Деветнадесетомайски преврат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по подготовката |
добавки по извършването |
||
Ред 2:
== Предистория ==
В парламентарните избори през юни [[1931]] г. [[Демократически сговор|Демократическият сговор]] претърпява поражение и отстъпва управлението на страната на коалицията [[Народен блок]], съставен от различни по състав и интереси политически партии. Макар че новото правителство не отменя ограничителните сговористки закони и не извършва съществени промени в заварения полицейски апарат, то е посрещнато с известна неприязън от десните сили в страната. Борбата против блоковото управление се подема от Военния съюз, Политическия кръг "Звено" и Народното социално движение на проф. [[Александър Цанков]]. Според някои слухове Цанков има намерение да вземе насилствено властта при насрочения за 21 май конгрес на [[Народно социално движение|Народното социално движение]]. По-активни се оказват звенарите, които се ползват и с по-голямо влияние в армията.
През май 1934 година започва правителствена криза, която става непосредствения повод за извършване на преврата. На 5 май Народното събрание гласува недоверие на [[Стоян Костурков]], министър на железниците, пощите и телеграфите и единствен представител в кабинета на [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. През следващите дни сред радикалдемократите започват спорове дали да включат нов представител в правителството или да излезат в опозиция. На 10 май [[БЗНС „Врабча 1“]] напуска правителството, а на 14 май министър-председателят [[Никола Мушанов]] официално подава оставка и парламентът прекратява временно заседанията си. Мушанов получава мандат за съставяне на ново правителство и започва преговори с партиите.{{hrf|Недев|2007|248-250}}
Ред 15:
Назначаването на Анастас Ватев за военен министър предизвиква объркване във Военния съюз. Дългогодишен председател на Съюза и инициатор на подготовката на преврата, Ватев приема министерския пост без съгласуване с организацията и се дистанцира от нея. Дамян Велчев настоява за пристъпване към действие, но някои промонархически дейци, като [[Пенчо Златев]], са разколебани. Въпреки това на 17 май Централното управление на Военния съюз взема окончателно решение за извършване на преврата на следващата вечер. До правителството достигат слухове за готвещия се преврат, но то ги отхвърля като неправдоподобни и вечерта на преврата премиерът Никола Мушанов отива на представление на операта „[[Тоска]]“, заедно с гостуващия в България кмет на [[Париж]].{{hrf|Недев|2007|254-255}}
== Извършване на преврата ==
След взетото решение, на 18 май водачът на Военния съюз обхожда частите на Софийския гарнизон и информира за него членовете на съюза. В 10,30 вечерта ръководителите на преврата се събират в дома на [[Васил Каракулаков]] на улица „[[Иван Вазов (улица в София)|Иван Вазов]]“ №27, където подготвят указ за смяна на правителството и заповеди за нови назначения на ключови постове, а към полунощ се преместват в завзетото полицейско комендантство. По това време полковник [[Георги Тановски]] се явява при цар [[Борис III]] и го уведомява за извършването на преврат, уверявайки го, че той не е насочен срещу него.{{hrf|Недев|2007|267-268, 272}}
Съгласно подготвените планове, за няколко часа членовете на Военния съюз установяват контрол над всички гарнизони в страната, София е блокирана от армията и към 4 часа сутринта на 19 май превратът е приключил успешно. В 5 часа Пенчо Златев и Кимон Георгиев отиват на двучасова среща с цар Борис III, на която му излагат подробно възгледите си за управлението. Към 7 часа военните задържат Никола Мушанов и малко по-късно той отива в двореца, за да върне проучвателния мандат за съставяне на правителство.{{hrf|Недев|2007|270, 272-275}}
