Йозеф фон Айхендорф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 60:
[[Файл:Eichendorff werke titel.jpg|мини|Събрани творби от Айхендорф]]
Творчеството на Айхендорф е белязано от един основен конфликт — битката на [[индивид]]а с ''"изкушението да се отклониш от правия път"''; това изкушение поетът съзира от една страна във филистерския живот и лишеното от въображение всекидневие, а от друга — в [[демон]]ичното себепогубване на романтичния човек. Разрешаването на този конфликт Айхендорф вижда в реализирането на средновековния идеал за "божието царство" като "възраждане на цялостния живот". Стремежа към превъзмогване на човешката деформация поетът осъществява в своята [[лирика]], чиито същностни белези са ''"простота, съкровена искреност и дълбока религиозност"''. Тази ведра откритост към света, свързаността с природата и неусложненото богопочитание са изразени в книгата му ''"Стихотворения"'' (1837), която си спечелва популярността на сборник с автентични народни песни. Една от най-красивите му творби е прочутата ''"Лунна нощ"'' <ref>[http://liternet.bg/publish18/j_ajhendorf/lunna.htm Стихотворението "Лунна нощ" в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1837).
== Лириката на Айхендорф ==
Лирическите текстове на Айхендорф са едни от най-четените поетически произведения на немския романтизъм. Стиховете му се характеризират с неголям запас от мотиви, но се отличават със смесица от повтарящи се лирични форми и символни елементи на магическа сила, на места загадъчни и не докрай разбираеми. В съдържателен план лириката на Айхендорф се основава на меланхоличното желание да извика и съхрани всичко онова, което авторът свързва с отминалите детски години и загубената си родина. Вечно възпяваните шумящи леса, красиви дървеса, планини и долини,полета и поляни, реки и езера, омайни пейзажи, над които звездното небе се свежда - светът е показан като огромна съкровищница от картини, богата на оригинални метафорични изрази и послания.
В желанието си да затвори пропастта между модерното поетическо изкуство и народното творчество, Айхендорф критикува [[Просвещението]], като обвинява [[Имануел Кант]], че е повлиял негативно върху немската поезия и е превърнал религията в абстрактен морал.
Айхендорф разказва за далечни, омагьосани замъци във висините, за кичести градини, обширни долини и винаги шумящи леса. Тези картини са в противовес с [[Индустриализация]]та. За разлика от [[Йохан Волфганг Гьоте]], който е особено критичен към романтизма и посвещава много редове на природните науки и новите технически постижения, Йозеф фон Айхендорф се затваря в своя носталгичен свят, гледайки назад към „доброто старо време“. И именно от отминалите дни черпи вдъхновението си автора на романтизма. Лириката на Айхендорф е отражение на стремежа му да върне онова, „което няма да се върне“, и да вдъхне живот на това, което отдавна „тъне в забрава“. Освен [[меланхолия]] и [[носталгия]] от стиховете на романтическия творец се долавя и тревога за човека, природата и все по-нетрайната им взаимовръзка.
В лириката на Айхендорф се открояват няколко основни мотиви и символи - [[нощ]]та, [[гора]]та, копнежа, [[родина]]та, чуждото пространство, [[самота]]та. Тези непрекъснато повтарящи се елементи не винаги са еднозначни и разкриват различни, а понякога и противоположни послания.
'''Нощта''', бленувана от представителите на ранния романтизъм ([[Новалис]]), за Айхендорф символизира меланхоличното познание за загубата, която кара човек да се чувства самотен, но също така образът на нощта се появява и в моменти на дълбоки любовни чувства, т.е. този мотив разкрива амбивалентност при тълкуването му. В едно от най-известните стихотворения на Айхендорф, „Лунна нощ“, нощта е представена като момент хармония между земята и небето, на единение между този и онзи свят. <ref>https://de.wikipedia.org/wiki/Eichendorffs_Lyrik</ref>
== Влияние ==
Line 236 ⟶ 245:
* {{en икона}} [http://www.imdb.com/name/nm0902218/ Филми по произведения на Йозеф фон Айхендорф]
{{Превод от|de|
{{романтизъм}}
{{нормативен контрол}}
| |||