Превала: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 25:
== Забележителности ==
В землището на селото се намират [[Мишин камък|природната забележителност „Мишин камък“]] и част от [[Сто овци|защитена местност „Сто овци“]].<ref>{{cite web | title = Защитена местност „Сто овци“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда | url = http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=6&areaID=434 | accessdate = 2015-06-06}}</ref><ref>{{cite web | title = Природна забележителност „Мишин камък“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда | url = http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=3&areaID=20 | accessdate = 2015-06-06}}</ref>
Село Превала е разположено в най-високата част на долината на река Огоста,която извира от Язова планина. Притиснато е между Предбалкана (Широка планина) от север и Стара планина (Язова планина) от юг. С изключение на най-високите части по билото, северните склонове на Язова планина са обрасли с гъсти букови и иглолистни гори, обитавани преимуществено от диви свине, сърни, благородни елени, вълци, лисици и диви котки. Могат да се видят и някой редки за България птици като глухари, орли, соколи и др. През цялата година по склоновете на планината се стичат малки потоци, които при сливането си образуват река Огоста. Издигащата се на север от с. Превала Широка планина е карстов район, изграден от триаски, юрски и кредни варовици с гъсти, на места почти непроходими букови гори, с многобройни пропасти, пещери и подземни реки. В нея на около 12-13 км. северно от с. Превала се намира най-източната група на белоградчишките скали. Дължината на тази планина е около 20-25 км. а средната ширина около 15 километра. Билото и е ориентирано в посока запад-изток и преминава през скалния венец Запад (с дължина около 5 км.) и следните върхове - Типчен (941 м.), Господин, Тупанков чарк, Мечит, Костин, Церов връх. Въпреки неголемите размери на Широка планина вътрешността и на северозапад от Превала е трудно достъпна поради изпъстрения със скални венци, върхове и тераси карстов терен. Тази част на планината е допълнително насечена и от извиращите в нея две малки реки, чиито долини са като малки терасовидни каньони, увенчани с високи скални венци и зъбери. И Широка и Язова планина са почти безлюдни, туристически пътеки и хижи в тях няма. Десетилетия наред районът е бил затворена гранична зона и това е запазило природата му почти непокътната.
Line 31 ⟶ 33:
В района са открити десетки пещери и подземни пропасти, повечето от които все още не са проучени. Сред изследваните най-популярна е намиращата се в северния склон на Язова планина, на около 2 километра източно от селото, пещера „Мишин камък“ с дължина 695 м. След входа и, който е висок около 20 м, започва лабиринт от галерии, издълбани от подземните води, които подхранват река Огоста. Лабиринтът води до 2 разширения, дясното е богато на сталактити, сталагмити, синтрови езера, пещерни бисери. Едно южно разклонение на пещернтата система води до най-хубавата и най-голямата зала на пещерата - подземен дворец е мощни колони, сталактити, сталагмити, повлеци, завеси. Пещерните води чрез сифон се оттичат в река Огоста. Най дълбоката пропастна пещера в Белоградчишкия карстов район също се намира в землището на с. Превала, това е „Плешовска дупка“ с дължина 742 метра и дълбочина 102 м. Други изследвани пещери в района са "Леви Шупли камък" - (с дължина 342 метра), "Айдушката пещера" - (с дължина 127 метра), "Врелото в селото" - (с дължина 97 метра), "Еврейски реп" - (с дължина 41 метра), "Буко" - (с дължина 38 метра), "Мицина дупка" - (с дължина 36 метра), "Янина чука" - (с дължина 31 метра), "Левица – врелото" - (с дължина 27 метра), "Ранджова търса" - (с дължина 27 метра), "Меча дупка" - (с дължина 25 метра) и др.
Село Превала е една от най добрите изходни точки за туризъм в района на Чипровската планина. През лятото поляните в Язова планина са изпъстрени с диви ягоди, малини, къпини, а по високите части на планината - вр. Забръц, седловината Прокоп и подножието на Мартинова чука с цели полета от боровинки. При влажно време е пълно с десетки видове гъби (печурка ,челядинка, сърнела, масловка, пачи крак и мн. други). По долината на река Огоста и по високо в планината могат да се открият десетки поляни подходящи за бивакуване на открито. На много места има хубави извори (напр. в местностите Кръстин кърш - на северния склон на вр. Забръц, Мръзеново бучие - на северния склон на вр. Остра чука, Цукина шобарка - 300 м. северно под Черни връх и др.). От вр. Забръц, вр. Остра Чука и Черни връх се разкриват невероятни гледки на запад към Белоградчишките скали и приличащите на застинали морски вълни карстови хълмове "Гламите"; на северозапад към долината на р. Лом; на север към Широка планина, скалната група Стовци, чак до р. Дунав; на изток към язовир Монтана и извисяващата се над него мощна снага на Врачанския балкан; на югоизток към Берковския балкан с връх Ком, китната чипровска котловина и скалните венци на вр. Копрен и Трите чуки, на юг към вр. Миджур, и вр. Мартинова чука, на югозапад към старопланинските върхове Обов и Свети Никола и резервата Чупрене.
== Туристически маршрути ==
| |||