Аспарух: Разлика между версии

{{Монарх|име=Кънезь Аспарух|Испор Царь

| описание=владетел на Дунавска България и създателосвободител на ДунавскаДолна БългарияМизия

| обкръжение=[[Шамбат Кии]]

| пълно име=Кънезь Испоръ (rex)

| други титли=rex Bulgarorum

Кънезь|Канасъ (Rex) '''Аспару&#768;х''' (или '''Испор''', '''Исперих''', '''Есперих''', '''Есперерих''', '''Аспар-хрук'''<ref>„Арменска география“ от VII век</ref>, '''Батий'''<ref>Сигиберт „Хроника“ от XI век</ref>) е [[Прабългари|български]] владетел, основател на т.н. [[Първа българска държава|Дунавска България]], разположена в днешни Молдова, Влахия и Украйна, освободител на Долна Мизия, която превзел от Източната Римска империя. Той е трети син на Кънезь [[Кубрат]], основателясчитан за основател на [[Велика България|Стара Велика България]].

Повечето съвременни изследователи предполагат, че Испор (Аспарух) е носил титлата [[ханкан (титласан)|ханканас]], но. отОт началото на 80-те години на 20 век в българската историография започва да се налага транскрипцията ''[[кан (титла)|кан]]'', като се приема за грешка, употребата на титлата „хан”. В останалитенякои други езици разлика между тези две титли, все още не е нямаутвърдена. В най-ранния достигнал до нас препис на т.н. [[Именник на българските ханове|Именника на българските ханове]], от края на [[15 век|XV век]], Аспарух и неговите предшественици са наречени [[княз]]е.

Испор|Аспарух произхожда от рода [[Дуло]], който е управляващ род във [[Велика България]] от времената на Аттила и през времето на неговия баща [[628]] г. Не е известна точната година на неговото раждане, но се предполага че е загинал ок. 700 г. в битка с хазарите. В [[Именник на българските владетели|Именника на българските ханове]] (князе) се казва, че е живял 61 години т.е. трябва да е роден ок. 639–640 г. През 70-те години Аспарух успешно преминава река Дунав с неголяма група отбългарска прабългаридружина, която според късната хроникалетопис на Михаил Сирийски от 12 век, наброявала само около 10,000 душимъже. В тази връзка варират и оценките за числеността на Дунавските прабългарипреселените с военни походи в Долна [[Мизия]], северни българи, като някои учени обосновано приемат, че 10,000 е бил броят само на въоръжените мъже.<ref>''The Bulgars themselves do not seem to have been particularly numerous. A twelfth-century source gives their numbers as ten thousand''. [http://books.google.bg/books?id=Y0NBxG9Id58C&pg=PA68&dq=bulgars+their+number&hl=en&sa=X&ei=omwkUbW3Ccbh4QTklIGgDQ&ved=0CCoQ6AEwAA#v=onepage&q=bulgars%20their%20number&f=false The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, John V. A. Fine, Jr. University of Michigan Press, 1991, ISBN 0472081497, стр. 68.]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_1.html Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Епоха на хуно-българското надмощие с. 177 и сл.]</ref><ref>Ал. Бурмов, Създаване на Българската държава с. 132.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/da/da_3_2.htm Образуване на българската народност. Димитър Ангелов (Издателство Наука и изкуство, „Векове“, София 1971) с. 203—204.]</ref> Вероятно част от хората му остават северно от реката, бидейки родствени с гетите|даките, обитаващи северните български земи, като щит„щит” срещу хазарите.<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_1.html История на Първото българско Царство. Епоха на хуно-българското надмощие с. 177 и сл.]</ref> Това все пак са само хипотезиоспорвани предположения, защото към днешен ден, след унищожаването на тозиогромно етапколичество старобългарска книжнина (17-20 век), не може да се даде прецизнаточна оценка за броя на Аспаруховите прабългарибългари.<ref>Ангелов, Димитър, Образуване на българската народност, Наука и изкуство, “Векове”, С., 1971, с.203</ref><ref>Златарски, Васил Н, История на Първото българско царство. Епоха на хуно-българското надмощие с.188</ref>

