Наука: Разлика между версии

Използваните в емпиричните науки методи за изследване на явленията, придобиване на ново знание или коригиране и интегриране на съществуващо знание се наричат [[научен метод]].<ref>{{cite journal | first = Alfred Scharff | last = Goldhaber | coauthors = Michael Martin Nieto | year = 2010 | date = January–March 2010 | title = Photon and graviton mass limits | journal = Reviews of Modern Physics | volume = 82 | pages = 940 | publisher=American Physical Society | doi = 10.1103/RevModPhys.82.939 | lang = en}}</ref> Неговата основна характеристика е в това, че се основава на събирането на наблюдаеми, емпирични и измерими доказателства, които се подлагат на определени принципи на разсъждение.<ref>{{cite book | last = Newton | first = Isaac | authorlink = Исак Нютон | year = 1999 | title = The Principia : Mathematical Principles of Natural Philosophy | publisher = University of California Press | location = | pages = 794-796 | isbn = 978-0520088177 | lang = en | ref = harv}}</ref> Научният метод се състои от събирането на данни чрез [[наблюдение]] и [[експеримент]]и и формулирането и изпитването на [[Хипотеза|хипотези]].<ref>{{cite web | publisher = Merriam-Webster | year = 2010 | url = http://www.merriam-webster.com/dictionary/scientific%20method | title = scientific method | work = Merriam-Webster Dictionary | accessdate = 4 декември 2010 | lang = en | ref = harv}}</ref>

Преди изобретението или откритието на концепцията за [[природа]]та от философите преди [[Сократ]], със същите думи се описва естествения път, по който расте дадено [[растение]], например, или пък начина, по който едно [[племе]] се кланя на определен [[бог]]. Поради тази причина се твърди, че тези хора са първите философи в тесния смисъл на думата, а също и първите хора, които правят ясно разграничение между „природа“ и „конвенция“<ref>"Progress„Progress or Return"Return“ in An Introduction to Political Philosophy: Ten Essays by Leo Strauss. (Expanded version of Political Philosophy: Six Essays by Leo Strauss, 1975.) Ed. Hilail Gilden. Detroit: Wayne State UP, 1989.</ref>. Науката възниква като опознаване на природата и нещата, които важат за всяка общност, а специализираното и целенасочено търсене на такива познания се нарича [[философия]] - сферата на първите философи-физици. Те са предимно теоретици, които се интересуват особено и специално от [[астрономия]].

Изследването на човешките практики е предимно в сферата на митологията и традициите, а Сократ е екзекутиран. [[Аристотел]] по-късно създава по-малко противоречива системна програма за на Сократовската философия, която е телеологична с човека в центъра. Той отхвърля много от заключенията от предишните учени. Например в неговата физика [[слънце]]то обикаля [[земя]]та, и много неща, като част от тяхното естество, са предназначени за хората. Всяко нещо има формална причина и крайна причина и определена роля в рационалния космически ред. Сократ настоява, че философията трябва да се използва, за да се разгледа и практическия въпрос за най-добрия начин на живот за едно човешко същество, но не привежда аргументи за други видове приложни науки.

През късната античност и ранното [[средновековие]] е използван АристотелoвиятАристотеловият подход към изучаване на природните феномени. Някои неща от древното знание са загубени, или в някои случаи останали в неизвестност по време на падането на [[Римската империя]] и периодичните политически борби. Въпреки това, основните сфери на науката, или [[натурфилософия]]та, както е наречена, както и голяма част от общите познания от древния свят остават запазени посредством работите на ранните енциклопедисти като [[Исидор Севилски]]. В началото на средновековния период, сирийските християни от [[Източна Европа]] като несторианците и монофизитите са тези, които превеждат голяма част от най-важните научни текстове от гръцки, сирийски, а по-късно са преведени много от произведенията на [[арабски]] и други езици под ислямско управление<ref name="history natural philosophy">{{cite book|last=Grant|first=Edward|title=A History of Natural Philosophy: From the Ancient World to the Nineteenth Century|year=2007|publisher=Cambridge University Press|isbn=978-0-521-68957-1|pages=62–67}}</ref>. Това е основната линия на предаване на развитието на ислямската наука, която представлява голяма част от дейността по време на началото на средновековния период. В късносредновековния период европейците възстановяват някои от древните знания от преводи на текстове и градят работата си върху знанието на [[Аристотел]], [[Птолемей]], [[Евклид]], и други. В [[Европа]], хора като [[Роджър Бейкън]] научават арабски и [[иврит]] и настояват за по-експериментална наука. До края на Средновековието, синтез от [[католицизъм]] и аристотелианизъм, известен като [[схоластика]] процъфтява в [[Западна Европа]], която се е превърнала в нов географски център на науката.

В [[Северна Европа]] е широко използвана новата технология на печатната преса за публикуване на много аргументи, включително някои, които са в разрез с църковната догма. [[Рене Декарт]] и [[Франсис Бейкън]] публикуват философски аргументи в полза на нов тип не-Аристотелова наука. Декарт твърди, че математиката може да се използва, за да изучава природата, както е направил Галилео, а Бейкън подчертава значението на експеримента пред съзерцанието. Бейкън твърди също така, че науката трябва да се стреми за първи път към практични изобретения за подобряване на човешкия живот.

Обществените науки наречени още социални науки са раздел на научните изследвания, които разглеждат аспектите на човешкото [[общество]]. <ref>Kuper, A., & Kuper, J. (1985)</ref> Те включват многообразие от области извън естествените науки - [[антропология]], [[археология]], [[икономика]], [[география]], [[история]], [[лингвистика]], [[политология]] и в някои контексти <ref>Verheggen et al. 1999. "From„From shared representations to consensually coordinated actions"actions“, in "Theoretical„Theoretical Issues in Psychology"Psychology“, John Morrs et al., ed., International Society for Theoretical Psychology</ref> [[психология]].

* [[Окултизъм|Окултни]] науки ([[Кабала]], [[Ликантропия]], [[Магия]], [[Некромантия]])

* {{cite book | last = Popper | first = Karl | authorlink = Карл Попър | title = The Logic of Scientific Discovery | origyear = 1959 | edition = 2nd English | year = 2002 | publisher = Routledge Classics | location = New York, NY | isbn = 0-415-27844-9 | oclc = 59377149 | page = 3 | lang = en | ref = harv}}