Трайко Китанчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 43:
В края на 1894 г. Китанчев става председател на емигрантската македонска организация [[Братски съюз]]. Китанчев е сред основните инициатори за обединяване на македонските дружества в България и става пръв председател на създадения през март 1895 г. Македонски комитет. Китанчев понася тежко неуспеха на [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] и умира от [[инфаркт]] през лятото на същата година.<ref>Елдъров, Светлозар. Трайко Китанчев — македонски деец?, във: „Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903)“, Иврай, София, 2003, стр. 55 - 68.</ref><ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.335.</ref>
== Творчество ==
Китанчев е автор на баладата „Дядо Недялко“, на 35 стихотворения, много статии и речи.<ref name="РБЛ 217">{{cite book |title= Речник на българската литература, том 2 Е-О |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1977 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 217 |url= |accessdate=}}</ref> Китанчев пише във вестниците „[[Право (1894 - 1903)|Право]]“, „[[Знаме (вестник)|Знаме]]“ и списание „[[Мисъл (списание)|Мисъл]]“.<ref name="РБЛ 218">{{cite book |title= Речник на българската литература, том 2 Е-О |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1977 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 218 |url= |accessdate=}}</ref> В 1893 година превежда за пръв път на български „[[Дон Кихот]]“ на [[Мигел де Сервантес|Сервантес]], а през 1894 година - „[[Шинел (повест)|Шинел]]“ и „[[Невски проспект (повест)|Невски проспект]]“ на [[Николай Гогол]].<ref name="РБЛ 217"/> Известен е като един от най-добрите оратори на своето време.<ref name="РБЛ 218"/>
==За него==
| |||