Пърси Биш Шели: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Преместване на ''наставка'' в Уикиданни |
мРедакция без резюме |
||
Ред 3:
| портрет= Portrait of Percy Bysshe Shelley by Curran, 1819.jpg
| описание= британски поет
| роден-място=[[Хоршъм]], [[Великобритания]]
| починал-място=[[Тиренско море]]
}}
'''Пърси Биш Шели''' (на [[английски език|английски]] ''Percy Bysshe Shelley'') е [[Англия|английски]] [[поет]], един от най-изтъкнатите представители на [[романтизъм|романтизма]], наред с [[Джон Кийтс]] и [[Джордж Байрон]]. Той е смятан за един от най-добрите лирически поети, писали на английски език. Сред най-значимите му произведения са поемите ''„[[Адонаис]]“'' и ''„[[Освободеният Прометей]]“''.
Line 15 ⟶ 14:
== Биография ==
=== Образование и първи работи ===
Пърси Биш Шели е син на Тимъти Шели, депутат в парламента от партията на [[виги]]те, по-късно втори баронет на Кесъл Горинг, и съпругата му Елизабет Пилфолд. Той израства в [[Съсекс]] и получава първоначалното си образование у дома. През [[1802]] постъпва в училище в [[Брентфорд]], а през [[1804]] — в [[Итън Колидж|Итънския колеж]].
През [[1810]] Шели постъпва в [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]]. По това време публикува първата си книга, [[готически роман|готическия роман]] ''„Zastrozzi“'' (''„Застроци“''; 1810), както и ''„Original Poetry by Victor and Cazire“'' в съавторство със сестра си Елизабет. През същата година публикува и привидно пародийната стихосбирка ''„Posthumous Fragments of Margaret Nicholson“'', може би в съавторство със състудента си Томас Джеферсън Хог.
Line 22 ⟶ 21:
=== Брачен живот ===
[[File:MaryShelleyEaston3.jpg|thumb|left|Портрет на [[Мери Шели]]{{Br}}''худ. Реджиналд Ийстън'', ''1857'']]
Четири месеца след изгонването си от университета, 19-годишният Шели заминава за [[Шотландия]] с 16-годишната ученичка Хариет Уестбрук, дъщеря на Джон Уестбрук, собственик на кафене в [[Лондон]]. Семейство Уестбрук привидно осъждат бягството, но тайно поощряват връзката на дъщеря си с бъдещия баронет. След женитбата им на [[28 август]] 1811, Шели кани състудента си Хог да гостува в дома им, но го отпраща, когато последният започва да досажда на Хариет. Заедно с тях по настояване на съпругата му живее и по-голямата ѝсестра Елизабет Уектбрук. Бащата на Шели не одобрява неравния брак и спира издръжката му. През този период Шели посещава [[Лейк Дистрикт]], където има намерение да пише. Малко по-късно заминават за [[Дъблин]], където Шели пише радикални политически памфлети, призоваващи за автономия на [[Ирландия]], свобода на мисълта и политически права за [[католицизъм|католиците]].
През следващите две години Шели пише и през [[1813]] публикува ''„Queen Mab“'' (''„Кралица Маб“''), утопична поема, пропита с радикалната философия на [[Уилям Годуин]]. По това време Шели, все по-недоволен от почти тригодишния си брак и особено от влиянието на балдъзата си, започва да търси по-подходяща интелектуална среда, като често оставя жена си и двете си деца сами. Хариет и Елизабет се местят при родителите си. Шели започва да учи италиански и да посещава дома и книжарницата на Годуин в Лондон. Годуин има три добре образовани дъщери
[[File:HistorySixWeeksTourMap.png|thumb|HistorySixWeeksTourMap|мини|250px| Пътешествията в Европа от 1814 (червени точки) и 1816 г. (зелени точки)]]
Line 36 ⟶ 34:
=== Запознанство с Байрон ===
[[File:George Gordon Byron, 6th Baron Byron by Richard Westall (2).jpg|thumb|Портрет на [[Джордж Байрон]]{{Br}}''худ. Ричард Уестол'']]
Line 44 ⟶ 41:
=== Лични трагедии и втори брак ===
Завръщането в Англия е помрачено от поредица трагични събития. Фани Имли, полусестра на Мери Годуин, се самоубива в края на есента. През декември бременната Хариет, изоставената съпруга на Шели, също се самоубива, като се удавя в [[Хайд Парк]] в Лондон. На [[30 декември]] 1816, няколко седмици по-късно, Пърси Биш Шели и Мери Годуин се женят. До известна степен целта на брака е да се осигури на Шели попечителството на децата му от Хариет, но въпреки това те са дадени от съда на приемни родители.
