Аркадий: Разлика между версии

| управление=януари [[383]] — –[[395]] ([[август (титла)|август]] при [[Теодосий I|баща си]]); <br>[[395]] — – [[1 май]] [[408]] (император на [[Източна Римска империя|изток]])

Аркадий е по-големият син на [[Теодосий I]] и [[Елия Флацила]]. Роден в Испания, малко преди възкачването на Теодосий на трона, Аркадий получава титлата [[август (титла)|август]] от баща си през януари [[383]] г. и става негов съимператор и наследник. По-малкият му брат [[Флавий Хонорий|Хонорий]] също е обявен за август през [[393]] г. След като Теодосий I Велики умира през януари 395 г. Римската империя е разделена окончателно и за последен път - – Аркадий получава източната част на империята, а Хонорий западната.

Малолетния Хонорий е манипулиран от римския ''[[magister militum]]'' с вандалски произход – [[Стилихон|Флавий Стилихон]], докато Аркадий попада под влиянието на един от своите министри — – гало-римският благородник [[Руфин]]. Безволев и слаботелесен, Аркадий почти не напускал императорския дворец и прекарвал повечето време в удоволствия и развлечения.

По нареждане на Руфин войските на Източната империя са отзовани в Константинопол, вместо да се бият с врага, но това ги настройва зле и води до свалянето и убийството на сановника от готските наемници на [[Гаинас]] през ноември 395 година. Във всеки случай новият съветник на Аркадий — – дворцовия [[евнух]] [[Евтропий (консул 399 г.)|Евтропий]], просто заема мястото на Руфин като скритата зад източния трон сила. Той дори става командващ армията ([[magister militum]]) и получава длъжността консул — – нещо недопустимо дотогава за един евнух, но опитите му да усмири вилнеещите готи са напразни и те няколко пъти обсаждат столицата.

Същевременно, Гаинас успява да осигури подкрепата на повечето готски войски и застава начело на нов бунт срещу императора (396 г.). Обединените сили на няколко остготски и вестготски главатари опустошават Тракия и околностите на Константинопол и дори за известно време преминават в [[Мала Азия]]. От тогава датират първите документирани набези на хуните в римска територия - – ок. 397-8 г. в Тракия и Мизия.

В крайна сметка, император Аркадий е принуден да приеме готите в Константинопол и да обяви Гаинас за новия [[magister militum]] през [[399]] г., след като отстранява станалият непопулярен евнух Евтропий. Присъствието на варварите-[[арианство|ариани]] в столицата обаче скоро предизвиква масов народен бунт, в който са убити около 7 хиляди готски наемници по заповед на Аркадий. В размириците е подпален императорският дворец. Тогава, с помощта на друг готски военачалник — – [[Фравита]], Гаинас и неговите войници са изгонени от града в началото на [[400]] година. На следващата година останките от готската бунтовническа армия са унищожени в Мизия от хуните, които сключват съюз с източната империя.

* [http://www.brown.edu/Departments/Classics/bcj/11-06.html Watts, Edward, "the„the motifs of Imperrial authority in the bust of Arcadius"Arcadius“]