Уикипедия

Преводи на Библията на новобългарски език: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 2:
 
== '''Предпоставки за превеждане на Писанията на новобългарски''' ==
В началото на XIX в.век българите са пръснати в северната част на Турската[[Османската империя]] (основно в бившите римски провинциите България[[Мизия]], Източна Румелия[[Тракия]] и [[Македония]]), а големи групи от емигранти живеят ввъв Румъния[[Влашко]], [[Бесарабия]] и Русия[[Новорусия]]. За външния свят по това време, е мъгляво известно поради т.нар. [[гръцки проект]] и [[мегали идея]]та само, че българите са малък народ главно населяватобитаващ териториитетериторията между стараСтара планина и Дунав. Постепенно обаче Западътс развитието на социално-историческите науки, в Западна Европа просветените люде започвазапочват да си дава сметка, че по-голяма част от православното население в ТурскатаОсманската империя на юг от Стара планина всъщност е българско, макар в черквите им да се проповядва на гръцки език.▼
 
И макар Дамаскините,че [[Дамаскин]]ите (сборници с разнообразно съдържание от XVII и началото на XIX в.,век) коитода включват в себе си и големи части от Евангелията[[Евангелия]]та, и да са били най-подходящата основа за изработването на библейски преводи на говорим български,<ref>Попруженико 1902: 5</ref>, първите опити да се преведе и издаде Свещеното писание на новобългарски пряко или косвено са свързани с работата на Британското и чуждестранно библейско дружество ([[en.wikipedia.org/wiki/BFBS|БЧБД]]), основано през 1804 г. с цел разпространение на Божието Слово без да е съпътствано от бележки или коментари, както и на Руското библейско дружество (РБД), основано 1813 г. “единствено за издаване на Стария и Новия Завет на чуждите езици.<ref>По късно заедно с БЧБД за издаването на Библията на български принос има и Американското Библиейско Дружество ([http://en.wikipedia.org/wiki/American_Bible_Society АБД])</ref> Като основнатаосновна причина първите издания да са направени от хора извън пределите, населявани основноглавно от българи, е фактът, че в Румъния и Русия има православни патриарси, загрижени за българите в техните територии.▼
▲В началото на XIX в. българите са пръснати в северната част на Турската империя (провинциите България, Източна Румелия и Македония), а големи групи от емигранти живеят в Румъния, Бесарабия и Русия. За външния свят българите главно населяват териториите между стара планина и Дунав. Постепенно обаче Западът започва да си дава сметка, че по-голяма част от православното население в Турската империя на юг от Стара планина всъщност е българско, макар в черквите им да се проповядва на гръцки език.
 
 
▲И макар Дамаскините, сборници с разнообразно съдържание от XVII и началото на XIX в., които включват в себе си и големи части от Евангелията, са били най-подходящата основа за изработването на библейски преводи на говорим български,<ref>Попруженико 1902: 5</ref> първите опити да се преведе и издаде Свещеното писание на новобългарски пряко или косвено са свързани с работата на Британското и чуждестранно библейско дружество ([[en.wikipedia.org/wiki/BFBS|БЧБД]]), основано през 1804 г. с цел разпространение на Божието Слово без да е съпътствано от бележки или коментари, и Руското библейско дружество (РБД), основано 1813 “единствено за издаване на Стария и Новия Завет на чуждите езици.<ref>По късно заедно с БЧБД за издаването на Библията на български принос има и Американското Библиейско Дружество ([http://en.wikipedia.org/wiki/American_Bible_Society АБД])</ref> Като основната причина първите издания да са направени от хора извън пределите, населявани основно от българи, е фактът, че в Румъния и Русия има православни патриарси, загрижени за българите в техните територии.
 
