Отваря главното меню

Промени

Промених транскрипцията на имената на актрисата.
{{Музикален изпълнител
| име = БарбраБарбара СтрайсъндСтрейзанд
| фон = певец
| картинка = Barbra Streisand at Health Matters Conference.jpg
| картинка_текст = БарбраБарбара СтрайсъндСтрейзанд, 2013 г.
| рождено_име = Барбара Джоуан СтрайсъндСтрейзанд
| псевдоним =
| наставка = а
}}
 
'''БарбраБарбара СтрайсъндСтрейзанд''' <ref>„Енциклопедия АБВ на попмузиката“, 1987, автори Хайнц-Петер Хофман и Йордан Рупчев, Държавно издателство „Музика“</ref> (на [[английски]] ''Barbra Streisand'', в България позната още като '''Барбара СтрейзъндСтрейзанд''') е [[Съединени американски щати|американска]] певица, театрална и кино актриса, композитор, филмов продуцент, режисьор и носител на две награди „[[Оскар]]“ — за „Най-добра актриса“ и за „Най-оригинална песен“. Тя е един от малкото артисти печелили всичките четири най-престижни награди „[[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]]“ (за кино), „[[Еми (награда)|Еми]]“ (за телевизия), „[[Грами]]“ (за музика) и „[[Тони (награда)|Тони]]“ (за театър).<ref name="biog_EGOT">{{Цитат уеб | заглавие = EGOT Winners | автор = | труд = Biography.com | дата = | достъп_дата = 25 януари 2015 | уеб_адрес = http://www.biography.com/people/groups/egot-winners | език = en | цитат = '''Забележка:''' Наградата „Тони“ на Барбра Страйсънд е почетна.}}</ref>
 
== Ранни години ==
Родена под името '''Барбара Джоуан СтрайсъндСтрейзанд''' на [[24 април]] [[1942]] в [[Уилямсбърг (Ню Йорк)|Уилямсбърг]], [[Бруклин]], [[Ню Йорк]], по-късно се мести в друг район на Бруклин. Нейният баща, Еманюъл, умира, когато тя е само на 15 месеца и за продължителен период от живота си тя изгражда доста бурни отношения с [[пастрок]]а си Луис Кайнд. Нейната добронамерена майка, Даяна, не окуражава дъщеря си да развива кариера в шоу-бизнеса, убедена, че Барбара не е достатъчно атрактивна. Този [[критицизъм]], твърде много и&#768; е насаждан и през по-голямата част от живота и&#768; я прави несигурна относно външността и&#768;, въпреки огромния успех във всички области на шоу-бизнеса. Възпитана е в прочутия [[Ерасмъс Хоул Хай Скул]], където завършва четвърта в класа си през [[1959]] г. заедно с бъдещия научен сътрудник [[Нийл Даймънд]]. СтрайсъндСтрейзанд никога не е посещавала колеж.
 
== Личен живот ==
БарбраБарбара СтрайсъндСтрейзанд се омъжва два пъти.
 
Нейният първи съпруг е актьорът [[Елиът Гулд]] от [[1963]] до [[1971]] г. Те имат един син, [[Джейсън Гулд]].
 
== Ранна певческа, театрална и телевизионна кариера ==
Следвайки примера на конкуренцията в музиката, тя започва като певица в нощен клуб още на тинейджърска възраст. Но мечтата и&#768; е да бъде актриса и участва в едно от изданията на Off-Off-Broadway заедно с една от известните по това време актриси [[Джоан Ривърс]], когато приятелят и&#768; Бари Денън и помага в оформянето на имиджа за клубна изява — първото и&#768; участие е в [[гей-бар]] в [[Манхатън]]ския Грийнуич Вилидж през [[1960]], където тя се радва на голям успех като певица. Също някъде по това време, тя съкращава първото си име на '''БарбраБарбара''', за да го направи по-характерно.
 
През [[1962]] СтрайсъндСтрейзанд се появява на [[Бродуей]] в малка, но създаваща звезди роля в [[мюзикъл]]а „Мога да ти го продам на едро“(1962) и тя бързо подписва първия си договор с [[Калъмбия Рекърдс]] през 1962 г. Първият и&#768; албум „Албумът на БарбраБарбара Страйсънд“Стрейзанд“ печели две награди [[Грами]] през [[1963]]. Нейният успех в записите продължава и в един момент, първите три албума на Стрейзънд се появяват едновременно в „Билборд поп албум“ топ десет — изумителен подвиг, имайки предвид, че това е времето, когато [[рокендрол]]ът и [[Бийтълс]] доминират в чартовете.
 
