Разлика между версии на „Розета от Плиска“

487 байта изтрити ,  преди 5 години
→‎Значение на знаците: Може би и в Централна Африка има такива.
(→‎Значение на знаците: Може би и в Централна Африка има такива.)
== Значение на знаците ==
Най-напред В. Бешевлиев допуска, че знаците и лъчите на розетата са свързани с познатите в древността [[зодиак|седем планети]] (към които влизат [[Слънцето]] и [[Луната]]). Към тази представа се придържат редица български изследователи на розетата - [[Александър Алексиев-Хофарт]]<ref>Алексиев-Хофарт, Александър, ''Изгубените кодове на древните българи''. С. 2002, с. 265-277.</ref>, Ив. Танев Иванов<ref>Танев, Иван, [http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Rosette%20of%20Pliska.htm ''Космологични представи на древните българи съгласно бронзовата розета от Плиска''] (29. 10. 2007).</ref>. и др. Те смятат, че освен като календар розетата е служила за [[Влъхва|гадаене]]. По своя характер и значение, "Розетата от Плиска" е прабългарски аналог на известната от древността ''"Звезда на маговете"'', още ''"Велик ключ на Соломон"'', използвани за предсказания за добрите и лоши дни в седмицата и добрите и лоши часове в денонощието. В своите въпроси до [[папа]] [[Николай I (папа)|Николай I]] българският владетел [[Борис I]], съобщава че българите имали обичая да съблюдават добрите и лоши дни и добрите и лоши часове, когато им престояло важно събитие, сражение или друго начинание. Явно "Розетата" е такъв "инструмент за предсказания".
 
Подобен предмет се открива в [[Афганистан]], с тази разлика, че на лъчите вместо знаци, обозначаващи седемте светила има само празни гнезда. Учените допускат, че най-вероятно в гнездата е имало кристали или скъпоценни камъни с инкрустации на същите зодиакални знаци.
 
Според Ал. Хофарт, планетите са подредени по часовниковата стрелка по т.н. "планетарен модел" и отразяват дните от [[седмица]]та :
* '''Уо - Венера (петък)''', в българския фолклор Яна, Янка е традиционно название на планетата Венера. (И.Иванов) В рускоцърк.слав. е съхранено древното слав. название на планетата Венера – Аонеша. В ирл. Aoine, гелски (шотландски) Haoine, в перс. Аnāhīd – Венера. Бълг. название на Венера Уо, показва най-вече еднаквост с осет. дума us, uosæ – съпруга. В санскрит janani – майка, jāni – жена, авест. ‘ānā, согд. ’ync (īnč), пущ. aney, талиш. ijê, тадж. janga, белуджи jən, искашим. wujinjek – жена.
* '''Сан или Сам - Сатурн (събота)'''. Вавилонското и еврейско название на Сатурн и на съботата е Sabbath, усвоено от повечето древни народи. При готите то е звучало без промяна - Sabbat. При други народи от Стария свят –bb- се променя в –mb-: при персите Shambe (но се пише Shanbe !), на простонароден латински Sambat. От Sambat е образувано старофренското Sambed (от тук днешното Samdi – денят на Sam, събота) и старогерманското Sam (от тук Samstag – денят на Sam, събота). За унгарците и румънците съботата е szombat и sĭmbata, съответно. Според Константин Багрянородни централната част на древния Киев се наричала Самбат. При индийците названието на Сатурн е Sani. Виждаме, че надписът върху лъча от розетата, отговарящ за Сатурн съвпада с най-широко използваното от народите по това време опростено вавилонско название на планетата Сатурн – Sam, Sani. При манихеите богът на Подземнто царства, [[Ариман|Ахриман]] (Сатана) се наричал Šimnu, в согд. šmnw (šēmnu).
*
 
== Съвременно използване ==