Line 52 ⟶ 48:
=== Пътувания в Италия ===
В началото на 1818 Пърси и Мери Шели напускат Англия, заедно с Клеър Клеърмонт, за да отведат дъщерята на Клеър при нейния баща Байрон, който пребивава във [[Венеция]]. И отново срещата с по-възрастния и по-известен поет окуражава Шели да пише. В края на годината той пише ''„Julian and Maddalo“'', леко замаскирано описание на пътуванията му с лодка и разговорите му с Байрон във Венеция, завършващо с посещение на лудница. Тази поема отбелязва появата на „градския стил“ на Шели.
▲В началото на 1818 Пърси и Мери Шели напускат Англия, заедно с Клеър Клеърмонт, за да отведат дъщерята на Клеър при нейния баща Байрон, който пребивава във [[Венеция]]. И отново срещата с по-възрастния и по-известен поет окуражава Шели да пише. В края на годината той пише ''„Julian and Maddalo“'', леко замаскирано описание на пътуванията му с лодка и разговорите му с Байрон във Венеция, завършващо с посещение на лудница. Тази поема отбелязва появата на „градския стил“ на Шели.
[[File:9024 - Roma - Cimitero acattolico - Tomba Percy Bysshe Shelley (1792-1822) - Foto Giovanni Dall'Orto, 31-March-2008.jpg|thumb|Гробът на Шели в Рим]]
След това той започва дългата си драма в стихове ''„Prometheus Unbound“'' (''„Освободеният Прометей“''), описваща говорещи планини и демон, който сваля [[Зевс]] от трона му. През 1818-19 семейството загубва две деца
През тези години семейството се мести в различни градове на [[Италия]]. ''„Освободеният Прометей“'' е завършена в Рим, след което през лятото на [[1819]] Шели пише трагедията ''„The Cenci“'' (''„Ченчи“'') в [[Ливорно]]. През същата година, подтикнат и от кръвопролитието в [[Манчестър]] при разтурянето на един митинг с оръжие от полицията (иронично наречено Питърлу по подобие на Уотърлу {{lang-en|Waterloo}}), той пише най-известните си политически поеми (''„The Masque of Anarchy“'', ''„Men of England“'', ''„The Witch of Atlas“''), както и есето ''„The Philosophical View of Reform“'', най-пълното изложение на политическите му възгледи. През [[1821]], вдъхновен от смъртта на Джон Кийтс, пише елегията ''„Adonais“'' (''„Адонаис“'').
Line 64 ⟶ 59:
=== Смърт ===
На [[8 юли]] 1822, по-малко от месец преди да навърши тридесет, Шели тръгва по море с шхуната си „Дон Жуан“ от Ливорно за [[Леричи]]. Корабът, построен специално за него в [[Генуа]], попада във внезапна буря и потъва. На борда освен Шели има още двама души, всички загиват.
Line 91 ⟶ 85:
{{Уикицитат|Пърси Шели}}
{{Общомедия|Percy Bysshe Shelley}}
*
* [http://liternet.bg/publish1/pbsheli/index.html Пърси Биш Шели на ЛитерНет]
* {{en икона}} {{gutenberg author| id=Percy+Bysshe+Shelley | name=Percy Bysshe Shelley}}
Line 99 ⟶ 93:
{{Превод от|en|Percy Bysshe Shelley|38331394}}
{{романтизъм}}
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Шели, Пърси}}
[[Категория:Английски поети|Шели, Пърси]]
[[Категория:Романтизъм|Шели, Пърси]]
|