Деветнадесетомайски преврат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по извършването |
добавки |
||
Ред 22:
Съгласно подготвените планове, за няколко часа членовете на Военния съюз установяват контрол над всички гарнизони в страната, София е блокирана от армията и към 4 часа сутринта на 19 май превратът е приключил успешно. В 5 часа Пенчо Златев и Кимон Георгиев отиват на двучасова среща с цар Борис III, на която му излагат подробно възгледите си за управлението. Към 7 часа военните задържат Никола Мушанов и малко по-късно той отива в двореца, за да върне проучвателния мандат за съставяне на правителство.{{hrf|Недев|2007|270, 272-275}}
В 9 часа на 19 май Кимон Георгиев получава официална аудиенция при цар Борис III, който подписва поредица от укази — за разпускане на парламента, назначаване на ново правителство начело с Георгиев, сливане на няколко министерства, окрупняване на окръзите, уволнение на висши офицери.{{hrf|Недев|2007|276}}
== Деветнадесетомайско управление ==
{{основна|Правителство на България (50)}}
След преврата, за около година в [[период]]а [[юни]] [[1935]] - [[май]] [[1936]], за [[военен аташе]] в югославската [[легация]] [[София]] е назначен [[Дража Михайлович]], който изключително активно работи с българската [[опозиция]] в лицето на различните [[фракция|фракции]] на [[БЗНС]] за единение на България към Югославия под управлението на [[династия]]та [[Александър I (Югославия)|Караджорджевич]].<ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= Аврора Котева, Николай Котев |title= Британското разузнаване в България (1939-1945), страница 77 |year= 2003 |publisher= Военно издателство, ISBN 954-509-266-1}}</ref>▼
Превратът е посрещнат враждебно от всички политически партии, представители на които го осъждат в различна степен. Въпреки че те не организират активна съпротива срещу новото правителство, то предприема превантивни мерки срещу някои политически лидери - в провинцията са интернирани земеделци, като [[Димитър Гичев]] и [[Христо Стоянов (политик)|Христо Стоянов]], социалисти, като [[Петър Джидров]], либерали, като [[Боян Смилов]], бивши офицери, като [[Димитър Порков]], и общественици, като [[Данаил Крапчев]].{{hrf|Недев|2007|311-314}}
Превратът е посрещнат враждебно от всички политически сили, но поради настъпилия процес на разложение в повечето от тях те не са в състояние да му се противопоставят. В същото време и заговорниците са лишени от широка политическа подкрепа и разчитат единствено на подкрепата от армията. Една от първите задачи на новата власт е поставянето на [[ВМРО]] извън закона и издаването на задочна смъртна присъда над [[Иван Михайлов]]. Още в първите дни на съществуването си новото правителство пристъпва към съществени преобразувания във вътрешния живот на страната: отменя [[Конституция#Търновска конституция|Търновската конституция]], разпуска [[Народното събрание]], забранява политическите партии, революционните организации и профсъюзите. Въвежда нова система в държавното управление: назначаване на кметовете от централната власт, създаване на държавни професионални организации ([[Български работнически съюз]]), създаване на [[Дирекция на обществената обнова]] и други. Благодарение на сръбските пари, раздавани щедро от Югославското посолство, набират скорост обществени движения — Българо-югославянското дружество и особено Студентското дружество за приятелство между Югославия и България. В списъците на тези 2 дружества могат да се видят много известни имена като [[Петър Увалиев]], [[Живко Сталев]] и много други. В държавния архив се съхраняват покани от [[1934]] г. за честването на създаването на Югославската федерация и редом до тях — заповедта на тогавашния министър на вътрешните работи [[Петър Мидилев]] за забрана на траурните шествия по случай годишнината от [[Ньойски договор|Ньойския договор]]. Навсякъде в страната се провеждат лекции и сказки, в които се пропагандира [[Балканска федерация]] от връх [[Триглав (Словения)|Триглав]] ([[Словения]]) до [[Черно море]] и от [[Бяло море]] до [[Дунав]] със столица [[Белград]] и [[Интегрална Югославия]] под династията на [[Александър I (Югославия)|Караджорджевич]].▼
▲
Във външната политика най-значителният акт е установяването на дипломатически отношения със [[СССР]] (23 юли 1934), договор за сътрудничество с [[Югославия]] и частичното ориентиране на страната към [[Франция]]. Външните министри на Франция и Съветския съюз Барту и Литвинов на своя среща заявяват доволството си от случващото се в България след 19 май. Доколкото част от звенарите и техните привърженици във Военния съюз имат републикански убеждения, това придава известна антимонархическа насоченост на извършения от тях преврат. Ето защо тяхната акция не е посрещната добре от цар Борис III. След убийството на Караджорджевич кризата в правителството на Кимон Георгиев става очевидна. С помощта на верни офицери от Военния съюз през януари [[1935]] г. Борис III налага оставката на правителството на Кимон Георгиев и назначава на негово място нов кабинет начело с ген. [[Пенчо Златев]]. От този момент царят става пълен разпоредител със съдбините на страната — положение, което запазва до края на своето царуване ([[1943]]).
▲След преврата, за около година в [[период]]а [[юни]] [[1935]] - [[май]] [[1936]], за [[военен аташе]] в югославската [[легация]] [[София]] е назначен [[Дража Михайлович]], който изключително активно работи с българската [[опозиция]] в лицето на различните [[фракция|фракции]] на [[БЗНС]] за единение на България към Югославия под управлението на [[династия]]та [[Александър I (Югославия)|Караджорджевич]].<ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= Аврора Котева, Николай Котев |title= Британското разузнаване в България (1939-1945), страница 77 |year= 2003 |publisher= Военно издателство, ISBN 954-509-266-1}}</ref>
Дамян Велчев, най-амбициозният член на групата "Звено", се опитва да върне стария сценарий на преврата. С прякото участие на [[Дража Михайлович]] се сформира група около него, [[Владимир Заимов]] и [[Г. М. Димитров]], комунистическия функционер [[Сава Гановски]] и протогеровистите. Сценарият предвижда сваляне на цар Борис III и установяване на република, управлявана от триумвират в състав: Дамян Велчев, [[Михаил Маджаров]] и софийският митрополит [[Стефан I (екзарх)|Стефан]]. Дамян Велчев, след няколко месечен престой в [[Белград]], на 2 октомври 1935 г. през нощта прекосява пешком българо-югославската граница, но там никой не го очаква. Уплашен от риска превратът да бъде неуспешен, Владимир Заимов дава разпореждане полковете да не излизат от казармите и сам се оттегля от акцията. Дамян Велчев е посъветван да се върне обратно в Югославия, на което той отговаря: "Не мога да го направя. Аз съм поел ангажименти!" На другата сутрин Дамян Велчев е заловен и по-късно осъден на смърт, но след верноподаническо писмо до царя е помилван. Показанията на обвиняемите и свидетелите по време на процеса разкриват цялата схема на преврата. Допълнителни подробности за заговора има в показанията на Дража Михайлович по време на неговия процес през 1946 г.
| |||