Уикипедия

Йозеф фон Айхендорф: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 29:
[[Файл:Eichendorff-Wappen.png|мини|вдясно|Гербът на рода фон Айхендорф]]
 
От 1793 г. до 1801 г. [[свещеник]]ът Бернхард Хайнке преподава частно на Йозеф и две години по-големия му брат, [[Вилхелм фон Айхендорф]]. Увлекателните уроци за приключенски и рицарски романи, както и античните митове и легенди провокират автора към първите миму литературни опити. През 1794 г. заминава за [[Прага]], през 1799 г. за [[Карлсбад]] след което отново за Прага. Впечатленията от своите пътувания Айхендорф описва в своите първи записки. От 12 ноември 1800 г. той започва да води своите ''записки в дневник'' (''Tagebuchaufzeichnungen'') и по същото време се захваща със съставянето на книга по [[естествознание]] (''Naturgeschichte''), в която сам прави илюстрациите.
 
От октомври 1801 г. Йозеф и брат му Вилхелм продължават обучението си в католическата гимназия „Матиас” в [[Вроцлав]]. Освен, че често посещава [[театър]]а, през този период Айхендорф пише и някои от по-ранните си стихове. Приятелството му с австрийския [[поет]] и [[драматург]] [[Йозеф Кристиан фон Целдлиц]], негов съученик — също датира от тогава. След това Айхендорф следва [[право]] в [[Хале]] като паралелно с това посещава и лекции по [[философия]] при [[Фридрих Август Волф]], [[Фридрих Шлайермахер]] и [[Хенрих Щефенс]]. При едно от посещенията си на театъра в [[Бад-Лаухщед]] (провинция Саксония-Анхалт) младият Йозеф гледа представление на гостуваща трупа от града на [[Гьоте]] - [[Ваймар]]. Следва пътуване през планината [[Харц]], което го отвежда чак до градовете [[Хамбург]] и [[Любек]]. През август 1806 г. Айхендорф се завръща в родния си замък Лубовиц, където се радва на светския живот — посещава [[бал]]ове и ходи на [[лов]] в околността.
Ред 47:
През април 1815 г. Айхендорф сключва брак с годеницата си Луизе фон Лариш в църквата Св. Винсент във Вроцлав и август същата година в Берлин на бял свят се появява първородният им син Херман. През 1817 г. се ражда и дъщеря им Мария Тереза Александрина (1817–1894), през 1819 г. Рудолф Йозеф Юлиус, през 1821 г. - Агнес Клара и през 1830 г. Анна Хедвиг Йозефин. Две от дъщерите си родителите губят още в ранна детска възраст. Мъката им намира израз в цикъла от песни на Айхендорф „''За смъртта на детето ми ''” („''Auf meines Kindes Tod''”) от 1832 г. Междувременно, през 1818 г. поетът на романтизма губи и баща си, който оставя след себе си много задължения. Поради тази причина много от владенията на семейството биват разпродадени, изключение правят замъкът Лубовиц и имението им в Зедлниц (дн. [[Чехия]]). До края на живота си Айхендорф тъгува за загубата на света от своето детство.
 
След като през 1816 г. Йозеф фон Айхендорф става стажант в прускатаПруската държавна служба във Вроцлав, пет години по-късно е назначен за католически църковен и училищен съветник за територията на западна и източна [[Прусия]] в [[Гданск]]. 1824 г. се издига до главен председателски съветник в [[Кьонигсберг]] главен председателски съветник. Заради длъжностите, които заема Айхендорф, през 1831 г. семейството се мести в Берлин, където през 1841 г. той се издига до таен съветник. След тежка пневмония през 1843 г. година по-късно той се оттегля и на 56-годишна възраст излиза в пенсия. От юли 1844 г. Айхендорф и съпругата му Луизе се местят при най-голямата си дъщеря, която през 1837 г. се омъжва за пруския офицер Лудвиг Бесерер от Талфинген и от тогава живее с него в Гданск. През 1846 г. писателят превежда няколко религиозни [[драмадрами]] от испанския писател [[Педро Калдерон де ла Барка]].
 
[[Файл:Zamek biskupi w Javorniku.jpg|мини|вляво|Замъкът Йоханисберг]]След смъртта на брат му Вилхелм през януари 1849 г. Айхендорф наследява неговото феодално владение в Зедлниц. За да избегне безредиците, предизвикани от [[Германската революция]] от 1848-1849 година, т.нар. Мартенска революция, семейството на автора отпътува за Дрезден, а след това бяга в Кьотен. Заради чернодробното заболяване на Луизе двамата съпрузи предприемат пътувания до различни градове, където тя да се лекува и да си почива, но безуспешно. Здравословното ѝй състояние продължава да се влошава и в началото на декември 1855 г. съпругата на Айхендорф си отива от този свят на 63-годишна възраст. В този момент семейството живее в град [[Ниса]] (дн. Полша).
 
От 1856 г. до 1857 г. Айхендорф гостува на вроцлавския архиепископ Хайнрих Фьорстер в лятната му резиденция — замъка Йоханисберг в град Яворник (дн. Чехия), където се отдава и на активна творческа дейност. В периода от 1847 г. до смъртта си Йозеф фон Айхендорф приключва литературното си дело и постепенно започва да се занимава с публицистика. В този период е публикуван и трудът му „''История на поетичната литература в Германия''” („''Geschichte der poetischen Literatur Deutschlands''”). [[Файл:Eichendorff-Grab.JPG|мини|вдясно|Надгробната плоча на Йозеф и Алойзиа фон Айхендорф]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Йозеф_фон_Айхендорф“.