Предвид постояннататвърдяната постоянна заплаха от хазарски атаки от изток, към 671 г. Аспарух се преселва при устието на р. [[Дунав]].<ref>Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Епоха на хуно-българското надмощие с. 177 и сл.</ref> Не може да се предполага някаква първоначална враждебност от страна на Аспарух спрямо Източната Римска империя ([[Византия]]) на чиито граници сетой заселил допълнително население. ПреследванПритесняван от хазарите и предполагаемо чувствайки се от една страна в недостатъчна безопасност в новотоюжните си местоживелищепростори, а от друга — слабнеуверен порадипред малобройносттамощната наИзточно-римска ордата сиимперия, той е принуден да търси съюз с византийците„византийците”. Последвалото преминаване на р. Дунав става със съгласието на византийското правителствоуправление (императора), което определя място за поселението в зонатаместностите около устиетопросторното устие на р. Дунав, като възлага на прабългаритебългарите охранителни функциизадачи. Възползвайки се от критичнотосилно затрудненото положение на Империята в този период, Кънезь Испор|Аспарух постепенно започва да разширява и утвърждава владенията си в Долна Мизия, наричана още и [[Малка Скития]]. Така той по-късно достига до най-тясното място между Дунав и [[Черно море]] (днешния [[Канал Дунав - Черно море (Румъния)|Канал Дунав – Черно море]]), където е спрян от византийско укрепление — земен вал и ров. Това обстоятелство, както и тревогата от евентуалновъзможно подчинениевзаимодействие и включване на дунавските славянит.н. „славяни” в нов племенен съюз провокирапредизвиква и похода на император [[Константин IV Погонат]] срещу прабългаритебългарите през [[680]] г.<ref>Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Епоха на хуно-българското надмощие с. 177 и сл.</ref>

РеалноВсъщност, тази война е провокиранапредизвикана през 672 г., със завладяването от прабългаритестрана на българите на част от Северна Добруджа (Долна Мизия или Мала Скития),<ref>Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Епоха на хуно-българското надмощие с. 177 и сл.</ref> но до 679 г. [[Византия]] е ангажираназаета с тежкия конфликтсблъсък, който преживява по същото време с [[Арабски халифат|Арабския халифат]], достигнал върха си с [[Обсада на Константинопол (674)|обсадата на Константинопол]] между 674 и 678 г. Византийските хронистилетописци указват за неколкократни грабителски походи на прабългаритебългарите в пределите на Византия, но ангажираносттазаетостта на империята напо южното югнаправление не и&#768; позволявала нищо освен чисто пасивни, отбранителни действия. Разгромът на [[араби]]те дава възможност на способния и енергиченрешителен император [[Константин IV Погонат|Константин IV]] да насочи вече активноживо вниманието си накъм северните си северграници и да направи опит да отблъсне българската заплаха.

== Битка при Онгъла (Ъгъла)==

През пролетта на 680 г. преди решаващата [[битка при Онгъла]] византийскаримската|византийската армиявойска се придвижва по суша и море до [[делтаустието]]та на Дунав. Виждайки числеността на многобройния противник прабългарскатабългарската войска се оттегля в укрепление, издигнато на остров [[Певки]].<ref>Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Епоха на хуно-българското надмощие с. 177 и сл.</ref> ОтдалеченосттаСчита се, че „отдалечеността и откъснатосттаоткъснатостта” на военните действия в периферията„периферията” на империята води(*всъщност - само на 280-300 км от нейната столица) водело до трудности„трудности свързани със снабдяванетоснабдяването” на византийската армия. От друга страна е налице практическа невъзможност да бъде щурмувано българското укрепление на острова.<ref>Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Епоха на хуно-българското надмощие с. 177 и сл.</ref> Започва обсада, но отпътуването на императора към [[Месемврия]], за лечение на подаграта от която страдал, допълнително понижава бойния дух на римляните|византийците. Със заминаването на императора се разнесъл слух, че той бяга. Това било достатъчно да накара армията да започне отстъпление. Такива били и инструкциитеуказанията на императора, за лъжлива маневра с цел да бъде накаран врага да напусне острова, за да го атакуват от своя страна. В тази обстановка българската армия се възползвала от създалата се психологическа ситуация и неочаквано атакувала превъзхождащата я в пъти византийска войска, като и&#768; нанесла подавляващо поражение.

След отстъплението на римляните|византийците насе практикаоказва, че по-голямата част от Долна Мизия останалаостава извън контролапределите на империята. Като сключил военно-племенен съюз сместните траки (Гети и Мизи), а според някои – със [[седем славянски племена|седемте славянски племена]] и си осигурил съюзници наоколо, Кънезь Испор|Аспарух се укрепил отново в Малка Скития.<ref>Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Епоха на хуно-българското надмощие с. 177 и сл.</ref> Той, обаче започнал поетапнопостепенно да напада близките римски|византийски области, разположени и на юг от Стара планина (Хемус), използвайки умело политическата и военна ситуацияобстановка. Развоят на събитията принуждава визнатийскоторимското|византийското правителство (императора) да поиска мир и през пролетта на [[681]] г. в [[Константинопол]] е сключен междудържавен договор. С него Източната Римска империя (т.н. - [[Византия]]) отстъпва на [[България]] областта [[Долна Мизия]] до р. [[Искър]], но без град [[Одесос]] и околното крайбрежие.<ref>Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Епоха на хуно-българското надмощие с. 177 и сл.</ref> Това всъщност било, формалнокакто се счита правното (de jure) проявление на вече установените (de facto) отношения, тъй като римската|византийска власт над тези земи фактически липсвала, порадипо непрекъснатитепричина варварскина непрекъснатите нахлувания на северно трако-скитско население и перманентнитепостоянните вълни от славянскит.н. от някои учени „славянски” заселници. България същевременно се съгласява да преустанови набезите отвъд [[Стара планина]] (Хемус). Уредени са и търговските отношения между двете страни. След като сключил мир с Константин IV Погонат, Аспарух не тревожи Източната Римска империя (Византия) до 686 г., когато Погонат умира от дизинтерия.

