Фрактал: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→История: реф Манделброт,линк |
примери |
||
Ред 4:
Строго погледнато, фракталите са начупени в произволно малки [[мащаб]]и, така че реално могат да бъдат изобразявани само техни крайни [[Апроксимация|апроксимации]]. Най-често фракталът се генерира (например на [[монитор]]) от повтаряща се схема, обикновено [[рекурсия|рекурсивен]] или [[итерация|итерационен]] процес. Това позволява представяне на неговите характерни особености - ''[[самоподобност]]та'' и възпроизвеждането на цялостната структура независимо от увеличението.
Често привеждани примери за фрактали са множеството на Манделброт, канторовото множество, триъгълникът и килимът на Сиерпински, кривата на Пеано и снежинката на Кох. Срещани често в природата обекти като облаци, планини, водосборни басейни или кръвоносни системи, са примери за приблизителни фрактали, тъй като имат горна и долна граница на увеличението.
Различни видове фрактали са изучавани първоначално като [[математика|математически]] обекти и терминът „фрактал“ е получил различни определения. „Фракталната геометрия“ е неформална област от математиката, в която са събрани разнородни елементи свързвани с изучаване на фракталите и особеното им поведение<ref>Falconer K., ''Fractal Geometry'', 1990, John Wiley & Sons (ISBN 0-471-92287-0).</ref>. Тя намира приложение в [[наука]]та, [[техника]]та и [[компютърно изкуство|компютърното изкуство]].
Line 15 ⟶ 17:
[[Георг Кантор]] дава примери за подмножества на реалната права с необичайни свойства. Тези [[канторово множество|канторови множества]] (''Прах на Кантор'') също днес се определят като фрактали. Опитвайки се да разберат обекти, подобни на канторовите множества, математици като [[Константин Каратеодори]] и [[Феликс Хаусдорф]] обобщават интутивната идея за [[размерност]] като вклюват и не цели стойности. Итеративни функции в комплексната равнина са изследвани в края на [[19 век|19]] и началото на [[20 век]] от [[Анри Поанкаре]], [[Феликс Клайн]], [[Пиер Фату]] и [[Гастон Жюлиа]]. Без помощта на съвременната компютърна графика, обаче, те не са имали възможността да визулизират откритите от тях обекти.
През [[1960-те]] [[Беноа Манделброт]] започва да изследва самоподобността и публикува своята статия озаглавиена ''Колко дълго е крайбрежието на
Прилагането на компютърна визуализация към фракталната геометрия дава силен визуален аргумент за връзките на фракталната геометрия с далеч по-широки области на математиката и науката, отколкото се е смятало преди това, особено в областта на [[нелинейна динамика|нелинейната динамика]], [[теория на хаоса|теорията на хаоса]] и [[комплексни системи|комплексните системи]]. Пример за това е [[нютонов фрактал|нютоновият фрактал]] - изобразяване на характеристики на решението по [[метод на Нютон|метода на Нютон]] като фрактал, което показва как границите между различните решения са фрактали, а самите решения са [[странен атрактор|странни атрактори]]. Фракталната геометрия се използва и при [[компресиране на данни]] и [[Компютърна симулация|моделиране]] на сложни органични и геоложки системи, например растежа на дърветата или развитието на речните басейни.
|