Барбра Страйсънд: Разлика между версии

| име = БарбараБарбра СтрейзандСтрайсънд

| картинка_текст = БарбараБарбра СтрейзандСтрайсънд, 2013 г.

| рождено_име = Барбара Джоуан СтрейзандСтрайсънд

'''БарбараБарбра СтрейзандСтрайсънд''' <ref>„Енциклопедия АБВ на попмузиката“, 1987, автори Хайнц-Петер Хофман и Йордан Рупчев, Държавно издателство „Музика“</ref> (на [[английски]] ''Barbra Streisand'', в България позната още като '''Барбара СтрейзандСтрейзънд''') е [[Съединени американски щати|американска]] певица, театрална и кино актриса, композитор, филмов продуцент, режисьор и носител на две награди „[[Оскар]]“ — за „Най-добра актриса“ и за „Най-оригинална песен“. Тя е един от малкото артисти печелили всичките четири най-престижни награди „[[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]]“ (за кино), „[[Еми (награда)|Еми]]“ (за телевизия), „[[Грами]]“ (за музика) и „[[Тони (награда)|Тони]]“ (за театър).<ref name="biog_EGOT">{{Цитат уеб | заглавие = EGOT Winners | автор = | труд = Biography.com | дата = | достъп_дата = 25 януари 2015 | уеб_адрес = http://www.biography.com/people/groups/egot-winners | език = en | цитат = '''Забележка:''' Наградата „Тони“ на Барбра Страйсънд е почетна.}}</ref>

Родена под името '''Барбара Джоуан СтрейзандСтрайсънд''' на [[24 април]] [[1942]] в [[Уилямсбърг (Ню Йорк)|Уилямсбърг]], [[Бруклин]], [[Ню Йорк]], по-късно се мести в друг район на Бруклин. Нейният баща, Еманюъл, умира, когато тя е само на 15 месеца и за продължителен период от живота си тя изгражда доста бурни отношения с [[пастрок]]а си Луис Кайнд. Нейната добронамерена майка, Даяна, не окуражава дъщеря си да развива кариера в шоу-бизнеса, убедена, че Барбара не е достатъчно атрактивна. Този [[критицизъм]], твърде много и&#768; е насаждан и през по-голямата част от живота и&#768; я прави несигурна относно външността и&#768;, въпреки огромния успех във всички области на шоу-бизнеса. Възпитана е в прочутия [[Ерасмъс Хоул Хай Скул]], където завършва четвърта в класа си през [[1959]] г. заедно с бъдещия научен сътрудник [[Нийл Даймънд]]. СтрейзандСтрайсънд никога не е посещавала колеж.

БарбараБарбра СтрейзандСтрайсънд се омъжва два пъти.

Следвайки примера на конкуренцията в музиката, тя започва като певица в нощен клуб още на тинейджърска възраст. Но мечтата и&#768; е да бъде актриса и участва в едно от изданията на Off-Off-Broadway заедно с една от известните по това време актриси [[Джоан Ривърс]], когато приятелят и&#768; Бари Денън и помага в оформянето на имиджа за клубна изява — първото и&#768; участие е в [[гей-бар]] в [[Манхатън]]ския Грийнуич Вилидж през [[1960]], където тя се радва на голям успех като певица. Също някъде по това време, тя съкращава първото си име на '''БарбараБарбра''', за да го направи по-характерно.

През [[1962]] СтрейзандСтрайсънд се появява на [[Бродуей]] в малка, но създаваща звезди роля в [[мюзикъл]]а „Мога да ти го продам на едро“(1962) и тя бързо подписва първия си договор с [[Калъмбия Рекърдс]] през 1962 г. Първият и&#768; албум „Албумът на БарбараБарбра Стрейзанд“Страйсънд“ печели две награди [[Грами]] през [[1963]]. Нейният успех в записите продължава и в един момент, първите три албума на Стрейзънд се появяват едновременно в „Билборд поп албум“ топ десет — изумителен подвиг, имайки предвид, че това е времето, когато [[рокендрол]]ът и [[Бийтълс]] доминират в чартовете.

„Весело момиче“ (1964) на Джул Стайн и Боб Мерил, вдъхновен от живота на Фани Брайс, е създаден специално за СтрейзандСтрайсънд, след като Стайн вижда представянето и&#768; в „Мога да ти го продам на едро“.

След някои забележителни участия в телевизията като гост, СтрейзандСтрайсънд постига по-голям успех във специално издание на [[Си Би Ес]]. Първото издание, „Името ми е Барбара“Барбра“(1965), от мнозина е считано за най-доброто и е оценено от критици и фенове.

БарбараБарбра СтрейзандСтрайсънд записва повече от 60 албума, почти всички с марката на [[Калъмбия Рекърдс]]. Нейните ранни творби от 60-те (дебютът и&#768; „Вторият албум на БарбараБарбра Стрейзанд“Страйсънд“, „Третият албум“, „Името ми е Барбара“Барбра“ и т.н.) са считани за първокласни изяви по театралните и клубни стандарти, включително нейната много добра иронична версия на „Щастливите дни се завърнаха“. Започвайки с „Името ми е Барбара“Барбра“, албумите и&#768; са често смесица, напомнящи участията и&#768; в телевизията.

В началото на 1969, СтрейзандСтрайсънд работи със съвременни текстописци; парчетата са с елементи на [[рок]], но накрая открива успеха с поп- и баладо-ориентирано звучене, [[Ричард Пери]] — продуцирал „Смразяващ край“ през 1971, който Лаура Ниро написва, се превръща в голям хит.