[[File: KanasJubigiAsparukh1.JPG|thumb|300px|Паметникът на канКънезь Аспарух в [[Стрелча]]]]

На юг, договорът от 681 г. изглежда само временно възпира български нахлувания и грабежи въвв римска (византийска) тема (административна област) [[Тракия]]. Източниците свидетелстват за едно по-значително навлизане през [[688]] г., когато българските войски нападат римските (византийските) чак при устието на р. [[Марица]] (на Бяло море), при връщането им от поход в [[Македония (област)|Южна Македония]] (походът на [[Юстиниан II (Византийска империя)|Юстиниан II]] срещу македонските славяниКуберови българи (известни още, като „славяни”)). Сведенията за изхода от сражението са неясни, и явно то е без категоричнаоккончателна или пълна победа за [[българи]]те или за римляните (ромеите), но Източната империя (Византия) успява да пресели значителни славянскибългарски (т.н. „славянски”) маси в [[Мала Азия]], каквато е една от целите на нейните действия. Други източници обаче сочат инициативата у Източната Римска империя ([[Византия]]), в опит за реваншвъзстановяване зана загубеното през 680 г. и независимо от похода срещу македонските куберови българи (т.н. [[славяни]]). Според тях, военните действия започват през 688 г. и продължават до 689-690 г. и първоначално щастиетоуспехът е на римска/византийска страна, но на връщане юстиниановите войски са издебнати от българите някъде в област [[Тракия]] и претърпяват тежко поражение. Впрочем, конфликтътсблъсъкът няма трайни последици за нито една от страните.

На северозапад съществува напрежение между [[българи]] и т.н. „[[авари]]” още от времето на [[Кубрат]]. При Къназь Испор|Аспарух са спорни земите между река Искър, Стара планина, река Олт и Карпатите. Макар изходът от него да е неясен, несъмненото присъствие в териториятаземите на [[България]] занапред на горепосочените земи подсказва за успешният му за България изход.

На североизток от Дунава, откъм [[Хазарски хаганат|Хазарския хаганат]] идва през този период главната заплаха за българската териториална цялост. Няма съмнение, че отстояването на границата по р.&nbsp;[[Днепър]](според някои изследователи — Днестър) е била най-важната външнополитическа задача за Аспарух. За значителната опасност свидетелстват и големият брой отбранителни валове, изградени в [[Добруджа]] и [[Влашко]] против заплахата от север. Най-вероятно е военните действия между двете държави да са били непрекъснати през целият период. Въпреки това, в отделни моменти несъмнено е имало и значителни настъпления на запад, обуславящи и личното участие на Кънезь Испор|Аспарух във военните действия. Съществува хипотезапредположение, че археологическият паметник при [[Вознесенка]] на брега на река Днепър е гробът на Аспарух, макар че предназначението на обекта и връзката му с българите е спорна.<ref>{{cite book | last = Рашев | first = Рашо | authorlink = Рашо Рашев | title = Прабългарите през V-VII век | edition = Трето издание | year = 2005 | publisher = Орбел | location = София | isbn = 954-496-073-2 | pages = 127-128}}</ref>

В годините на тежка кризаи дълбока опасност Кънезь Испор|Аспарух е човекътвладетелят създалразширил ПърватаСтара българскаВелика държаваБългария на юг, оказал значително влияние за бъдещото развитие на българските земи, на юг от Дунав и утвърдил отново ролята и&#768; на България на европейската политическа сцена.

Повечето български и чуждестранни авториизслдователи приемат, че основите на Българската държава са положени от Аспарух през 679-681 година, на територията на тогавашната византийска провинция Долна Мизия (Мала Скития).

Аспарух е избран под номер 3 в класацията „[[Великите българи]]“ <ref>[http://velikite.bg Класация „Великите българи“ на БНТ]</ref> на [[Българска национална телевизия|Българската национална телевизия]]. Името му носи град [[Исперих]] и на него са наречени улици в много български градове. На основателяспасителя и укрепителя на България, освободител на Мизия, са посветени и много книги и филми. Сред най-големите мостове в България е [[Аспарухов мост|Аспаруховият мост]] във [[Варна]].