== '''Първи опити и издания''' ==
Около подготовката на превода пана [[новогръцки език]], английският мисионер Пинкертон, подпомагащ създаването и дейността на РБД, обикаля няколко пъти Европейска Турция. В едкоедно от тези пътувания през 1816 г. той научава за пръв път за българите.<ref>Радкова 1981: 244-245</ref> И понеже голям брой българи населяват Бесарабия, Руското дружество на базата на проучване от Митрополит Гавриил, - кишиневски и хотински екзарх, вицепрезидент на бесарабския отдел на РБД, се обръща към Пинкертон да проучи дали има превод на Библията или Новия Завет на говоримия език на българите в ТурскатаОсманската империя. И следСлед като установява, че такъв превод не съществува, излага проблема на гръцкиявселенският патриарх Григорий, който по-късно загива в Константинопол в началото на гръцкото въстание. Патриархът дава писмо до българския архиепископ, който е в Търново, в котокоето моли да избере един или двама души, способни за това дело, и сам назначава архимандрит на име [[Теодоси Бистрицки|Теодоси]] от Бистрицкия манастир, близо до Букурещ, като най-способен за това. <ref>Попруженико 1918: 6, ср. Кларк 2007: 74</ref>▼
 
▲Около подготовката на превода па новогръцки английският мисионер Пинкертон, подпомагащ създаването и дейността на РБД, обикаля няколко пъти Европейска Турция. В едко от тези пътувания през 1816 г. той научава за пръв път за българите.<ref>Радкова 1981: 244-245</ref> И понеже голям брой българи населяват Бесарабия, Руското дружество на базата на проучване от Митрополит Гавриил, кишиневски и хотински екзарх, вицепрезидент на бесарабския отдел на РБД, се обръща към Пинкертон да проучи дали има превод на Библията или Новия Завет на говоримия език на българите в Турската империя. И след като установява, че такъв превод не съществува, излага проблема на гръцкия патриарх Григорий, който по-късно загива в Константинопол в началото на гръцкото въстание. Патриархът дава писмо до българския архиепископ, който е в Търново, в кото моли да избере един или двама души, способни за това дело, и сам назначава архимандрит на име [[Теодоси Бистрицки|Теодоси]] от Бистрицкия манастир, близо до Букурещ, като най-способен за това. <ref>Попруженико 1918: 6, ср. Кларк 2007: 74</ref>
 
=== '''''Теодоси Бистрицки''''' ===
Получавайки заръката на патриарха, Теодосий се заема веднага да превежда от славянски[[църковнославянски]]. В края на следващата година (1820) преводът е готов. През 1821 г., заедно с други преводи, е приет за печат и българскияттози на новобългарски. Преводът бил пратенизпратен в Кишинев (Бесарабия), където се установява, че е понятен за българите и “при сравнението му с оригиналния текст е съгласен във всичковсичко”.” <ref>Чистович 1899: 46, ср. Попруженко 1918:7 и Кларк 2007: 74-75</ref>
 
До РБД достигат писма от българи в Румъния, които благодарят на РБД за християнската загриженост и заявяват, че архимандрит Теодоси не би могъл да извършисе справи със задачата добре, понеже не бил по рождение българин и няма как да знае достатъчно българскибългарския език или дори славянскицърковнославянския или рускируския език. Те твърдят, че преводът направил с помощта на българин, който познавал само говора на своето село.
 
Препис на тези писма били пратени на архимандрит ТеодосиТеодосий, който бил помолен за мнение. В отговор той изтъква, че става въпрос за интриги, и посочва неграмотността на самото писмо като довод за некомпетентността на критикуващите. В крайна сметка РБД плаща на Теодисий за труда му и решава да го издаде през 1823 г.<ref>Чистович 1899: 46-47</ref>Така в Петербург от печат излизат 2000 копия само от [[Евангелие от Матей|Евангелието от Матей]]. Още преди да се започне разпространението му, изданието е почти унищожено. Според едни причината била в неудачния превод, а според други – голямо наводнение, заляло складовото помещение на РБД.<ref>[[Иван_Желев|Желев]] 2007: 88</ref> За дълги години се е смятало, че няма оцеляло копие, но днес се знае, че съществуват поне четири, пазени в Националаната библиотека на Шотландия (Единбург) [http://copac.ac.uk/search?rn=1&ti=bible+matthew+bulgarian&sort-order=rank], в Университетската библиотека (Кембридж) [http://copac.ac.uk/search?rn=2&ti=bible+matthew+bulgarian&sort-order=rank] и две - в Библиотеката на Руската академия на науките (Санкт Петербург).<ref>Д. Иванова, Преводът на Eвангелието от Теодосий Бистрицки в историята на новобългарските преводи на Библията. – Българистични проучвания, 2, 1997, 193</ref>
 
