Никола Петков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност
м Български земеделски народен съюз - Никола Петков
Ред 51:
Един от участниците в [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]], Никола Петков е сред възможните външни министри в първото правителство на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]], но остава [[министър без портфейл]] от 9 септември 1944 г. до 26 август 1945 г. През този период привържениците на правителството извършват масови убийства и заседава т.нар. [[Народен съд]], като самият Петков участва във вземането на решение за създаване на концентрационни лагери.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 317-319 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>
 
От лятото на 1945 г. е лидер на [[Български земеделски народен съюз - Никола Петков|Българския земеделски народен съюз - Никола Петков]] и Обединената опозиция (антикомунистическа опозиция). От 26 октомври 1946 г. е народен представител в [[6 Велико Народно събрание|VI Велико Народно събрание]] (1946-1949).
 
Борбата му за запазване на парламентарната [[демокрация]] е обявена от [[комунист]]ите за контрареволюционна дейност. На [[24 април]] [[1947]] г. ревностният защитник на земеделската кауза Мейнард Барнс е отзован от София, а след по-малко от седмица е спрян в. “Народно земеделско знаме”. На [[5 юни]] [[1947]] г. американският сенат ратифицира подписания на [[5 февруари]] същата година мирен договор с България, което е първата стъпка към признаването на тоталитарния режим на Г. Димитров от страна на САЩ. Същият ден е снет депутатският имунитет на Никола Петков и още в сградата на Народното събрание е арестуван. Освен това са касирани 23 депутата от опозицията, с което на практика представителството на опозицията в законодателната власт е разгромено. <ref>Фол, Ал. и др., Кратка история на България, Издателство "Наука и изкуство", София, 1981 </ref> На [[5 август]] същата година започва режисиран съдебен процес с измислени обвинения срещу него и на [[16 август]] е осъден на смърт чрез обесване по обвинение в шпионаж. На [[19 септември]] Държавният департамент на САЩ информира София, че предстои дипломатическо признаване на Димитровия режим – 72 часа по-късно Никола Петков жестоко е убит <ref>Христо Попов, [http://www.faktor.bg/poltika/na-vseki-kilometar/2428-skapanata-politicheska-klasa-zabravi-ubiistvoto-na-nikola-petkov.html Скапаната политическа класа забрави убийството на Никола Петков], 23 Септември 2012</ref>. На [[23 септември]] [[1947]] г., въпреки протестите на западната общественост, смъртната присъда е изпълнена, гробът му е неизвестен. Реабилитиран посмъртно на [[15 януари]] [[1990]] г.