Дейвид Хърбърт Лорънс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Removing Link FA template (handled by wikidata) |
+нормативен контрол |
||
Ред 1:
{{Писател
| име = Д. Х. Лорънс
| име-оригинал = David Herbert Lawrence
| снимка = DH Lawrence 1906.jpg
| описание =Д. Х. Лорънс през 1906 г.▼
▲| описание =Д.Х. Лорънс през 1906 г.
| дата на раждане = [[11 септември]] [[1885]] г.
| място на раждане = [[Истуд]], [[Великобритания]]
| дата на смърт = [[2 март]] [[1930]] г.
| място на смърт = [[Ванс]], [[Франция]]
Line 16 ⟶ 14:
| направление = [[модернизъм]]
| дебют =
| повлиян = [[Джоузеф Конрад]], [[Херман Мелвил]], [[Уолт Уитман]], [[Лев Шестов]], [[Томас Харди]], [[Артур Шопенхауер|Шопенхауер]]
| повлиял = [[Олдъс Хъксли]], [[Антъни Бърджес]], [[Колм Тоибин]], [[Тенеси Уилямс]], [[Дилън Томас]], [[Октавио Пас]], [[Дорис Лесинг]], [[Чарлз Буковски]], [[Анаис Нин]]
| брак =
Line 24 ⟶ 22:
| бележки =
}}
'''Дейвид Хърбърт Лорънс''', по-известен като '''Д. Х. Лорънс''' (
▲'''Дейвид Хърбърт Лорънс''', по-известен като '''Д. Х. Лорънс''' (на [[английски език|английски]] ''David Herbert Lawrence''), е [[Великобритания|британски]] [[писател]], [[поет]], [[есе]]ист и [[художник]]. Автор на „Белият паун“ (1911), „[[Любовникът на лейди Чатърли]]“ (1928) и други. <br>
== Ранно детство ==
Дейвид Хърбърт Лорънс е роден в град Истуд, [[Нотингамшър]], в централна Англия. Той е четвърто дете на пропил се миньор. Майка му е бивша учителка, доста по-начетена от мъжа си. Детството на Лорънс минава в бедност и караници между родителите му. Вдъхновен от майка си, с която е в силна емоционална връзка и дори
▲Дейвид Хърбърт Лорънс е роден в град Истуд, [[Нотингамшър]], в централна Англия. Той е четвърто дете на пропил се миньор. Майка му е бивша учителка, доста по-начетена от мъжа си. Детството на Лорънс минава в бедност и караници между родителите му. Вдъхновен от майка си, с която е в силна емоционална връзка и дори превъплащава в г-жа Морел в първата си творба, „Синове и любовници”, той проявява интерес към изкуствата. Той завършва Нотингамския университет и по-късно преподава в начално училище в Кройдън, Южен Лондон (1908-1911). Майката на Лорънс умира през 1910 година – той ѝ помага като ѝ дава свръхдоза приспивателни. Тази сцена той пресъздава в творбата си „Синове и любовници”.<br>
== Началото на ХХ век ==
През 1909 г. няколко поеми на Лорънс биват показани от Джеси Чеймбърс, детската му любов, на Форд Мадокс Форд, който ги публикува в „Английско ревю”. Появата на първата му творба, „Надутият бял човек” (1911), утвърждава Лорънс като писател. През 1912 г. среща Фрида Уийкли (по баща фон Рихтхофен), жена на професор Ърнест Уийкли, и се влюбва в нея. Фрида напуска мъжа и трите си деца, и заедно с Дейвид избягват в Бавария, а после в Австрия, Германия и Италия, като се женят през 1914 г. През 1913 г. излиза „Синове и любовници”, базираща се на детството му и включва описание на Джеси в образа на Мириам за разлика от по-ранните творби, където я наричат „Мюриъл” <!-- какво ли значи това -->.▼
▲През 1909 г. няколко поеми на Лорънс биват показани от Джеси Чеймбърс, детската му любов, на Форд Мадокс Форд, който ги публикува в „Английско ревю”. Появата на първата му творба, „Надутият бял човек” (1911), утвърждава Лорънс като писател. През 1912 г. среща Фрида Уийкли (по баща фон Рихтхофен), жена на професор Ърнест Уийкли, и се влюбва в нея. Фрида напуска мъжа и трите си деца, и заедно с Дейвид избягват в Бавария, а после в Австрия, Германия и Италия, като се женят през 1914 г. През 1913 г. излиза „Синове и любовници”, базираща се на детството му и включва описание на Джеси в образа на Мириам за разлика от по-ранните творби, където я наричат „Мюриъл” <!-- какво ли значи това -->.
