Македонски глас (1885 – 1887): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 60:
 
{{цитат|ако приятелите на европейския мир не благоволят и тоя път, след дълги седем години, да настоят да по-скорошното оделотворение на своите постановления касателно Македония, то в. „Македонский глас“ трудно ще може да се обяви несолидарен с възможно едно движение, имеюще за цел самостоятелното погрижвание за съдбата на тази робска измъчена страна.<ref>Македонский глас, № 1, 5 януари 1885 г.</ref>}}
 
Според някои данни дружеството действа в унисон с [[Правителство на Каравелов (1884–1886)|правителството]]. Министър-председателят [[Петко Каравелов]] иска да упражни натиск върху Високата порта, използвайки революционно настроените Диамандиев и Ризов за постигане на подобрение на положението на българите в Македония и Одринско и да направи империята по-отстъпчива по въпроса с даване на берати на българските владици.<ref name="Дойнов 295">{{cite book |title= Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885 |last=Дойнов |first=Дойно |authorlink= Дойно Дойнов |coauthors= |year=1985 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages=295 |url= |accessdate=}}</ref> В писмо до Захари Стоянов от 7 януари 1885 година Ризов пише:
 
{{цитат|От когато се начена тук „дипломатическото движение“ на македонците, аз бях и останал съм досега убеден, че ако не вземе някой целеизходен резултат туй движение, непременно нужно ще бъде най-късно това лято да последва едно вълнение. Разбира се, като твърде набързо и твърде неподготвено туй вълнение не ше може да бъде сериозно, но инак пък „движението“ рискува да се обърне на дълго забвение... С това мнение трябва да ти кажа е съгласен и бай Петко... Правителството, т. е. Петко гледа добре на Македония, но той тоже мисли, че не трябва да се бърза с „вълнението“, преди да се изчерпат „дипломатическите средства“. В този дух аз написах и програмата.<ref name="Дойнов 295"/>}}
 
=== По Румелийския въпрос ===