Йозеф фон Айхендорф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 68:
В лириката на Айхендорф се открояват няколко основни мотиви и символи - [[нощ]]та, [[гора]]та, копнежа, [[родина]]та, чуждото пространство, [[самота]]та. Тези непрекъснато повтарящи се елементи не винаги са еднозначни и разкриват различни, а понякога и противоположни послания.
'''Нощта''', бленувана от представителите на ранния романтизъм ([[Новалис]]), за Айхендорф символизира меланхоличното познание за загубата, която кара човек да се чувства самотен, но също така образът на нощта се появява и в моменти на дълбоки любовни чувства, т.е. този мотив разкрива амбивалентност при тълкуването му. В едно от най-известните стихотворения на Айхендорф, „Лунна нощ“, нощта е представена като момент на хармония между земята и небето, на единение между този и онзи свят. <ref>https://de.wikipedia.org/wiki/Eichendorffs_Lyrik</ref>▼
'''Нощта'''
▲
'''Самотата'''
Постоянният поглед обърнат назад, в миналото, не само изостря усета за отдавна отминалото, но и създава лирика на самотата. Постепенно образът на хората, които си спомнят, са заменени от един самотен Аз, който сякаш е „изпаднал” от едно безгрижно време, като малко птиче, което е паднало от гнездото си. Спомените обаче не се появяват денем, а нощем в меланхолична самота.
'''Германската гора'''
Германската гора присъства в творчеството на Айхендорф, надхвърляйки обикновената си символна функция на говорещата природа. Тя се превръща в място за спомени, преображение и мистично търсене на единение. Тъмните дебри и „горската усамотеност” могат да водят и до еротични изкушения. Освен образът на нощта и този на гората притежава амбивалентен характер и позволява да се тълкува по различни начини. От една страна тя може да е символ на идеализирания, примитивен свят - антипод на града, представляващ цивилизацията. В това противопоставяне гората се явява свободно пространство, в което човек може да се освободи от всички окови на обществото. От друга страна в гората се ражда митичното, тя е пространството, в което Пан и горските духове вършат своите пакости - място на блуждаещи огньове и съблазън. Със своите сенки, с тъмнината, със страшното и непознатото, което дебне и буди страх, гората се превръща в димензия на мрака и на срамните, потиснати еротични желания. В стихотворението на Айхендорф „Разговор в гората” ключова роля играе магьосницата [[Лорелай]], която [[Клеменс Брентано]] (по-късно и [[Хайнрих Хайне]]) представя в баладата си Лоре Лай.
<ref>https://de.wikipedia.org/wiki/Eichendorffs_Lyrik</ref>
== Влияние ==
Line 113 ⟶ 125:
* ''Lied'' (1810)
* ''Abschied'' (1810)
* ''
* ''Строшената халка'' (''Das zerbrochene Ringlein oder auch Untreue'', 1813)
* ''Morgengebet'' (1814)
| |||