Когато края на 70-те наближава, СтрейзандСтрайсънд е спрягана за най-успешната изпълнителка в Съдинените щати, само [[Елвис Пресли]] и „[[Бийтълс]]“ имат повече продадени албуми. През [[1982]], музикалния критик Стивън Холдън пише, че СтрейзандСтрайсънд е „най-влиятелната певица в американската поп музика наред с [[Франк Синатра]]“.

СтрейзандСтрайсънд се завръща към театрално-музикалните си корени през [[1985]] с „Бродуейски албум“. Той жъне неочакван комерсиален успех, задържал се под номер едно в Билборд за три поредни седмици, и станал три пъти платинен. Албумът съдържа някои песни, специално преработени от [[Стивън Съндейм]], добре приет от критиците и номиниран за Албум на годината Той прави СтрейзандСтрайсънд носителка на нейната осма награда Грами като най-добра изпълнителка.

През [[1991]] четворка дискове, обединени в едно и наименовани „Just for the record“ се реализира, и отразява цялата кариера на СтрейзандСтрайсънд. Отделен диск, наречен „Най-важното от Just for the record“, обхваща две части с парчета, включващи изпълнения на живо, най-великите хитове и други от нейните ранни записи до 1991.

През 1992 г. тя отново е обявена за най-влиятелния артист от „Ню Йорк таймс“, заради връзката си с президента [[Бил Клинтън]]. Концертът на СтрейзандСтрайсънд в действителност тласка Клинтън под прожекторите, в центъра на внимание. По-късно тя се включва в церемонията по встъпването му в длъжност като президент през [[1992]]. Все пак, СтрейзандСтрайсънд поддържа музикалната си кариера. Концертното турне връща вниманието към нея и тя организира и подготвя събитието близо две години, поради големия си страх от сцената. Година по-късно, прави още една песен номер едно „Завръщане към Бродуей“ (друго мелодично-тематично парче). През септември 1993 е отново в центъра на новините, анонсирайки своя първи публичен концерт за 27 години. Билетите за събитието са ограничени и разпродадени за по-малко от час. СтрейзандСтрайсънд е на корицата на всяко по-голямо списание, в очакване на турнето, списание [[Таймс]] го нарича „Музикалното събитие на века“. Турнето е едно от най-големите събития в историята, обсъждани от всички медии. Цените на билетите, вариращи от $50 до $1500, правят СтрейзандСтрайсънд най-скъпо платения концертен изпълнител в историята. „Барбара„Барбра СтрейзандСтрайсънд: Концертът“ се превръща в най-впечатляващия концерт на годината, печели две награди „[[Еми (награда)|Еми]]“, престижната награда „Пибоди“, влиза в предаванията на [[HBO]] и до днес е с най-висок рейтинг в 30-годишната история на НВО.

През [[2006]] се носят слухове, че СтрейзандСтрайсънд отново ще тръгна на турне, но това още не е потвърдено от певицата.

Заедно с [[Пол Нюман]] и [[Сидни Поатие]], БарбараБарбра формира „Фърст Артист Продъкшън Къмпъни“ през [[1969]], така че тези актьори да могат сами да издават и защитават собствените си филмови проекти. Инициалите на СтрейзандСтрайсънд се подвизават под „Фърст Артист“, докато не идва големият успех „Вдигни пясъчната кутия“ ([[1972]]).

През [[1970]] г. играе гола до кръста в сцена от „Бухалът и писаната“. Скоро съжалява за сцената и изкупува всички копия на филма, и заличават сцената. Когато списание „Хай съсиъти“ публикува по-късно оригиналните снимки на нейните голи гърди, СтрейзандСтрайсънд ги дава под съд.

Продуцира един от собствените си филми, поставен от „Баруъд филмс“ през [[1972]] h. За „Йентъл“ (1983) тя е продуцент, режисьор, сценарист и звезда, доста умело прави това повторно и за „Принцът на приливите“ ([[1991]]) г. [[Стивън Спилбърг]] нарича „Йентъл“ шедьовър и много критици го възхваляват заедно с „Принцът на приливите“. Възниква спор, когато „Йентъл“ получава пет номинации за наградата на Академията, но нито една за най-важните категории за най-добър образ, актриса, или режисьор (1983 Победители в наградите на Академията и История) Възникват още дебати, когато „Принцът на приливите“ получава също толкова номинации, включително и за най-добър образ, но СтрейзандСтрайсънд все още не е отличена за най-добър режисьор. Някои са на мнение, че нейната всеизвестна безкомпромисност и безпощадно поведение са причина за незачитането и&#768;, докато други считат, че Холивуд я наказва заради това, че е жена и ако мъж го бе направил по същия начин, то той би получил признанието.

През 2004 СтрейзандСтрайсънд временно се завръща към киното в комедията „Да срещнеш Фокърс“ (продължение на популярното „Запознай се с нашите“), играе срещу [[Дъстин Хофман]], [[Бен Стилър]] и [[Робърт Де Ниро]]. Филмът е много успешен и трупа положителни рецензии, специално за представянето на СтрейзандСтрайсънд, като безпощадната майка на Стилър.

* 1965 „Името ми е Барбара“Барбра“

* 1966 „Наричат ме Барбара“Барбра“

* 1973 „Барбара„Барбра Стрейзанд…Страйсънд… и други музикални инструменти“

* 1976 „Барбара„Барбра: С още един поглед върху теб“

* 1994 „Барбара„Барбра СтрейзандСтрайсънд: Концертът“ също продуцент

* 2000 „Барбара„Барбра СтрейзандСтрайсънд: Вечен“