Доктор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
доктор на науките и почетен доктор
Ред 1:
'''Доктор''' е [[научни степени и звания|образователна и научна степен]], която в България се присъжда от [[Висша атестационна комисия|Висшата атестационна комисия]] (ВАК) за защитен докторантски труд, наречен още дисертация.
 
Подготовката на такъв труд става по време на период начрез обучение, нареченнаречено докторантура, а лицето,обучаваното което се обучавалице се нарича докторант. Докторантът се обучава под научното ръководство на хабилитирано лице ([[доцент]], [[професор]], [[старши научен сътрудник]] (II или I ст.)степен, [[член -кореспондент]] на [[БАН]]).
 
УВ нас[[България]] са възприети 3 форми на докторантура — редовна, задочна ипродължителност свободна.минимум Продължителността3 нагодини), докторантуратазадочна е(минимум 3–44 години) и свободна. Редовна и задочна докторантура започват лица, издържали конкурс за докторант по научната специалност и чужд език. В свободна докторантура се зачислявазаписва лице, извършило частично извършило изследователска работа по проблематемата на докторантурата, и представило доклад за тази работа, който съответно е разгледан и одобрен от първично научно звено.
 
В зависимост от научната област, по време на докторантурата докторантът извършва специфичната изследователска работа, заложена в неговия индивидуален план, подготвя се теоретично в областите, залегнали в същия план, явява се на докторантски изпит по научната специалност и разработва дисертационния си труд.
 
Докторантският труд се разглежда в научната организация, което се нарича „вътрешна защита“ и при положителна оценка се направляванасочва към публична защита в съответния [[Специализиранспециализиран научен съвет]] при ВАК.
 
Правилната употреба на степента е „доктор по ... (научно направление)“, например „доктор по икомомика/математика“ и т.н. Съкращено степента се изписва като „д-р“.
 
'''Доктор на науките''' е [[научни степени и звания|научна степен]], която в България също се присъжда от (ВАК) за защитена докторка дисертация. По-рано е била задължителна за [[хабилитирано лице|хабилитиране]] на учените, но според действащия Закон за научните степени звания това изискване е отпаднало. Най-често дисертационният труд е резултат от самостоятелна подготовка на дисертанта. Процедурата в общи линии съответсва на описаната по-горе процедура за подготовка и защита на дисертация за степен „доктор“.
 
Точната употреба на степента е "доктор на ...(философските/биологическите/историческите/икономическите/др.) науки". Съкращението на степента предшествува името на удостоения и се състои от началните букви на думите в израза (съответно за тези примери: д.ф.н., д.б.н., д.и.н. и д.ик.н.).
 
'''Доктор хонорис кауза''' (или ''почетен доктор'') е ''почетно звание'', което в България се присъжда от висше училише за заслуги към развитието на науката и висшето образование на български и чуждестранни граждани. Носителите на званието имат право ежегодно да изнасят публична лекция във висшето училище, което им е присъдило званието.
 
== Виж също така ==
* [[Списък на теми за наука и образование]]
* [[Наука]]
* [[Научни степени и звания]]
* [[Кандидат на науките]] (този термин се е използвализползвано в България през втората половина на [[20-ти век]])
* [[Списък на теми за наука и образование]]
 
[[Категория:Наука и образование в България]]