Морал: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3:
Моралната философия включва морална онтология или произхода на морала, както и моралната епистемология или това, което се знае за морала. Съществуват различни морални системи включително деонтологични етични, които се придържат към набор от установени правила и нормативни етични системи, които се отнасят за предимствата на самите действия. Един пример за нормативна етичната философия е златното правило, което гласи, че: "Човек трябва да се отнася към другите, както той би искал другите да се отнасят към него."<ref>Antony Flew, ed. (1979). "golden rule". A Dictionary of Philosophy. London: Pan Books in association with The MacMillan Press. p. 134. ISBN 9780333262047.</ref>
 
Неморалността е обратната страна на морала (т.е. обратното на това, което е добро и правилно), докато аморалността е различно определяна като непознаване на, безразличие към и неверие във всеки набор от морални норми и принципи.<ref> Johnstone, Megan-Jane (2008). Bioethics: A Nursing Perspective. Elsevier Health Sciences. pp. 102–103. ISBN 978-0-7295-3873-2.</ref><ref> Superson, Anita (2009). The Moral Skeptic. Oxford University Press. pp. 127–159. ISBN 978-0-19-537662-3.</ref><ref>[http://dictionary.reference.com/browse/amorality "Amorality".] Dictionary.com. Retrieved 2010-06-18. "having no moral standards, restraints, or principles; unaware of or indifferent to questions of right or wrong"</ref>
 
Моралът, както и [[закон]]ът, могат да бъдат приложени само към определено [[общество]]. След законът, моралът е втори и следващ [[позитивно право|позитивното право]] [[източник на правото]] в страните възприели [[континентална правна система|континенталната правна система]]. Други термини, свързани с морала, са начин на поведение и [[ценностна система]] в религиозен, културен и философски аспект. Моралът, това е поведението, което общността очаква от човека - да се грижи приоритетно за [[Обществен интерес|обществените интереси]].