През [[Първа световна война|Първата световна война]] Дейв и жена му са подложени на постоянен тормоз от властите поради германското потекло на съпругата и неговите антивоенни възгледи. Биват заподозрени в шпионаж в полза на германците (по-точно, че подават сигнали на немските подводници) и официално изгонени от Корнуол през 1917 г. Принудени от бедността, често сменят жилищата си и Лорънс едва оживява след тежък грип. Семейство Лорънс емигрират от Англия през 1919, когато започват номадските им години.<br>
== Творчество през 20-те години на XX век ==
Най-добрата му творба „Любовникът на Лейди Чатърли”, излиза неофициално във Флоренция през 1928 година. Разказва за любовната афера между богата, омъжена жена и работник в имението на мъжа ѝ. Книгата е забранена едновременно в Англия и Америка и обявена за порнография. В Англия се появява в нецензуриран вид през 1960 г. след съдебен процес, на който за свидетели на защитата са призовани Е. М. Форстър, Хелън Гарднър и Ричард Хогарт. Други работи на Лорънс от 20-те са „Изгубеното момиче”, която започва да пише още в Италия, занимавайки се с любимата си тема – момиче се омъжва за мъж от много по-ниско потекло, пренебрегвайки съветите на приятелите си, защото намира в него топлота и разбиране, както и „Влюбена жена” (1920 г.), отчасти отнасяща се за семейството на Лорънс, Джон Мидълтън и неговата жена Катрин Мансфийлд по времето, когато споделят една къща в Англия през 1914-15 г. Книгата е продължение на „Дъгата”. Други две негови работи от 20-те са „Наказанието на Аарон” (1922) и „Кенгуру” (1923). Те показват известно влияние на Ницше, в частност идеята за „свръхчовека”, докато „Култ към змията” (1926) дава ясна картина на Мексико и древните религии на [[ацтеки]]те. Документалните разработки на Лорънс включват „Движенията в Европейската история” (1921), „Психоанализ и безсъние” (1922), „Учения в Класическата Американска литература” (1923) и Апокалипсис (1931).<br>
Четвъртият му роман, „Дъгата” (1915), е забранен за обидния си характер – съдържа псувни и свободно се говори за секс. Забраната му пречи да издаде каквото и да е занапред. Дори рисунките му биват конфискувани от художествена галерия. Джон М. Мъри и Катрин Мансфийлд предлагат на Лорънс място за писанията му в техните „малки списания”. Лейди Отолайн Моръл, жена на либерален член на Парламента, е най-големият покровител на Лорънс. Чрез нея той печели връзки с няколко важни личности, сред които [[Олдъс Хъксли]], [[Е. М. Форстър]] и [[Бертран Ръсел]], с когото обаче по-късно се скарва жестоко. <br>
== Лорънс, творбите и туберкулозата ==
През 20-те години Олдъс и Лорънс пътуват из Италия и Франция. През годините от 1922 до 1926 той и Фрида напускат Италия и се местят многократно – първо в [[Цейлон]], после Австралия, Ню Мексико и Мексико. Тези години дават на Лорънс достатъчно материал за няколко от романите и историите му. През 1924 г. ню-йоркската вип-персона Мейбъл Додж Луън подарява на Лорънс и Фрида имението Киова в Таос, в замяна на оригиналния ръкопис на „Синове и любовници”. След тежко боледуване в Мексико, Лорънс разбира, че има животозастрашаваща туберкулоза. След 1925 г. Лорънс ограничава пътуванията си към Европа.<br>
Той умира от туберкулоза във Венс, Франция, на 2 Март, 1930 г. Фрида (която умира през 1956 г.) се връща обратно в ранчото Киова и построява параклис в памет на Лорънс, където помества праха от кремацията му. През 1950 г. тя се омъжва за Ангелино Равагли, бивш италиански пехотен офицер, с която започва афера още през 1925 г. Лорънс също така получава посмъртно признание за експресионистките си картини, рисувани през 20-те години.
== Външни препратки ==
*{{gutenberg author|id=David_Herbert_Lawrence|name=D. H. Lawrence}}
{{литература-мъниче}}
{{нормативен контрол}}
{{DEFAULTSORT:Лорънс, Дейвид Хърбърт}}
[[Категория:Английски писатели]]
| |||