Готфрид Лайбниц: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→В математиката: arithm. bin. |
двоичната |
||
Ред 37:
'''Готфрид Вилхелм Лайбниц''' ({{lang-de|Gottfried Wilhelm Leibniz}}<ref>{{IPA|[ˈɡɔtfʁiːt ˈvɪlhɛlm ˈlaɪbnɪts]}}; името на Лайбниц е било изписвано и като 'Leibni''t''z', както се среща в немалко френски издания от 18 и 19в; при последния му престой във Виена императорът му дава титлата 'барон' и съответно той добил право да се нарича 'фон Лайбниц' (Freiherr G.W. von Leibniz); документът легитимиращ това право обаче се забавя и след смъртта му видимо не е бил издаден</ref>) е [[Германия|германски]] [[философ]], [[математик]], [[дипломат]], [[библиотекар]] и [[юрист]], заемащ важно място в [[история на математиката|историята на математиката]] и [[История на философията|философията]].
Независимо от своя съвременник [[Исак Нютон]] Лайбниц развива основите на [[математически анализ|математическия анализ]], като създава и използваната и в наши дни в тази област [[нотация на Лайбниц]]. Той е и един от най-продуктивните изобретатели в областта на [[Механичен калкулатор|механичните калкулатори]]. Опитвайки се да добави възможност за автоматично умножение и деление в [[калкулатор на Паскал|калкулатора на Паскал]], той за пръв път описва колесните калкулатори{{hrf|Smith|1929|173-181}} и изобретява [[колело на Лайбниц|колелото на Лайбниц]], използвано в [[аритмометър]]а, първият серийно произвеждан механичен калкулатор. Той допринася и за
В областта на философията Готфрид Лайбниц е най-известен със своего заключение, че нашата [[Вселена]], в ограничен смисъл, е най-добрата възможна, сред всички, които [[Бог]] би могъл да създаде. Наред с [[Рене Декарт]] и [[Барух Спиноза]], той е един от тримата най-видни привърженици на [[Рационализъм|рационализма]] на 17 век. Разсъжденията на Лайбниц са предвестник на съвременната [[логика]] и [[аналитична философия]], но в същото време неговата философия е и обърната назад към [[Схоластика|схоластичната]] традиция, в която до заключенията се стига чрез прилагане на аргументи, изхождайки от първични принципи или предходни дефиниции, а не от емпирични свидетелства.
| |||