Македония (печатница): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Македония|Македония}}
[[Файл:Cooking book Slaveykov.jpg|дясно|мини|200п|Началната страница на първата готварска книга на български език „Готварска книга или поставления за всякакви гостби, според както ги правят в Цариград“, написана от [[Петко Славейков]] и публикувана в 1870 година в печатница „Македония“ в Цариград.]]
'''„Македония“''' е българска печатница, съществувала от 1866 до 1874 година в [[Истанбул|Цариград]].<ref name="РБЛ 325">{{cite book |title= Речник на българската литература, том 2 Е-О |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1977 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 325|url= |accessdate=}}</ref>
В 1866 година [[Петко Славейков]] и съдружникът му Йоаким Каръягдъ купуват печатницата от Стамо Даскалов за издавания от тях вестник „[[Македония (1866 - 1872)|Македония]]“ и носи същото име. Тя е оборудвана технически от инвентара на печатницата на „[[Цариградски вестник]]“ на [[Иван Богоров]], а след това на [[Александър Екзарх]]. Печатницата има две ръчни преси и около 1500 килограма български, черковнославянски, гръцки и френски букви и знаци за църковно пеене.
В печатницата работят около 10 души - Христо Паничков, К. и В. Тинтерови, Т. Енев, [[Петко Децимиров]], Л. Джейков.<ref name="РБЛ 324"/> Печатницата е с най-голям капацитет и на първо място по отпечатваните коли сред всички 25 печатници в Цариград, 11 от които български.<ref name="РБЛ
В печатницата се печатат вестник „Македония“, списанията „[[Пчелица]]“, „[[Ружица (списание)|Ружица]]“, от 1870 до 1873 година списание „[[Читалище (списание)|Читалище]]“ (1870 - 1875) и общо 116 други книги - учебници, педагогически, домакински, общообразователни, забавни съчинения.<ref name="РБЛ
През юли 1872 година Славейков е арестуван по заповед на [[Мидхад паша]], „Македония“ е спрян и печатницата е разпродадена от кредиторите му. Двете преси и част от буквите са закупени от [[Христо Бъчеваров]], който заедно със З. Градинаров продължава дейността на печатницата до 1874 година под името „Джамлъ хан“.<ref>Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 28.</ref> Печатницата печата вестник „[[Звънчатий глумчо]]“ (1873) и вестник „[[Шутош]]“ (1873 - 1874).<ref>Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 566.</ref><ref name="РБЛ
{{цитат|Печатницата купи себе си, остана само онова, което можа да се извлече в полза за мене и за народа.<ref name="РБЛ
== Бележки ==
| |||