Разлика между версии на „Лозенска планина“

м
Премахнати редакции на 95.87.192.242 (б.), към версия на Kralowec
м (Премахнати редакции на 95.87.192.242 (б.), към версия на Kralowec)
 
== Географско положение, граници, големина ==
На запад и югозапад [[Панчаревски пролом|Панчаревският пролом]] на река [[Искър]] отделя Лозенска планина от планините [[Витоша]] и [[Плана]], а на изток долината на Габренска река (ляв приток на [[Лесновска река]], от басейна на [[Искър]]) — от [[Вакарелска планина]] на [[Ихтиманска Средна гора]]. На север склоновете и&#768; постепенно потъват в [[Софийска котловина|Софийската котловина]]. Дължината на планината от запад на изток е около 15 км, а ширината и&#768; варира от 5 км на запад до 10 км на изток. Площта и&#768; е около 80 кмkm<sup>2</sup>.
 
== Геоложки строеж, деление ==
Планината се е издигнала преди около 90 милиона години на границата на горната креда и долния терциер. Докато планината се издига, [[Софийско поле|Софийското]], Самоковското и Чукуровското поле потъват. Това показват заравненостите, образувани в период на относителен тектонски застой. Планината се оформя окончателно през квартенера преди 1 милион години. Билото и&#768; е заравнено и разположено на около 1000-1100 м. Изградена е от разнообразни скали — гнайси, мергели, варовици, пясъчници, конгломерати, андезити, туфи, риодацити и др. При село [[Габра]] се намира [[мина Чукурово]] за [[лигнитни въглища]]. Планината има 2 дяла&nbsp;— северен и югозападен. Границата между двата дяла минава по река Ракита.
* Северен дял&nbsp;— Той е по-голям и висок. Северните склонове и тези към река [[Искър]] са стръмни, а към река Ракита полегати и изпълнени с множество поляни. Тук са най-високите върхове в планината са '''Попов дял''' (1190,2 мm), Ланина могила (1188 мm), [[Половрак]] (1182 мm) и Бачун (1150 мm);
* Югозападен дял&nbsp;— В северната му част се намира най-високият му връх Шарбаница (1101 мm). На югоизток от него делът е прорязан от сравнително дълбоките Русамски дол и Беларски дол, които се вливат в река [[Искър]]. Хребетите над тях слизат стъпаловидно, завършвайки с интересни скали по върховете Гарванец, Загазе и Калето. Скалите Гарванец са един от най-интересните туристически обекти в планината. На юг и югозапад от Беларски дол, делът представлява нещо като наклонена към [[язовир Искър]] плоскост с няколко едва подаващи се над нея върхове (Суша могила и Агина могила). В този район попадат опитното дивечоразвъдно стопанство и забранената зона около [[язовир Искър]].
 
== Климат и води ==