*==== Допълнителна литература: ====▼
* Благовествование от Матфея. [Санкт-Петербург, 1823]. 96 с.
* Петровски, Х. К вопросу о первом печатном переводе Новаго Завета на новоболгарский язык. 1917. – В: Библографическия мелочи, XIII, Петроград, 1918; ▼
 
* Радкова, Р. Първият печатен превод на Евангелието на български език. – В: Българското възраждане и Русия. С., 1981, 238-261; ▼
▲*Допълнителна литература:
* Иванова, Д. Преводът на Eвангелието от Теодосий Бистрицки в историята на новобългарските преводи на Библията. – В: Българистични проучвания, 2, 1997, 191-201;▼
 
▲Петровски, Х. К вопросу о первом печатном переводе Новаго Завета на новоболгарский язык. 1917. – В: Библографическия мелочи, XIII, Петроград, 1918;
 
▲Радкова, Р. Първият печатен превод на Евангелието на български език. – В: Българското възраждане и Русия. С., 1981, 238-261;
 
▲Иванова, Д. Преводът на Eвангелието от Теодосий Бистрицки в историята на новобългарските преводи на Библията. – В: Българистични проучвания, 2, 1997, 191-201;
 
=== '''''[[Петър Сапунов]]''''' ===
В отговор на делото на Теодосий, двама от българите в Румъния – свещеникът Серафим от Ески Загра (Стара Загора) и Петър Сапунов от Трявна – правят превод на НЗновобългарски от гръцки. Още преди да излезе тиражът, през 1827 г. патриарх Агатангел в Цариград изразява подозрението си към превод, направен от обикновени хора и то на простонароден език. В отговор митрополит Григорий изпраща препис от превода и писмо, в което защитава качеството на превода и преводачите.<ref>Кларк 2007: 97</ref>▼
 
На следващата година Патриархът връща преписа с някои забележки, направени от неизвестен за нас човек, познаващ гръцки, български и славянскицърковнославянски. Освен това Патриархът предупреждава отново Григорий да внимава, но вече по-меко. В резултат на това митрополитът дава благословията си и през 1828 г. със средства, събрани от Сапунов и други българи в емиграция (Кларк 2007: 98), излиза: "[http://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=nnc1.50200981;page=root;view=image;size=100;seq=7;num=36 Новий завет]. Сиреч четирите евангелии на четиртях евангелиста, преведени от елинския на болгарския език, които ся употреблява сега в Болгарията....".▼
▲В отговор на делото на Теодосий, двама от българите в Румъния – свещеникът Серафим от Ески Загра (Стара Загора) и Петър Сапунов от Трявна – правят превод на НЗ от гръцки. Още преди да излезе тиражът, през 1827 г. патриарх Агатангел в Цариград изразява подозрението си към превод, направен от обикновени хора и то на простонароден език. В отговор митрополит Григорий изпраща препис от превода и писмо, в което защитава качеството на превода и преводачите.<ref>Кларк 2007: 97</ref>
 
От въведението на това издание разбираме, че Сапунов планира да издаде останалата част, след като се продаде част от тиража. Но за съжаление избухналата през 1829 г. война между Русия и ТурцияОсманската империя попречва за това.<ref>Томов 1909: 44; Кларк 2007: 96</ref>▼
▲На следващата година Патриархът връща преписа с някои забележки, направени от неизвестен за нас човек, познаващ гръцки, български и славянски. Освен това Патриархът предупреждава отново Григорий да внимава, но вече по-меко. В резултат на това митрополитът дава благословията си и през 1828 г. със средства, събрани от Сапунов и други българи в емиграция (Кларк 2007: 98), излиза: "[http://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=nnc1.50200981;page=root;view=image;size=100;seq=7;num=36 Новий завет]. Сиреч четирите евангелии на четиртях евангелиста, преведени от елинския на болгарския език, които ся употреблява сега в Болгарията....".
 
