Македония (1866 – 1872): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 26:
'''„Македония“''' е български [[вестник]], който излиза в османската столица [[Цариград]] от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 година. „Македония“ е най-разпространеният и най-влиятелният български вестник през Възраждането.<ref name="РБЛ 324">{{cite book |title= Речник на българската литература, том 2 Е-О |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1977 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 324 |url= |accessdate=}}</ref> Главен редактор на вестника е [[Петко Славейков]].<ref name="РБЛ 324">{{cite book |title= Речник на българската литература, том 2 Е-О |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1977 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 324|url= |accessdate=}}</ref>
Вестникът е основан от Славейков и съдружника му караманлията Йоаким Каръягдъ.<ref name="РБЛ 324"/> Печата се в едноименната печатница „[[Македония (печатница)|Македония]]“, закупена в 1866 година от Славейков. Печатницата е оборудвана технически от инвентара на печатницата на „[[Цариградски вестник]]“. Излиза седмично, а в четвъртата годишнина известно време и два пъти седмично. „Македония“ често излиза с притурки като „Малкият лист на Македония“ („Малка Македония“).
Подзаглавието на вестника се променя няколко пъти - „Вестник политический и филологический. Ще излязва всяка събота. Ред. П. Р. Славейков“, „Вестник за народа“, „Лист за политика, книжевност и търговия“ и други. Мотото е „Твърде лошо нещо да ся поместя някои от началата си, когато са прави! Ако не върви напред, а то поне назад да не върви, трябва да бъде високата аксиома на разумността.“
Сред основните сътрудници на вестника са [[Гаврил Кръстевич]], [[Марин Дринов]], [[Тодор Икономов]], [[Тодор Шишков]], [[Захари Княжевски]], [[Кузман Шапкарев]], [[Светослав Миларов]], [[Никола Първанов]], [[Стефан Бобчев]].
== Политика ==
Вестникът носи заглавието „Македония“, тъй като задачата му е:
{{цитат|да приведе в съзнание заблудените в тази страна гъркомани<ref name="РБЛ 324"/>}}
Затова Славейков печата и текстове на македонски говори с гръцки букви, единствено познатите на много македонски българи.<ref name="РБЛ 324"/>
Вестникът взима активно участие в [[Борба за българска църковна независимост|борбата за самостоятелна църква]] и за утвърждаване на българското образование. Стои на радикални позиции за пълно скъсване с [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и създаване на самостоятелна, демократично устроена, българска църква. Най-важните статии по църковния въпрос се печатат и на гръцки. Позициите му по просветния въпрос също са крайни - вестникът отхвърля категорично проекта на [[Мидхад паша]] за сливане на българските и турските училища и се стреми към утвърждаване на българската култура в [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия]] срещу ширещата се [[гъркомани]]я.
Line 36 ⟶ 43:
В редица статии „Македония“ защитава появяващото се женско образование, женските дружества и равенството на жените. Разглеждат се и икономически въпроси като вестникът се застъпва за модернизация на селското стопанство и развитие на земеделското образование. Вестникът отразява и политиката на европейските държави.
Вътрешнополитическата линия на вестника е максимално радикална в условията на османската столица. В редица дописки се описва лошото положение на българите, подложени на произвола на османската администрация. Изказва се против туркофилите и дори препечатва някои статии от вестник „[[Свобода (вестник)|
Вестникът е спиран 5 пъти от властите. През юли 1872 година заради статията „Двете касти и власти“ на [[Светослав Миларов]], по заповед на [[Мидхад паша]] вестникът е спрян, а Славейков затворен за един месец. След арестуването му печатницата е конфискувана и разпродадена от кредиторите.<ref>Гергова, А., „Българска книга: Енциклопедия“, 2004, Pensoft Publishers, стр. 272, ISBN 954642210X, 9789546422101</ref><ref>Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 28.</ref> <center><gallery caption="">
| |||