'''Гръцкият езиков въпрос''' е етнонационален спор в гръцката културна среда за това дали [[ Димотикидимотики]] или [[ Катаревусакатарвеуса]] да е [[официален език| официалнияофициалният език]] на Гърция. ▼{{обработка|енциклопедизиране, повече източници}}
[[Картинка:Greekhistory.GIF|thumb|400px|Териториалното разширение на [[Гърция]] ([[1832]] - [[1947]])]]
▲'''Гръцкият езиков въпрос''' е етнонационален спор за това дали [[Димотики]] или [[Катаревуса]] да е [[официален език|официалния език]] на Гърция.
Спорът датира още от началото на 19 век и е засега окончателно решен през 1976 г., когато за официален език е обявен Димотики. Въз основа на този езиков [[феномен]], наблюдаван и на други места по света, се оформя концепцията за [[Диглосия]]та. ▼
Гръцкият езиков въпрос изплува на сцената под влиянието на [[Просвещение]]то и т.нар. [[Гръцки проект]]. В този контекст, [[Адамандиос Кораис]] класифицира и обособява три исторически периода в развитието на гръцкия език:
# Античен на [[койне]]то
# Средновековен на [[византийски език|византийския език]]
# Съвременен нему, но османски - на [[новогръцки език|новогръцкия език]]
В актуалния исторически контекст на т.нар. [[Гръцка война за независимост]], на преден план изплува въпроса за това кой и какъв да е официалния език на възстановената гръцка суверенност. Просветения Адамандиос Кораис предлага архаичен прочит и на актуалния езиков въпрос, което се превръща в езиков спор с [[футурология|футурологичен план]].
== История ==
▲Спорът датира още от началото на 19 век и е засега окончателно решен през 1976 г., когато за официален език е обявен Димотикидимотики. ВъзВ основаследствие на този езиков [[феномен]], наблюдаван ипродължителността на другиспора местасред по света,гърците се оформя концепцията за около два века [[ Диглосиядиглосия]] та.
[[Image:Bundesarchiv Bild 101I-164-0389-23A, Athen, Hissen der Hakenkreuzflagge.jpg|thumb|300px|right|Издигането на знамето със [[Свастика]]та над [[Акропол (Атина)|Атинския акропол]].]]
До 1870 г. по план нещата донякъде вървят безоблачно с наложената Катаревуса в аспекта на т.нар. [[Мегали идея]]. Учредената на 28 февруари 1870 г. [[Българска екзархия]] разгаря езиковия въпрос до невиждани дотогава размери и при уговорката, че въобще дотогава съществува политически контекст по лингвистичен въпрос. Предходно през 1857 г. в гръцкото кралство започват да се полагат някакви усилия по примера на [[Хердер]] и [[братя Грим]] да се събира собствено [[народно творчество]] от [[Николаос Политис]], който публикува в две части през 1871-74 г. изследване върху културата на съвременните му гърци. От 1870 г. бързо набират скорост сред гръцките учени изследванията за т.нар. национален идентитет, свързвайки го по подразбиране с [[Древна Елада]] - най-вече териториално. От друга страна, зад този стремеж прозира нескрития гръцки апетит към усвояването на [[Тесалия]], [[Епир]], [[Македония]] и [[Тракия]] на Балканите, в който контекст се прави и откритието за многобройни [[славяногласни елини]] или казано направо - [[българи]] по тези земи. Гръцките учени от 1870 г. стават нетърпеливи да демонстрират културното си превъзходство на древногръцка основа от една страна, в контекста на защитата на териториалната цялост на гръцкия народ (дори в родината си) още от древни времена. Това е в контекста на актуалната политическа ситуация, след като [[Руската империя]] след злополучния за нея [[Парижки мирен договор (1856)]] се отказва в балканската си политика от "гръцката карта" на [[Екатерина Велика]].
През 1874 г. [[Константинос Папаригопулос]] издава монументална [[История на гръцката нация]], представяйки по примера на [[нишката на Ариадна]] гръцката история "от [[Агамемнон]] на [[Георгиос I]]" (както Хадзидакис се изразява съвсем точно по-късно). Проблемен в тази общогръцка история се оказва не само османския, но и византийския период. Акцентът е древен и античен с оглед на съвремието. Укорите са основно насочени към "ориенталския средновековен деспотизъм".
На [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] древногръцките маски с картагенски оттенък падат и новогръцката политика придобива изцяло прагматична насоченост, изисквайки присъединяването към гръцкото кралство на етническите територии на южен [[Епир]] и [[Тесалия]], с апетит насочен основно към Македония, чието антично наследство е обявено несъмнено за древногръцко. В крайна сметка, при безмерната подръжка на [[Бенджамин Дизраели]] на Берлинския конгрес, през 1881 г. на [[Кралство Гърция]] са преотстъпени от [[Османската империя]] Тесалия и Епир без епархиите на Елисонската и Артенските митрополии от двете области.
Гръцкият езиков въпрос се появява под влиянието на [[Просвещение]]то. По време на [[Гръцка война за независимост|Гръцката война за независимост]], на преден план изплува въпросът за това какъв да е официалният език на възстановената гръцка суверенност.
От 1881 г. насетне гръцкият езиков въпрос се води на плоскостта на отричането на теорията на [[Якоб Фалмерайер]] и срещу "[[Славяните в Гърция]]", които са обявени за славяногласни елини.
== Източници ==
[[Категория:Гръцки език]]
[[Категория:История на Гърция]]
{{Гърция-мъниче}}
| 