април 1808г1808 г. двадесетгодишният Йозеф предприема образователно пътуване, което го отвежда през Страсбург до [[Париж]], а май същата година посещава и Виена. През лятото отново се завръща в Лубовиц, за да помогне на баща си в ръководството на имението им. По това време започва работа върху първото си произведение в [[проза]] - разказа „''Вълшебството през есента. Една приказка''” („''Die Zauberei im Herbste. Ein Märchen''”).

През 1809г1809 г. се сгодява за 17-годишната [[Алойзиа фон Лариш]] (1792-1855). През ноември същата година Йозеф заминава с брат си Вилхелм за [[Берлин]], където слуша лекции при философа [[Йохан Готлиб Фихте]] и се среща с Арним, Брентано и [[Хайнрих фон Клайст]]. През лятото на 1810г1810 г. продължава следването си по [[право]] във Виена и през 1812г1812 г. се дипломира.

От 1813г1813 г. до 1815г1815 г. Айхендорф участва в освободителните войни срещу [[Наполеон]]. Първоначално е част от т.нар. „''черни ловци''” на майор Лудвиг Адолф Вилхелм фон Люцов, а след това като лейтенант влиза в редиците на Трети батальон на 17-ти Силезийски пехотен полк край изоставената крепост Торгау. След сватбата се присъединява към Първи батальон на (горнорейнския) Втори Рейнски пехотен полк, който навлиза в [[Париж]]. До края на 1815г1815 г. Айхендорф остава като част от окупационните войски и едва през 1816г1816 г. успява да се завърне обратно в Вроцлав.

[[Файл:Zamek biskupi w Javorniku.jpg|мини|вляво|Замъкът Йоханисберг]]След смъртта на брат му Вилхелм през януари 1849г1849 г. Айхендорф наследява неговото феодално владение в Зедлниц. За да избегне безредиците, предизвикани от Германската революция от 1848-1849 година, т.нар. Мартенска революция, семейството на автора отпътува за Дрезден, а след това бяга в Кьотен. Заради чернодробното заболяване на Луизе двамата съпрузи предприемат пътувания до различни градове, където тя да се лекува и да си почива, но безуспешно. Здравословното йи&#768; състояние продължава да се влошава и в началото на декември 1855г1855 г. съпругата на Айхендорф си отива от този свят на 63-годишна възраст. В този момент семейството живее в град [[Ниса]] (дн. Полша). <ref>https://de.wikipedia.org/wiki/Aloysia_von_Eichendorff</ref>

От 1856г1856 г. до 1857г1857 г. Айхендорф гостува на вроцлавския архиепископ Хайнрих Фьорстер в лятната му резиденция - — замъка Йоханисберг в град Яворник (дн. Чехия), където се отдава и на активна творческа дейност. В периода от 1847г1847 г. до смъртта си Йозеф фон Айхендорф приключва литературното си дело и постепенно започва да се занимава с публицистика. В този период е публикуван и трудът му „''История на поетичната литература в Германия''” („''Geschichte der poetischen Literatur Deutschlands''”). <ref>http://de.wikipedia.org/wiki/Joseph_von_Eichendorff</ref> [[Файл:Eichendorff-Grab.JPG|мини|вдясно|Надгробната плоча на Йозеф и Алойзиа фон Айхендорф]]

Творчеството на Айхендорф е белязано от един основен конфликт - — битката на [[индивид]]а с ''"изкушението да се отклониш от правия път"''; това изкушение поетът съзира от една страна във филистерския живот и лишеното от въображение всекидневие, а от друга - — в [[демон]]ичното себепогубване на романтичния човек. Разрешаването на този конфликт Айхендорф вижда в реализирането на средновековния идеал за "божието царство" като "възраждане на цялостния живот". Стремежа към превъзмогване на човешката деформация поетът осъществява в своята [[лирика]], чиито същностни белези са ''"простота, съкровена искреност и дълбока религиозност"''. Тази ведра откритост към света, свързаността с природата и неусложненото богопочитание са изразени в книгата му ''"Стихотворения"'' (1837), която си спечелва популярността на сборник с автентични народни песни. Една от най-красивите му творби е прочутата ''"Лунна нощ"''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish18/j_ajhendorf/lunna.htm Стихотворението "Лунна нощ" в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1837).

Айхендорф е смятан за един от най-значимите лирици в немската литература, творчеството му вълнува и днес. Той е оказал силно влияние върху поколения поети и композитори. Приема се, че новелата му „Из живота на един безделник“ (1826г1826 г.) бележи връхна точка в творчеството на романтизма, но едновременно с това вещае и края му.

Идиличният начин, по който Айхендорф изгражда образите на природата и на обикновения живот, не се откроява с усложнена образност и набор от думи. Зад него, обаче, се крие многопластова плетеница от метафорична символика, чрез която да бъдат тълкувани света, природата и състоянията на душата.

* ''Der Unbekannte''}}

* ''Dichter und ihre Gesellen'' (1834)

* ''Das Marmorbild'' (1819)

* ''Из живота на един безделник'' (''Aus dem Leben eines Taugenichts'', 1826)

{{commonscat-inline|Joseph von Eichendorff}}