Няколко години по-късно след посещение в Румъния, представителят на БЧБД в ТурскатаОсманската империя (Вениамин Баркерпри) при пътуване до Търново през 1834 г. взема със себе си копие от превода на Сапунов, за да потърси мнението и на българите в същинска България. Допитвайки се до всички, които среща по пътя, той сам се уверява, че като цяло езикът е разбираем. И след като се консултира с Дружеството в Лондон, се захваща да уреди цялостноцялостното издание на НЗновобългарски на Сапунов - в Лондон. Но когато през 1835 г. получава обещание от Търновския митрополит [[Иларион Критски]],<ref>Близо петнадесет години по-рано Иларион Критски превежда на новогръцки Новия Завет, а после и Стария (от Превода на Седемдесетте/[[Септуагинта]]) за БЧБД.</ref> че той ще уреди да се направи нов превод на НЗновия завет, който вероятно ще се окаже по-добър, и за който Иларион ще даде благословията си, Баркер се отказва от плановете си.▼
▲От въведението на това издание разбираме, че Сапунов планира да издаде останалата част, след като се продаде част от тиража. Но за съжаление избухналата през 1829 г. война между Русия и Турция попречва за това.<ref>Томов 1909: 44; Кларк 2007: 96</ref>
 
▲Няколко години по-късно след посещение в Румъния, представителят на БЧБД в Турската империя Вениамин Баркерпри при пътуване до Търново през 1834 г. взема със себе си копие от превода на Сапунов, за да потърси мнението и на българите в същинска България. Допитвайки се до всички, които среща по пътя, той сам се уверява, че като цяло езикът е разбираем. И след като се консултира с Дружеството в Лондон, се захваща да уреди цялостно издание на НЗ на Сапунов в Лондон. Но когато през 1835 г. получава обещание от Търновския митрополит [[Иларион Критски]],<ref>Близо петнадесет години по-рано Иларион Критски превежда на новогръцки Новия Завет, а после и Стария (от Превода на Седемдесетте/[[Септуагинта]]) за БЧБД.</ref> че той ще уреди да се направи нов превод на НЗ, който вероятно ще се окаже по-добър и за който Иларион ще даде благословията си, Баркер се отказва от плановете си.
 
*==== Допълнителна литература: ====▼
* Новий Завет, сиреч четирите евангелия на четиритях евангелиста. Букурещ, 1828. 220 с.
* Кодов, Хр. Към историята на Сапуновия превод на Св. Евангелия. – Родина, 2, 1939, №2.▼
 
* Русинов Р. Петър Сапунов и изграждането на българския книжовен език. – Език и литература, 1978, кн. 2, 65-70▼
▲*Допълнителна литература:
 
▲Кодов, Хр. Към историята на Сапуновия превод на Св. Евангелия. – Родина, 2, 1939, №2.
 
▲Русинов Р. Петър Сапунов и изграждането на българския книжовен език. – Език и литература, 1978, кн. 2, 65-70
 
== '''Новият Завет''' ([[Неофит_Рилски|Неофит Рилски]]) ==
{{основна|Болгарска граматика}}
 
[[File:Neofit rilski.jpg|thumb|Неофит Рилски]]
За да подпомогне изграждането на местни училища, търновският митрополит [[Иларион Критски|Иларион]] праща [[Неофит Рилски]] до Букурещ (1834 г.) да се запознае с взаимноучителния метод на Д. Ланкастър. В резултат от това, след завръщането си Неофит се труди като педагог в Габрово и става автор на учебни материали, между които и граматика на (говоримия) български език.<ref> Болгарска Граматика, сега перво съчинена от Неофита П. П. ... Крагуевец и Княжеско-Сербской Типографии, 1835, ср. Винер 1898: 73; Шопов 1890: 78.</ref> Безспорно това сътрудничество дава основание Иларион да препоръча Неофит за преводач на НЗновия завет, а от друга страна опитът на Иларион като преводач за БЧБД, и неговата роля на наставник и гарант за качеството на превода, оформят принципите на превеждане на Неофит.▼
 