„Весело момиче“ (1964) на Джул Стайн и Боб Мерил, вдъхновен от живота на Фани Брайс, е създаден специално за СтрайсъндСтрейзанд, след като Стайн вижда представянето и&#768; в „Мога да ти го продам на едро“.
 
След някои забележителни участия в телевизията като гост, СтрайсъндСтрейзанд постига по-голям успех във специално издание на [[Си Би Ес]]. Първото издание, „Името ми е Барбра“Барбара“(1965), от мнозина е считано за най-доброто и е оценено от критици и фенове.
 
== Певческа кариера ==
БарбраБарбара СтрайсъндСтрейзанд записва повече от 60 албума, почти всички с марката на [[Калъмбия Рекърдс]]. Нейните ранни творби от 60-те (дебютът и&#768; „Вторият албум на БарбраБарбара Страйсънд“Стрейзанд“, „Третият албум“, „Името ми е Барбра“Барбара“ и т.н.) са считани за първокласни изяви по театралните и клубни стандарти, включително нейната много добра иронична версия на „Щастливите дни се завърнаха“. Започвайки с „Името ми е Барбра“Барбара“, албумите и&#768; са често смесица, напомнящи участията и&#768; в телевизията.
 
В началото на 1969, СтрайсъндСтрейзанд работи със съвременни текстописци; парчетата са с елементи на [[рок]], но накрая открива успеха с поп- и баладо-ориентирано звучене, [[Ричард Пери]] — продуцирал „Смразяващ край“ през 1971, който Лаура Ниро написва, се превръща в голям хит.
 
През 70-те, тя стои високо в поп-чартовете под номер едно с парчета като „Каквито бяхме“, „Вечнозелен“, „Без повече сълзи“ (Предостатъчно е) и „Влюбена жена“; някои от тях са използвани в саундтраците към нейни филми.
 
Когато края на 70-те наближава, СтрайсъндСтрейзанд е спрягана за най-успешната изпълнителка в Съдинените щати, само [[Елвис Пресли]] и „[[Бийтълс]]“ имат повече продадени албуми. През [[1982]], музикалния критик Стивън Холдън пише, че СтрайсъндСтрейзанд е „най-влиятелната певица в американската поп музика наред с [[Франк Синатра]]“.
 
СтрайсъндСтрейзанд се завръща към театрално-музикалните си корени през [[1985]] с „Бродуейски албум“. Той жъне неочакван комерсиален успех, задържал се под номер едно в Билборд за три поредни седмици, и станал три пъти платинен. Албумът съдържа някои песни, специално преработени от [[Стивън Съндейм]], добре приет от критиците и номиниран за Албум на годината Той прави СтрайсъндСтрейзанд носителка на нейната осма награда Грами като най-добра изпълнителка.
 
През [[1991]] четворка дискове, обединени в едно и наименовани „Just for the record“ се реализира, и отразява цялата кариера на СтрайсъндСтрейзанд. Отделен диск, наречен „Най-важното от Just for the record“, обхваща две части с парчета, включващи изпълнения на живо, най-великите хитове и други от нейните ранни записи до 1991.
 
През 1992 г. тя отново е обявена за най-влиятелния артист от „Ню Йорк таймс“, заради връзката си с президента [[Бил Клинтън]]. Концертът на СтрайсъндСтрейзанд в действителност тласка Клинтън под прожекторите, в центъра на внимание. По-късно тя се включва в церемонията по встъпването му в длъжност като президент през [[1992]]. Все пак, СтрайсъндСтрейзанд поддържа музикалната си кариера. Концертното турне връща вниманието към нея и тя организира и подготвя събитието близо две години, поради големия си страх от сцената. Година по-късно, прави още една песен номер едно „Завръщане към Бродуей“ (друго мелодично-тематично парче). През септември 1993 е отново в центъра на новините, анонсирайки своя първи публичен концерт за 27 години. Билетите за събитието са ограничени и разпродадени за по-малко от час. СтрайсъндСтрейзанд е на корицата на всяко по-голямо списание, в очакване на турнето, списание [[Таймс]] го нарича „Музикалното събитие на века“. Турнето е едно от най-големите събития в историята, обсъждани от всички медии. Цените на билетите, вариращи от $50 до $1500, правят СтрайсъндСтрейзанд най-скъпо платения концертен изпълнител в историята. „Барбра„Барбара СтрайсъндСтрейзанд: Концертът“ се превръща в най-впечатляващия концерт на годината, печели две награди „[[Еми (награда)|Еми]]“, престижната награда „Пибоди“, влиза в предаванията на [[HBO]] и до днес е с най-висок рейтинг в 30-годишната история на НВО.
 
