Българска народна банка: Разлика между версии

През 1991 г. е приет нов Закон за БНБ, който отново дава относителна автономия на банката. Въпреки това тя е подложена на натиск от правителството да финансира бюджетния дефицит с емитиране на пари и да се намесва на валутния пазар, за да поддържа курса на лева. Това довежда до финансовата криза от 1996-1997 г., след което в страната е въведен режимът на ''паричен съвет'' ([[валутен борд]]). Със закона от 10 юни 1997 г. е въведен фиксиран курс на лева към [[германска марка|германската марка]] чрез ограничаване на паричните емисии до размера на валутния резерв на Емисионното управление на БНБ. Банката няма право да кредитира пряко правителството, а възможностите и&#768; за кредитиране на търговските банки са силно ограничени. През 1998 г. е открита Печатница на БНБ в София, която да произвежда българските банкноти, както и ценни книжа с относително висока степен на защита. През 1999 г. е извършена деноминация на лева.<ref name="bnb.bg_2"/>

 

До въвеждането на паричния съвет на 1 юли 1997 г. БНБ определя свой собствен лихвен процент, наречен основен лихвен процент. По него БНБ рефинансира търговските банки чрез кредити в левове. До тази дата той има смисъл, защото БНБ има правомощията както да кредитира правителството, така и търговските банки. След тази дата БНБ обнародва величина, която представлява средна от доходностите по краткосрочните ДЦК, издавани от българското правителство чрез Министерството на финансите. От 2005 г. ОЛП на БНБ се определя на основа равнището на лихвения процент на междубанковия пазар.