Уговарянето на превода става в началото на октомври 1835 г., когато представителят на БЧБД В. Баркер, по препоръка на Търновския митрополит Иларион, се среща в Габрово с Неофит. Веднага след срещата българският книжовник започва работа по превода и е през 1837 г. приключва своята работа. По време на работата си Неофит редовно общува с Иларион и те обсъждат различни въпроси на превода. От дневника на Неофит, както и от някои бележки по ръкописа му разбираме, че той завършва превода на четирите Евангелия на 26 февруари 1836 г. Деянията на апостолите приключва на 11 април 1836 г. Неофит работи, като следва църковнославянския и елинския (новогръцкия) текст на НЗновия завет, но в крайна сметка преводът (в текстологично отношение) е по славянскияцърковнославянския. ▼
▲За да подпомогне изграждането на местни училища, търновският митрополит [[Иларион Критски|Иларион]] праща [[Неофит Рилски]] до Букурещ (1834 г.) да се запознае с взаимноучителния метод на Д. Ланкастър. В резултат от това, след завръщането си Неофит се труди като педагог в Габрово и става автор на учебни материали, между които и граматика на (говоримия) български език.<ref> Болгарска Граматика, сега перво съчинена от Неофита П. П. ... Крагуевец и Княжеско-Сербской Типографии, 1835, ср. Винер 1898: 73; Шопов 1890: 78.</ref> Безспорно това сътрудничество дава основание Иларион да препоръча Неофит за преводач на НЗ, а от друга страна опитът на Иларион като преводач за БЧБД и неговата роля на наставник и гарант за качеството на превода оформят принципите на превеждане на Неофит.
 
Междувременно гръцката патриаршия разбира за работата на Неофит и нарежда на митрополит Иларион да го намери и да му забрани да превежда НЗновия завет на български език. Иларион застава зад работата на българския свещеник. По-късно, когато се отпечатва НЗновия завет на Неофит, цариградската патриаршия заповядва на митрополитите по епархиите да не допускат ползването му, като на места екземпляри се събират от хората и се изгарят.<ref>Шишманов 1926: 66-67</ref> Много български свещеници защитават качеството и стойността на Неофитовия превод. Но понеже е отпечатан от БЧБД в печатница, в която се издава и протестантска литература, гръцкият клир обявява превода за протестантски и по презумпция грешен.▼
▲Уговарянето на превода става в началото на октомври 1835 г., когато представителят на БЧБД В. Баркер, по препоръка на Търновския митрополит Иларион, се среща в Габрово с Неофит. Веднага след срещата българският книжовник започва работа по превода и е през 1837 г. приключва своята работа. По време на работата си Неофит редовно общува с Иларион и те обсъждат различни въпроси на превода. От дневника на Неофит, както и от някои бележки по ръкописа му разбираме, че той завършва превода на четирите Евангелия на 26 февруари 1836 г. Деянията на апостолите приключва на 11 април 1836 г. Неофит работи, като следва църковнославянския и елинския (новогръцкия) текст на НЗ, но в крайна сметка преводът (в текстологично отношение) е по славянския.
 
С времето Неофит загубва мотивация за работа и нарушената комуникация с Баркер довежда почти до спиране на проекта. Но след възстановяване на личната връзка с него, работата продължава и през юли 1838 г. ръкописът на втората част от превода е предаден на посочено от Баркер лице. През май 1839 г. в Смирна печатането започва, като приключва през февруари 1840 г. В следващите години преводът претърпява няколко издания в различни градове - Смирна ([http://www.wdl.org/en/item/4127/pages.html?ql=eng&a=-8000&b=2009&c=BG&r=Europe&view_type=gallery#volume/1/page/5 1850 г.]), Букурещ (1853, 1857 и 1859) и Лондон ([http://books.google.com/books?id=jqYMAAAAIAAJ&pg=PP2&dq=na+gospoda+nashego&hl=en&ei=_ULJTM-RL8iXOumWyK8B&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CCkQ6AEwAQ#v=onepage&q&f=false)%20Новий%20Завет,%20Лондон,%201859%20г 1859]). Ръкописът на превода на НЗновия завет на Неофит днес се пази в Църковно-историческия архивен институт към Българската патриаршия в София.▼
▲Междувременно гръцката патриаршия разбира за работата на Неофит и нарежда на митрополит Иларион да го намери и да му забрани да превежда НЗ на български език. Иларион застава зад работата на българския свещеник. По-късно, когато се отпечатва НЗ на Неофит, цариградската патриаршия заповядва на митрополитите по епархиите да не допускат ползването му, като на места екземпляри се събират от хората и се изгарят.<ref>Шишманов 1926: 66-67</ref> Много български свещеници защитават качеството и стойността на Неофитовия превод. Но понеже е отпечатан от БЧБД в печатница, в която се издава и протестантска литература, гръцкият клир обявява превода за протестантски и по презумпция грешен.
 
