Разлика между версии на „Аркадий“

форматиране: 8x тире, кавички, нов ред (ползвайки Advisor.js)
(форматиране: 8x тире, кавички, нов ред (ползвайки Advisor.js))
| изображение за личността=[[Файл:Arcadius.jpg|180px|център|]]
| описание на изображението=Скулптурен портрет на Аркадий
| управление=януари [[383]][[395]] ([[август (титла)|август]] при [[Теодосий I|баща си]]); <br>[[395]] – [[1 май]] [[408]] (император на [[Източна Римска империя|изток]])
| пълно име=
| роден=[[377]]/[[378|8]]
'''Флавий Аркадий''' ({{lang-la|Flavius Arcadius}}) ([[377]]/[[378]]&ndash;[[1 май]] [[408]]) е [[император]] на източната половина на [[Римска империя|Римската империя]] от [[395]] до [[408]] година. В някои исторически изследвания, Аркадий е приеман за първият [[Византия|византийски]] император.
 
Аркадий е по-големият син на [[Теодосий I]] и [[Елия Флацила]]. Роден в Испания, малко преди възкачването на Теодосий на трона, Аркадий получава титлата [[август (титла)|август]] от баща си през януари [[383]] г. и става негов съимператор и наследник. По-малкият му брат [[Флавий Хонорий|Хонорий]] също е обявен за август през [[393]] г. След като Теодосий I Велики умира през януари 395 г. Римската империя е разделена окончателно и за последен път - – Аркадий получава източната част на империята, а Хонорий западната.
 
==Управление==
Малолетния Хонорий е манипулиран от римския ''[[magister militum]]'' с вандалски произход – [[Стилихон|Флавий Стилихон]], докато Аркадий попада под влиянието на един от своите министри – гало-римският благородник [[Руфин]]. Безволев и слаботелесен, Аркадий почти не напускал императорския дворец и прекарвал повечето време в удоволствия и развлечения.
 
===Въстание на готите===
Притискани от [[хуни]]те на североизток, [[готи|готските]] [[федерати]] в [[Мизия]] и [[Панония]] подновяват агресията си срещу Римската империя. През 395-400 г. един от [[вестготи|вестготските]] предводители, [[Аларих]], вдига въстание на федератите срещу империята и няколко години плячкосва [[Тракия]], [[Илирик]] и [[Гърция]], след което се насочва на запад към Италия. Изправен пред тази заплаха Руфин отказва военно съдействие със западният регент Стилихон, опасявайки се от неговите амбиции да контролира и двамата императори. Въпреки това Стилихон отбранява успешно империята и през 397 г. постига временно надмощие над Аларих, след няколко години на военни действия в Илирия.
 
По нареждане на Руфин войските на Източната империя са отзовани в Константинопол, вместо да се бият с врага, но това ги настройва зле и води до свалянето и убийството на сановника от готските наемници на [[Гаинас]] през ноември 395 година. Във всеки случай новият съветник на Аркадий – дворцовия [[евнух]] [[Евтропий (консул 399 г.)|Евтропий]], просто заема мястото на Руфин като скритата зад източния трон сила. Той дори става командващ армията ([[magister militum]]) и получава длъжността консул – нещо недопустимо дотогава за един евнух, но опитите му да усмири вилнеещите готи са напразни и те няколко пъти обсаждат столицата.
 
Същевременно, Гаинас успява да осигури подкрепата на повечето готски войски и застава начело на нов бунт срещу императора (396 г.). Обединените сили на няколко остготски и вестготски главатари опустошават Тракия и околностите на Константинопол и дори за известно време преминават в [[Мала Азия]]. От тогава датират първите документирани набези на хуните в римска територия - – ок. 397-8 г. в Тракия и Мизия.
 
В крайна сметка, император Аркадий е принуден да приеме готите в Константинопол и да обяви Гаинас за новия [[magister militum]] през [[399]] г., след като отстранява станалият непопулярен евнух Евтропий. Присъствието на варварите-[[арианство|ариани]] в столицата обаче скоро предизвиква масов народен бунт, в който са убити около 7 хиляди готски наемници по заповед на Аркадий. В размириците е подпален императорският дворец. Тогава, с помощта на друг готски военачалник – [[Фравита]], Гаинас и неговите войници са изгонени от града в началото на [[400]] година. На следващата година останките от готската бунтовническа армия са унищожени в Мизия от хуните, които сключват съюз с източната империя.
 
След избавлението от готската заплаха, в Константинопол е започнат строежа на нов форум (Форум на Аркадий) с триумфална колона в чест на императора, въпреки че те не са завършени до края на управлението му.
{{Commons|Arcadius}}
* [http://www.seanmultimedia.com/Pie_Arcadius_Laws.html Laws of Arcadius], извлечено от Юстиниановия ''[[Corpus Iuris Civilis]]''
* [http://www.brown.edu/Departments/Classics/bcj/11-06.html Watts, Edward, "the„the motifs of Imperrial authority in the bust of Arcadius"Arcadius“]
* [http://www.roman-emperors.org/arcadius.htm Arcadius (395-408 A.D.)] ''An Online Encyclopedia of Roman Emperors''
* [http://www.livius.org/ap-ark/arcadius/arcadius.html Arcadius] livius.org
* John H. W. G. Liebeschuetz: ''Barbarians and Bishops. Army, Church, and State in the Age of Arcadius and Chrysostom''. Clarendon Press, Oxford 1990
* Wolfgang Hagl: ''Arcadius Apis imperator: Synesios von Kyrene und sein Beitrag zum Herrscherideal der Spätantike''. Stuttgart 1997
 
 
{{пост начало}}