Яков Крайков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 16:
| награди = }}
}}
'''Яков Крайков''' е първият български [[издател]], [[илюстратор]], [[гравьор]], [[художник]], [[шрифтолеене|шрифтолеяр]] на/за [[печатарство|печатни произведения]], български [[книжовник]] и художник-оформител.<ref>Българска книга. Енциклопедия, Pensoft, София, 2004, стр. 191. ISBN 954-642-210-Х</ref><ref>{{cite book |title= Яков Крайков. Книжовник. Издател. График. ХVI в. |last=Атанасов |first= Петър |authorlink= |coauthors= |year= 1980 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}</ref>
 
== Биография ==
Ред 22:
 
[[Файл:Chasoslov 031.jpg|мини|дясно|250п|Часословът на Крайков, 1566, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]]
През 60-те години на XVI век Яков Крайков заминава за [[Венеция]], където обновява печатницата на сръбските печатари Божидар и [[Винченцо Вукович]].<ref name="РБЛ 255"/> Тук за период от 6 години отпечатва 4 книги. Първата е „Часослов“, отпечатана от 15 до 30 май 1566 година, с двуцветен печат, украсена с 31 гравюри. Тя съдържа [[апокриф]]ни текстове, [[псалм]]и, [[тропар]]и, [[кондак|кондаци]], като към тях авторът е прибавя и слова за [[Константин-Кирил Философ]], [[Иван Рилски]], [[Иларион Мъгленски]] и други български светци. Книгата е малък формат с 286 листа, като два непълни екземпляра от нея се съхраняват в [[Народна библиотека Иван Вазов|Народната библиотека „Иван Вазов“]] в [[Пловдив]]. В „Часослова“ Яков казва, че е родом от Каменна река „близо до Коласийския град“. В следващите си книги се подписва „Яков от София“.<ref name="РБЛ 256">{{cite book |title= Речник на българската литература, том 2 Е-О |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1977 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 256 |url= |accessdate=}}</ref><ref name="Българска книга">{{cite book |title= Българска книга. Енциклопедия |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=2004 |publisher=Pensoft |location= София|isbn= 954-642-210-Х|pages=218 191|url= |accessdate=}}</ref>
 
В 1569 година издава заедно с [[Йероним Загурович]] от Котор „Псалтир“ с 274 листа. Въпреки че книгата има строго богослужебен характер, Яков Крайков добавя и тук жития на светци, тропари, кондаци, правейки я общодостъпна и четивна. В 1570 година отново със Загурович издава една голяма книга „Молитвеник“, съдържащ 281 листа. В послеслова на Молитвеника Яков Крайков се определя като „Крайков син” от [[Македония (област)|Македония]] – София. В Требника Яков Крайков прави редица корекции на [[среднобългарски език|среднобългарския език]], [[редактор|редактирайки]] старите думи и извършвайки нововъведения съобразно говоримия [[новобългарски език]], като премахва и съкращения на думи. Яков Крайков пръв в славянските книги пренася думите на срички, въвеждайки еднаквата разредка между думите, като точката и запетаята имат [[граматика|граматично значение]].<ref name="РБЛ 256"/><ref name="Българска книга"/>