Сърбохърватски език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 9:
{{основна|Виенски книжовен договор}}
{{основна|Договор от Нови Сад}}
Създаването на общ книжовен сърбохарватскисърбохърватски език е в основата на т.нар. югославска идея (за единение), която е пряк резултат и следствие от [[геополитика]]та по т.нар. [[източен въпрос]] на [[Австрийската империя]]. С цел да опази разнородния си етнически неидентитет, правителството във Виена още от 20-те години на 19 век отпочва реализацията на своя концепция имаща за цел да обедини и постави под върховенството на Австрия - западните Балкани, но без бългрите, понеже българските земи са фундамента на османските владения в [[Румелия]], т.е. в Европа. За целта имперското правителство и поликита във Виена се опитват да опитомят и използват за своите си цели хърватския "[[илиризъм]]", като проведат и наложат на нововъзникналото с австрийска [[логистика]] в [[княжество Сърбия]] езикова реформа, станала известна постфактум като [[вукова реформа]].
 
С възникването на т.нар. [[източен въпрос]], центъра на европейската, а и на световната за тогавашните разбирания, политика се измества към австрийско-османската [[военна граница]]. Австрийските аспирации са насочени не само към [[Босна и Херцеговина]], но и към излаз на [[Солун]] през [[Поморавия]] и [[Македония]], т.е. над територията на някогашната [[префектура Илирик]]. Тази външнополитическа австрийска линия намира концентриран израз в лицето на [[Йерней Копитар]], за който няма никакво съмнение, че на книжовно-езикова основа е тясно сътрудничел на австрийското имперско министерство на външните работи (заемайки имперския пост ''Главен библиотекар'' на Виенската имперска библиотека).