Според други изследователи превратът е югославски проект за ликвидирането на България и своеобразен [[реванш]] за сръбския [[майски преврат]] от началото на века.<ref>[http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=74:2010-04-22-09-29-57&catid=1:latest-news Превратът на 19 май 1934 г. - югославски проект за ликвидирането на България]</ref> Хората, с които сръбското разузнаване е най-тясно свързано, са някои земеделски водачи около [[Г. М. Димитров]] и [[Коста Тодоров]], кръгът на [[Кимон Георгиев]] и [[Дамян Велчев]], протогеровистите [[Лев Главинчев]] и [[Перо Шанданов]], социалистът [[Димо Казасов]]. В нощта на преврата на западната граница е струпана сръбска войска. Да се справят с царя, ако откаже да подпише указа за новото правителство, са натоварени Лев Главинчев и Перо Шанданов. Царят подписва.▼
В 9 часа на 19 май Кимон Георгиев получава официална аудиенция при цар Борис III, който подписва поредица от укази — за назначаване на ново правителство начело с Георгиев, сливане на няколко министерства, окрупняване на окръзите, уволнение на висши офицери.{{hrf|Недев|2007|276}}
== Деветнадесетомайско управление ==
След преврата, за около година в [[период]]а [[юни]] [[1935]] - [[май]] [[1936]], за [[военен аташе]] в югославската [[легация]] [[София]] е назначен [[Дража Михайлович]], който изключително активно работи с българската [[опозиция]] в лицето на различните [[фракция|фракции]] на [[БЗНС]] за единение на България към Югославия под управлението на [[династия]]та [[Александър I (Югославия)|Караджорджевич]].<ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= Аврора Котева, Николай Котев |title= Британското разузнаване в България (1939-1945), страница 77 |year= 2003 |publisher= Военно издателство, ISBN 954-509-266-1}}</ref>
Превратът е посрещнат враждебно от всички политически сили, но поради настъпилия процес на разложение в повечето от тях те не са в състояние да му се противопоставят. В същото време и заговорниците са лишени от широка политическа подкрепа и разчитат единствено на подкрепата от армията. Една от първите задачи на новата власт е поставянето на [[ВМРО]] извън закона и издаването на задочна смъртна присъда над [[Иван Михайлов]]. Още в първите дни на съществуването си новото правителство пристъпва към съществени преобразувания във вътрешния живот на страната: отменя [[Конституция#Търновска конституция|Търновската конституция]], разпуска [[Народното събрание]], забранява политическите партии, революционните организации и профсъюзите. Въвежда нова система в държавното управление: назначаване на кметовете от централната власт, създаване на държавни професионални организации ([[Български работнически съюз]]), създаване на [[Дирекция на обществената обнова]] и други. Благодарение на сръбските пари, раздавани щедро от Югославското посолство, набират скорост обществени движения
Във външната политика най-значителният акт е установяването на дипломатически отношения със [[СССР]] (23 юли 1934), договор за сътрудничество с [[Югославия]] и частичното ориентиране на страната към [[Франция]]. Външните министри на Франция и Съветския съюз Барту и Литвинов на своя среща заявяват доволството си от случващото се в България след 19 май. Доколкото част от звенарите и техните привърженици във Военния съюз имат републикански убеждения, това придава известна антимонархическа насоченост на извършения от тях преврат. Ето защо тяхната акция не е посрещната добре от цар Борис III. След убийството на Караджорджевич кризата в правителството на Кимон Георгиев става очевидна. С помощта на верни офицери от Военния съюз през януари [[1935]] г. Борис III налага оставката на правителството на Кимон Георгиев и назначава на негово място нов кабинет начело с ген. [[Пенчо Златев]]. От този момент царят става пълен разпоредител със съдбините на страната
