Готфрид Лайбниц: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
→В математиката: arithm. bin. |
||
Ред 89:
До средата на ХХв. доминира мнението, че Лайбниц се е провалил в опитите си да обоснове анализа като смятане с безкрайно малки, 'инфинитезимални', числа. В 1966 г. Робинсън публикува първата книга по нестандартен анализ<ref>Robinson, Abraham (1966), Non-standard analysis, (2nd ed., 1996) Princeton University Press, ISBN 978-0-691-04490-3</ref>, в която недвусмислено доказва, че подходът е логически издържан и от тогава Лайбниц се признава и като изобретател на този алтернативен вариант на математическия анализ.
За изобретяването на анализа [[Исак Нютон]] има доказан приоритет във времето, но Лайбниц го разработва независимо и пръв публикува откритията. Между двамата, и техни поддържници, се разгаря продължителен и не особено смислен спор за авторството.
Лайбниц има траен интерес към логиката и комбинаториката, но неговите идеи биват оценени едва в края ХIХ в. когато математическата логика се оформя като самостоятелна дисциплина. В 1703 г. Лаибниц публикува своето ''Обяснение на двоичната аритметика''<ref>Leibniz G., ''Explication de l'Arithmétique Binaire'', Mémoires de l'Académie Royale des Sciences, 1703, (GM VII p 223-7) [http://www.leibniz-translations.com/binary.htm пр. на англ. ез.]. В своята работа Лайбниц споменава, че отдавна си е уяснил този вид смятане, като повод за нейното написване става тогавашния интерес към хексаграмите от [[И Цин]]</ref>, чиято проницателност е оценена през ХХв., когато цифровите компютри стават общоупотребими.
=== Във физиката ===
| |||