▲С времето Неофит загубва мотивация за работа и нарушената комуникация с Баркер довежда почти до спиране на проекта. Но след възстановяване на личната връзка с него, работата продължава и през юли 1838 г. ръкописът на втората част от превода е предаден на посочено от Баркер лице. През май 1839 г. в Смирна печатането започва, като приключва през февруари 1840 г. В следващите години преводът претърпява няколко издания в различни градове - Смирна ([http://www.wdl.org/en/item/4127/pages.html?ql=eng&a=-8000&b=2009&c=BG&r=Europe&view_type=gallery#volume/1/page/5 1850 г.]), Букурещ (1853, 1857 и 1859) и Лондон ([http://books.google.com/books?id=jqYMAAAAIAAJ&pg=PP2&dq=na+gospoda+nashego&hl=en&ei=_ULJTM-RL8iXOumWyK8B&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CCkQ6AEwAQ#v=onepage&q&f=false)%20Новий%20Завет,%20Лондон,%201859%20г 1859]). Ръкописът на превода на НЗ на Неофит днес се пази в Църковно-историческия архивен институт към Българската патриаршия в София.
 
*==== Допълнителна литература: ====▼
* Новий Завет Господа нашего Иисуса Христа. Смирна, 1840. 516 с.
* [http://ia700208.us.archive.org/11/items/novyzavietgospo00neofgoog/novyzavietgospo00neofgoog.pdf Новый Завет Господа нашего Иисуса Христа. Сега ново преведенный от славенский на болгарский язык от Неофита, иеромонаха Рылца. Издание трето. Лондон, 1859]
* Братанов, И. Три решения в Неофитовия превод на Новия Завет. – В: Библия–фолклор–литература. Велико Търново. 1996; ▼
 
* Иванова, Д. [http://liternet.bg/publish17/d_ivanova/neofitoviiat.htm Неофитовият превод на Новия Завет в контекста на книжовноезиковите процеси през Възраждането]▼
▲*Допълнителна литература:
* Милетич, Л. Неофит Рилски като филолог. – Училищен преглед, 9, 1906, №1-2;▼
 
* Радкова, Румяна. Неофит Рилски и новобългарската култура. С., 1983▼
▲Братанов, И. Три решения в Неофитовия превод на Новия Завет. – В: Библия–фолклор–литература. Велико Търново. 1996;
 
▲Иванова, Д. [http://liternet.bg/publish17/d_ivanova/neofitoviiat.htm Неофитовият превод на Новия Завет в контекста на книжовноезиковите процеси през Възраждането]
 
▲Милетич, Л. Неофит Рилски като филолог. – Училищен преглед, 9, 1906, №1-2;
 
▲Радкова, Румяна. Неофит Рилски и новобългарската култура. С., 1983
 
== '''Старият Завет''' ([[Константин_Фотинов|К. Фотинов]], [[Илайъс_Ригс|И. Ригс]] и [[Христодул_Костович_Сичан-Николов|Х. Костович]]) ==
 
*==== Допълнителна литература: ====▼
 
* Riggs, El. Translation of the Bible in Constantinople. –In: The Missionary Herald; ▼
 
* Генов, Г. Илайъс Ригс. – Исторически архиви, 3, ноември 2000–май 2001, № 9-10.▼
▲*Допълнителна литература:
 
▲Riggs, El. Translation of the Bible in Constantinople. –In: The Missionary Herald;
 
▲Генов, Г. Илайъс Ригс. – Исторически архиви, 3, ноември 2000–май 2001, № 9-10.
 
