Разлика между версии на „Видеокарта“

328 байта изтрити ,  преди 6 години
[[Файл:geforce 4200.jpg|right|thumb|250px|Видеокарта от семейството [[GeForce]] 4, с [[радиатор]] и [[вентилатор]]]]
'''Видеокарта''' (известна също като '''графична платка''', '''графична карта''', '''видеоадаптер''', '''графичен адаптер''') ({{lang-en|videocard}}) в [[компютър|компютрите]] е [[устройстворазширителна карта]], преобразуващопреобразуваща [[Образ (информация)|графичния образ]], съхранен в [[оперативна памет|паметта]] на [[компютър]]а, във форма, предназначенаподходяща за показване на екран на [[монитор]]а. В днешно време понятието е загубило основното си значение и под графичен адаптер се разбира преди всичко устройството с [[графичен процесор]], което има за задача да формира самия графичен образ.
 
Исторически видеокартата е била изработвана като допълнителна [[печатна платка|платка]] и се е свързвала с [[централен процесор|процесора]] чрез някои от [[слот (компютри)|слотовете]] на [[дънна платка|дънната платка]]. В по-съвременните компютри тя е във вид на отделен [[чип]] от дънната платка или пък е компонент на [[чипсет]]а или на процесора.
 
Съвременните видеокарти изпълняват много по-сложни функции от простото формиране на изображението — те имат вграден [[графичен процесор]], който може да извършва допълнителна обработка, снемайки по този начин натоварването от централния процесор. Например всички съвременни видеокарти на [[Nvidia]] и [[AMD]] извършват [[рендъринг]] на апаратно ниво.
 
Най-често видеокартата е изпълнена във вид на [[печатна платка]], която се поставя в [[Разширителна карта|слот за разширение]]- универсален или специализиран ([[AGP]], [[PCI Express]]). Напоследък има тенденция видеокартата да е интегрирана с дънната платка, за да се подобри качеството и на работа и да се избегнат възможни проблеми, ако се окаже несъвместима с оригиналната дънна платка на компютъра.
 
== История ==
Един от първите графични адаптери за [[IBM PC]] е [[MDA (видеоадаптер)|MDA]] (Monochrome Display Adapter) от 1981 година. Той работи само в текстов режим ([[интерфейс с команден ред]]) като поддържа пет вида текст: нормален, ярък, инверсен, подчертан и мигащ. Възможност за предаване на цветова или графична информация няма, а цветът на буквите се определя от модела на мониторите (тогава монохромни).