Разлика между версии на „Лозенска планина“

Планината се е издигнала преди около 90 милиона години на границата на горната креда и долния терциер. Докато планината се издига, [[Софийско поле|Софийското]], Самоковското и Чукуровското поле потъват. Това показват заравненостите, образувани в период на относителен тектонски застой. Планината се оформя окончателно през квартенера преди 1 милион години. Билото ѝ е заравнено и разположено на около 1000-1100 м. Изградена е от разнообразни скали — гнайси, мергели, варовици, пясъчници, конгломерати, андезити, туфи, риодацити и др. При село [[Габра]] се намира [[мина Чукурово]] за [[лигнитни въглища]]. Планината има 2 дяла — северен и югозападен. Границата между двата дяла минава по река Ракита.
* Северен дял — Той е по-голям и висок. Северните склонове и тези към река [[Искър]] са стръмни, а към река Ракита полегати и изпълнени с множество поляни. Тук са най-високите върхове в планината са '''Попов дял''' (1190,2 м), Ланина могила (1188 м), [[Половрак]] (1182 м) и Бачун (1150 м);
* Югозападен дял — В северната му част се намира най-високият му връх Шарбаница (1101 mм). На югоизток от него делът е прорязан от сравнително дълбоките Русамски дол и Беларски дол, които се вливат в река [[Искър]]. Хребетите над тях слизат стъпаловидно, завършвайки с интересни скали по върховете Гарванец, Загазе и Калето. Скалите Гарванец са един от най-интересните туристически обекти в планината. На юг и югозапад от Беларски дол, делът представлява нещо като наклонена към [[язовир Искър]] плоскост с няколко едва подаващи се над нея върхове (Суша могила и Агина могила). В този район попадат опитното дивечоразвъдно стопанство и забранената зона около [[язовир Искър]].
 
== Климат и води ==
Анонимен потребител