== '''Новият Завет''' ([[Петко_Славейков|П. Р. Славейков]], [[Никола_Михайловски|Н. Михайловски]], А. Лонг, [[Илайъс_Ригс|И. Ригс]] и [[Христодул_Костович_Сичан-Николов|Х. Костович]]) ==
Line 91 ⟶ 70:
== '''Цялата Библия''' ==
 
*==== Допълнителна литература: ====
* Riggs, El. The Bible in Bulgarian. –In: Mission Herald, 1872;▼
 
▲Riggs, El. The Bible in Bulgarian. –In: Mission Herald, 1872;
 
=== '''''Първо издание, 1871 г.''''' ===
Line 109 ⟶ 87:
 
=== '''''Втора езикова редакция, 1914 г.''''' (?) ===
 
 
== '''Ревизирани издания''' ==
Line 117 ⟶ 96:
 
=== '''''Новият Завет, 1938 г. и Библията, 1940 г.''''' ===
 
 
== '''Синодалната Библия''' ==
Line 123 ⟶ 103:
== '''Юдейска Библия''' ("Илюстрована Билбия"), 1938 г. ==
 
*==== Допълнителна литература: ====
* Stoykov, V. A Small Mystery Revealed: On the authorship of the only Bible translation for the Jews in Bulgaria. -in: Bibllio Scientia. Revista de biblioteconomie si stiintele informrii, Academia de Stiinte a Moldovei, 2010, Nr. 3-4, p. 3-14
 
== '''Бележки''' ==
<div class="references-small"><references /></div>
 
 
== '''Библиография''' ==
* Венедиктов, Г. К. О месте новоболгарских печатных переводов Нового Завета в формировании современного болгарского литературного языка. – В: Роль переводов Библии в становлении и развитии славянских литературных языков. Москва, 2002, 183-196
* Желев, Ив. Преводите на Библията на съвременен български език. - В: Библията в България, Сборник с доклади от научни конференции в София и Велико Търново. София, 2007 ▼
 
* Иванова, Д. За новобългарските библейски преводи. – Език и литература, 1992, 116-122▼
▲Желев, Ив. Преводите на Библията на съвременен български език. - В: Библията в България, Сборник с доклади от научни конференции в София и Велико Търново. София, 2007
* [[Джеймс Франклин Кларк|Кларк, Дж. Ф.]] [http://www.scribd.com/doc/42637554/The-Bible-and-the-National-Revival-of-Bulgaria-%D0%91%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%92%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81-%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%BA Библията и българското Възраждане.] С., 2007; превод на Clarke, J. F. Bible Societies, American Missionaries, and the National Revival of Bulgaris. New York, 1971▼
 
* [[Михаил Попруженко|Попруженко, М.]] Очерки по истории Возрождения болгарскаго народа: Переводы Нового завета на болгарский язик и их издания. – Журнал Министерства народнаго просвящения, 1902, № 11, 1—31▼
▲Иванова, Д. За новобългарските библейски преводи. – Език и литература, 1992, 116-122
* Томов, С. Българска евангелска литература. – В: Юбилеен сборник по случай петдесетгодишнината от започването на евангелската мисионерска дейност в България. Самоков, 1909▼
 
* Чистович, И. А. История перевода Библии на русский язык. С. Петрбург, 1899; репринтное издание: Москва, 1997▼
▲[[Джеймс Франклин Кларк|Кларк, Дж. Ф.]] [http://www.scribd.com/doc/42637554/The-Bible-and-the-National-Revival-of-Bulgaria-%D0%91%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%92%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81-%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%BA Библията и българското Възраждане.] С., 2007; превод на Clarke, J. F. Bible Societies, American Missionaries, and the National Revival of Bulgaris. New York, 1971
 
▲[[Михаил Попруженко|Попруженко, М.]] Очерки по истории Возрождения болгарскаго народа: Переводы Нового завета на болгарский язик и их издания. – Журнал Министерства народнаго просвящения, 1902, № 11, 1—31
 
▲Томов, С. Българска евангелска литература. – В: Юбилеен сборник по случай петдесетгодишнината от започването на евангелската мисионерска дейност в България. Самоков, 1909
 
▲Чистович, И. А. История перевода Библии на русский язык. С. Петрбург, 1899; репринтное издание: Москва, 1997
 
== Вижте също ==
* [[Преписи и преводи на Библията]]
* [[Библия]]
* [[Нов Завет]]
* [[Евангелие]]
* [[Илайъс Ригс]]
* [[Константин Фотинов]]
* [[Христодул Костович Сичан-Николов]]
 
[[Категория:Библия]]
[[Категория:Български език]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Преводи_на_Библията_на_новобългарски_език“.