Светилище Гарванов камък (Старосел): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Filipov Ivo (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Filipov Ivo (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 10:
| вид = Скално светилище
| период =
| епоха = Късна Желязна епоха
}}
Ред 18:
Според археолога д-р [[Георги Китов]] светилището на връх [[Гарванов камък]] е принадлежало към древнотракийския култов център Старосел, който е разположен върху площ с неправилна форма и диаметър около 10 км. като включва и скалните светилища – [[Уйов камик]] (уникален фалосовиден менхир разрушен от иманяри) <ref>http://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/SpecMegObj/RM/RM-002BG/RM-002BG.html</ref>, Провиралището Момини скали в местността [[Каменица]], [[Пейчова могила]], светилището на връх [[Кози грамади]] и няколко десетки могилни насипа, изградени върху свещени хълмове.
През късножелязната епоха в околностите на днешното с.Старосел е разположен селищен микрорайон, чиято приблизителна площ е 30 кв.км. Границите му са очертани на географски принцип и концентрацията
на археологически паметници. На запад той граничи до масива на Панина могила до Маньов дол; на север – връх Калето и м.Каменица; на юг – Гарванов камък и Рошавата могила; на изток – долината на р. Кошовица.
Днес тази територия е известна на археологическата карта на България благодарениена проучения „Тракийски култов център“, чието средищно място заема най-големия в Югоизточна Европа тракийски подмогилен
храм в Четиньова могила. Връзката между обектите в района на връх Кози грамади и тези, разположени в землището на с. Старосел, се явяват паметниците локализирани в месностите Брезина поляна и тези, разположени около туристически комплекс Бяло камъне. Така например вече е доказано наличието на пътна връзка между подмогилните храмовете и гробници от двете страни на Стара река, скалните светилища на Каменица и Марков камък със светилище и резиденцията на вр. Кози грамади. Синхронното функциониране на повечето монументални паметници (подмогилни храмове и представителна постройка във владетелската
резиденция на вр. Кози грамади) е предпоставка да включим археологическите обектина вр. Кози грамади към големия селищен микрорайон разположен между р. Красновска и Кошовица.
== Източници ==
| |||