Аспарух: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 79.100.49.49 (б.), към версия на Izvora |
Някой е изменил вярното изложение с измислено такова. Възстановяваме вярното. Моля, бъдете внимателни. Ако подобряайте, преглеждайте. |
||
Ред 2:
{{други значения||българското име|Аспарух (име)|улицата в София|Хан Аспарух (улица в София)}}
{{НГТ}}
{{Монарх|име=Кънезь Аспарух|Испор Царь
| описание=владетел на Дунавска България и
| изображение за личността=[[Image:KhanAsparuh.jpg|left|270px]]
| описание на изображението=<small>Паметник на Аспарух в Добрич, България</small>
| управление=[[681]]–[[701]]
| коронация=
| обкръжение=[[Шамбат Кии]]
| пълно име=Кънезь Испоръ (rex)
| други титли=rex Bulgarorum
| кръщене=
| роден=ок. [[640]]
Ред 28:
}}
Кънезь|Канасъ (Rex) '''Аспару̀х''' (или '''Испор''', '''Исперих''', '''Есперих''', '''Есперерих''', '''Аспар-хрук'''<ref>„Арменска география“ от VII век</ref>, '''Батий'''<ref>Сигиберт „Хроника“ от XI век</ref>) е [[Прабългари|български]] владетел
Повечето съвременни изследователи предполагат, че Испор (Аспарух) е носил титлата [[
== Произход и дейност до 671 г. ==
Испор|Аспарух произхожда от рода [[Дуло]], който е управляващ род във [[Велика България]] от времената на Аттила и през времето на неговия баща [[628]] г. Не е известна точната година на неговото раждане, но се предполага че е загинал ок. 700 г. в битка с хазарите. В [[Именник на българските владетели|Именника на българските ханове]] (князе) се казва, че е живял 61 години т.е. трябва да е роден ок. 639–640 г. През 70-те години Аспарух успешно преминава река Дунав с неголяма
Предвид
== Битка при Онгъла (Ъгъла)==
{{основна|Битка при Онгъла}}
[[Файл:Bulgaria of Kuber.gif|thumb|291x291px|Начало на българската държава на Балканите]]
През пролетта на 680 г. преди решаващата [[битка при Онгъла]]
След отстъплението на римляните|византийците
== Дейност от 681 до 701 г. ==
[[Файл:The foundation of the BG-pt.svg|thumb|433x433px|'''Българсата държа''' при [[Аспарух|Хан Аспарух]] (681-701) и [[Хан Тервел]] (700-721)]]
[[File: KanasJubigiAsparukh1.JPG|thumb|300px|Паметникът на
На юг, договорът от 681 г. изглежда само временно възпира български нахлувания и грабежи
На северозапад съществува напрежение между [[българи]] и т.н. „[[авари]]” още от времето на [[Кубрат]]. При Къназь Испор|Аспарух са спорни земите между река Искър, Стара планина, река Олт и Карпатите. Макар изходът от него да е неясен, несъмненото присъствие в
На североизток от Дунава, откъм [[Хазарски хаганат|Хазарския хаганат]] идва през този период главната заплаха за българската териториална цялост. Няма съмнение, че отстояването на границата по р. [[Днепър]](според някои изследователи — Днестър) е била най-важната външнополитическа задача за Аспарух. За значителната опасност свидетелстват и големият брой отбранителни валове, изградени в [[Добруджа]] и [[Влашко]] против заплахата от север. Най-вероятно е военните действия между двете държави да са били непрекъснати през целият период. Въпреки това, в отделни моменти несъмнено е имало и значителни настъпления на запад, обуславящи и личното участие на Кънезь Испор|Аспарух във военните действия. Съществува
== Оценка на управлението ==
В годините на тежка
Повечето български и чуждестранни
Някои медиевисти подкрепят хипотезата, че съществува континюитет между Стара Велика България и създадената от Аспарух българска държава на Дунав.<ref>Дуйчев, Иван, „Именникът на първобългарските ханове" и българската държавна традиция. - Векове, II, 1 (1973), стр.11</ref><ref>Гюзелев, Васил, Иван Божилов, История на Средновековна България VII-XIV век, Анубис, С., 1999, стр.100</ref><ref>Оболенски, Димитри, Византийската общност. Източна Европа 500 - 1453, УИ Св. Климент Охридски, С., 2001, стр. 88</ref>
== Съвременно значение ==
Аспарух е избран под номер 3 в класацията „[[Великите българи]]“ <ref>[http://velikite.bg Класация „Великите българи“ на БНТ]</ref> на [[Българска национална телевизия|Българската национална телевизия]]. Името му носи град [[Исперих]] и на него са наречени улици в много български градове. На
==Източници==
|