Андре Мороа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м + Нормативен контрол
Ред 35:
По време на [[Първата световна война]] е преводач и офицер за свръзка към Британския експедиционен корпус. Там трупа впечатленията, които отразява в първия си роман „Мълчанията на полковник Брамбъл” (1918) - забавна книга за британските си другари от армията. Приема псевдонима Андре Мороа – „Андре” е името на негов приятел, загинал за Франция през Първата световна война, а „Мороа” е името на малко френско селце, чието тъжно звучене пленява писателя.
 
След войната продължава темата за Англия в редица художествени и публицистични произведения – „Ариел, или Живота на Шели” (1923), „Дизраели” (1927), „Байрон” (1930). Световна известност получава с романите „Бернр„Бернар Кене” (1926), „Климати” (1928), „Семеен кръг” (1932) и др. На 23 юни 1938 г. е избран за член на Френската академия.
 
При започването на [[Втората световна война]], 54-годишният писател постъпва като доброволец във Френската свободна армия. Поражението и окупирането на Франция го принуждава да отпътува за САЩ. Там работи като преподавател в Университета на Канзас. Пише редица исторически и публицистични материали срещу нацистите. През 1943 г. се премества в Северна Африка, а след края на войната, през 1946 г., се завръща във Франция.
 
Издава сборник с разкази, книгите „В търсене на Марсел Пруст” (1949), „Жорж Санд” (1952), „Септемврийски рози” (1954), „Олипио или животът на Виктор Юго” (1955), „Тримата Дюма (1957). Последния си биографичен труд „Прометей или животът на Балзак” завършва през 1965 г., когато е на 80 г.
Ред 135:
 
{{превод от 2|en|André Maurois|fr|André Maurois|591183932|100323368}}
 
{{Нормативен контрол}}
 
{{СОРТКАТ:Мороа, Андре}}