Генадий Велешки: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни |
Редакция без резюме |
||
Ред 11:
==Биография==
[[Файл:Genadii Veleshki funeral.jpg|ляво|мини|300п|Опелото на Генадий Велешки]]
Роден е със светското име '''Георги Димитров''' в село [[Подкожани]], разположено в планината [[Мокра (планина)|Мокра]], недалеко от [[Поградец]], тогава в Османската империя, днес в [[Албания]], и вероятно е от [[албанци|албански]] произход. Татко му [[Димитър Мокрянин]] става учител в [[охрид]]ското училище, а Генадий става свещеник. След като жена му почива, се замонашва и постъпва в един гръцки манастир в [[Метеора]], [[Тесалия]], където пребивава няколко години.<ref>Венедиков, Иван. Познайте ги по делата им. София, 1993, стр. 42</ref> Заема длъжността игумен на [[Калищки манастир|Калищкия манастир]]. Постепенно се издига в църковната йерархия и става [[архимандрит]], [[протосингел]] на [[Битолска епархия|битолския владика]], а в 1840 година е ръкоположен за [[епископ]]. Като свещеник е познат под името '''поп Георги Арнаутинот'''.
Епископ Генадий се включва активно в борбата за самостоятелна българска църква. В 1860 година той се присъединява към българските владици, които на [[Великденска акция|великденската служба]] отхвърлят името на гръцкия патриарх. Въпреки това в 1864 година е ръкоположен за [[Дебърско-кичевска епархия|дебърски митрополит]] на [[Цариградската патриаршия]]. В Дебър развива активна дейност за въвеждане на българския език в храмовете.
Подава оставка н а 9 май 1867 година.
През юли 1869 година, като македонски българин Патриаршията го изпраща във Велес да поеме митрополитската катедра. Първоначално велешани отказват да го признаят за свой архипастир, понеже е „''назначен от гръцкия патриарх, на чиято църковна власт те отпреди няколко месеца бяха престанали да се подчиняват''“. Генадий се отказва от Патриаршията и се присъединява към независимата българска църковна йерархия, която скоро трябвало да се узакони.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/pp_ht/pp_ht_3.html#3_5 Петров, Петър, Христо Темелски. Църква и църковен живот в Македония, Македонски научен институт, София, 2003, стр. 86.]</ref> След обнародването на фермана за създаването на [[Българската екзархия]] от 1870 година по препоръка на временното екзархийско ръководство, Генадий е избран за временен духовен глава на [[Повардарска епархия|Велешка епархия]]. Липсват му обаче достатъчно енергия и авторитет пред гражданските власти, а със сребролюбието си дразни населението. Конфликтите между него и [[Велешка българска община|общината]] зачестяват и той е принуден да подаде оставка в средата на 1872 година.<ref>Маркова, Зина. „Българската екзархия 1870-1879“. София, 1989, стр.125-126.</ref> Оттегля се в [[Битоля]], където остава до края на живота си, изпълнявайки различни църковни треби и служейки в различни храмове. Изпада в материално затруднение, но за заслугите си е подпомаган финансово от екзархийската каса.<ref>Маркова, Зина. „Българската екзархия 1870-1879“. София, 1989, стр.170.</ref> ▼
▲През юли 1869 година, като македонски българин Патриаршията го изпраща във Велес да поеме митрополитската катедра. Първоначално велешани отказват да го признаят за свой архипастир, понеже е
Умира на 12 май 1876 година, потресен от вестта за жестокото потушаване на [[Априлско въстание|Априлското въстание]]. На погребението му се стичат много българи от града и съседните села. Погребан е до олтара на черквата „[[Света Богородица (Битоля)|Света Богородица]]“ в Битоля.<ref>Венедиков, Иван. Познайте ги по делата им. София, 1993, стр.43-44.</ref>
Line 31 ⟶ 32:
{{пост начало}}
{{пост| [[Дебърско-кичевска епархия|дебърски митрополит]]<br/>|[[1864]]|[[
{{пост| [[Повардарска епархия|велешки митрополит]]<br/>|[[
{{пост край}}
| |||