▲Превратът е посрещнат враждебно от всички политически сили, но поради настъпилия процес на разложение в повечето от тях те не са в състояние да му се противопоставят. В същото време и заговорниците са лишени от широка политическа подкрепа и разчитат единствено на подкрепата от армията. Една от първите задачи на новата власт е поставянето на [[ВМРО]] извън закона и издаването на задочна смъртна присъда над [[Иван Михайлов]]. Още в първите дни на съществуването си новото правителство пристъпва към съществени преобразувания във вътрешния живот на страната: отменя [[Конституция#Търновска конституция|Търновската конституция]], разпуска [[Народното събрание]], забранява политическите партии, революционните организации и профсъюзите. Въвежда нова система в държавното управление: назначаване на кметовете от централната власт, създаване на държавни професионални организации ([[Български работнически съюз]]), създаване на [[Дирекция на обществената обнова]] и други. Благодарение на сръбските пари, раздавани щедро от Югославското посолство, набират скорост обществени движения — Българо-югославянското дружество и особено Студентското дружество за приятелство между Югославия и България. В списъците на тези 2 дружества могат да се видят много известни имена като [[Петър Увалиев]], [[Живко Сталев]] и много други. В държавния архив се съхраняват покани от [[1934]] г. за честването на създаването на Югославската федерация и редом до тях — заповедта на тогавашния министър на вътрешните работи [[Петър Мидилев]] за забрана на траурните шествия по случай годишнината от [[Ньойски договор|Ньойския договор]]. Навсякъде в страната се провеждат лекции и сказки, в които се пропагандира [[Балканска федерация]] от връх [[Триглав (Словения)|Триглав]] ([[Словения]]) до [[Черно море]] и от [[Бяло море]] до [[Дунав]] със столица [[Белград]] и [[Интегрална Югославия]] под династията на [[Александър I (Югославия)|Караджорджевич]].
▲Във външната политика най-значителният акт е установяването на дипломатически отношения със [[СССР]] (23 юли 1934), договор за сътрудничество с [[Югославия]] и частичното ориентиране на страната към [[Франция]]. Външните министри на Франция и Съветския съюз Барту и Литвинов на своя среща заявяват доволството си от случващото се в България след 19 май. Доколкото част от звенарите и техните привърженици във Военния съюз имат републикански убеждения, това придава известна антимонархическа насоченост на извършения от тях преврат. Ето защо тяхната акция не е посрещната добре от цар Борис III. След убийството на Караджорджевич кризата в правителството на Кимон Георгиев става очевидна. С помощта на верни офицери от Военния съюз през януари [[1935]] г. Борис III налага оставката на правителството на Кимон Георгиев и назначава на негово място нов кабинет начело с ген. [[Пенчо Златев]]. От този момент царят става пълен разпоредител със съдбините на страната — положение, което запазва до края на своето царуване ([[1943]]).
Дамян Велчев, най-амбициозният член на групата "Звено", се опитва да върне стария сценарий на преврата. С прякото участие на [[Дража Михайлович]] се сформира група около него, [[Владимир Заимов]] и [[Г. М. Димитров]], комунистическия функционер [[Сава Гановски]] и протогеровистите. Сценарият предвижда сваляне на цар Борис III и установяване на република, управлявана от триумвират в състав: Дамян Велчев, [[Михаил Маджаров]] и софийският митрополит [[Стефан I (екзарх)|Стефан]]. Дамян Велчев, след няколко месечен престой в [[Белград]], на 2 октомври 1935 г. през нощта прекосява пешком българо-югославската граница, но там никой не го очаква. Уплашен от риска превратът да бъде неуспешен, Владимир Заимов дава разпореждане полковете да не излизат от казармите и сам се оттегля от акцията. Дамян Велчев е посъветван да се върне обратно в Югославия, на което той отговаря: "Не мога да го направя. Аз съм поел ангажименти!" На другата сутрин Дамян Велчев е заловен и по-късно осъден на смърт, но след верноподаническо писмо до царя е помилван. Показанията на обвиняемите и свидетелите по време на процеса разкриват цялата схема на преврата. Допълнителни подробности за заговора има в показанията на Дража Михайлович по време на неговия процес през 1946 г.
== Оценки ==
▲
== Бележки ==
Line 38 ⟶ 42:
* {{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | isbn = 978-954-28-0163-4}}
[[Категория:История на България (1918-1945)]]▼
[[Категория:Преврати в България]]
▲[[Категория:История на България (1918-1945)]]
[[Категория:1934 в България]]
[[Категория:Звено]]
| |||