В навечерието на Нова година през [[1999]] тя се завръща на концертната сцена, натрупвайки още личен триумф заради най-големия соло-концерт в [[Лас Вегас]] до днес. В края на последния [[милениум]], тя все още е изпълнителка номер едно в Съединените щати, с най-малко два номер едно албума за всяко десетилетие откакто е започнала.
Нейните най-скорошни албуми са „Коледни спомени“(2001), колекция от меланхолични празнични песни, и „Филмовия албум“ (2003), включващ известни филмови теми и доста мелодии от симфоничен [[оркестър]]. „Забранени удоволствия“ (наричан „Крайно забранени“ в Обединеното кралство), съвместна работа с [[Бари Гиб]] и последвалия албум от техния по-раншен „Виновен“, е разпространен в цял свят през [[2005]].
 
През [[2006]] се носят слухове, че СтрайсъндСтрейзанд отново ще тръгна на турне, но това още не е потвърдено от певицата.
 
== Филмова кариера ==
Участва в оригиналната ексцентрична комедия „Какво става, Док?“ ([[1972]]) с [[Райън О’Нийл]] и „Заради Пийт“ (For Pete’s sake) ([[1974]]) и в извънредно успешната драма „Каквито бяхме“ с [[Робърт Редфорд]]. Нейната втора награда на Академията е за най-оригинална песен като композитор на песента „Вечнозелен“ от филма „Роди се звезда“ ([[1976]]) и е първият път, когато жена получава тази награда (макар, че самият филм е широко критикуван като суетен проект).
 
Заедно с [[Пол Нюман]] и [[Сидни Поатие]], БарбраБарбара формира „Фърст Артист Продъкшън Къмпъни“ през [[1969]], така че тези актьори да могат сами да издават и защитават собствените си филмови проекти. Инициалите на СтрайсъндСтрейзанд се подвизават под „Фърст Артист“, докато не идва големият успех „Вдигни пясъчната кутия“ ([[1972]]).
 
През [[1970]] г. играе гола до кръста в сцена от „Бухалът и писаната“. Скоро съжалява за сцената и изкупува всички копия на филма, и заличават сцената. Когато списание „Хай съсиъти“ публикува по-късно оригиналните снимки на нейните голи гърди, СтрайсъндСтрейзанд ги дава под съд.
 
Продуцира един от собствените си филми, поставен от „Баруъд филмс“ през [[1972]] h. За „Йентъл“ (1983) тя е продуцент, режисьор, сценарист и звезда, доста умело прави това повторно и за „Принцът на приливите“ ([[1991]]) г. [[Стивън Спилбърг]] нарича „Йентъл“ шедьовър и много критици го възхваляват заедно с „Принцът на приливите“. Възниква спор, когато „Йентъл“ получава пет номинации за наградата на Академията, но нито една за най-важните категории за най-добър образ, актриса, или режисьор (1983 Победители в наградите на Академията и История) Възникват още дебати, когато „Принцът на приливите“ получава също толкова номинации, включително и за най-добър образ, но СтрайсъндСтрейзанд все още не е отличена за най-добър режисьор. Някои са на мнение, че нейната всеизвестна безкомпромисност и безпощадно поведение са причина за незачитането и&#768;, докато други считат, че Холивуд я наказва заради това, че е жена и ако мъж го бе направил по същия начин, то той би получил признанието.
 
През 2004 СтрайсъндСтрейзанд временно се завръща към киното в комедията „Да срещнеш Фокърс“ (продължение на популярното „Запознай се с нашите“), играе срещу [[Дъстин Хофман]], [[Бен Стилър]] и [[Робърт Де Ниро]]. Филмът е много успешен и трупа положителни рецензии, специално за представянето на СтрайсъндСтрейзанд, като безпощадната майка на Стилър.
 
== Награди ==
== Телевизионни изяви ==
година заглавие позиция роля бележки
* 1965 „Името ми е Барбра“Барбара“
* 1966 „Наричат ме Барбра“Барбара“
* 1967 „Красавицата от 14-та улица“
* 1968 „Случка в Сентръл парк“ филмиран на [[17 юни 1967]]
* 1973 „Барбра„Барбара Страйсънд…Стрейзанд… и други музикални инструменти“
* 1975 „Весело момиче — весела жена“
* 1976 „Барбра„Барбара: С още един поглед върху теб“
* 1983 „Роди се филм: Правенето на «Йентъл»“
* 1987 „Един глас“
* 1994 „Барбра„Барбара СтрайсъндСтрейзанд: Концертът“ също продуцент
* 2000 „Барбра„Барбара СтрайсъндСтрейзанд: Вечен“
 
== Филмография ==
1

редакция