Томас Стърнз Елиът: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м + Категория:Носители на Нобелова награда за литература |
|||
Ред 27:
== Биография ==
=== Детство и юношество ===
Томас Стърнз Елиът е роден в Бостън в семейство с английски корени. Дядо му по бащина линия – Уилям Грийнлийф Елиът се премества в Сейнт Луис, щата Мисури, за да създаде унитаристка църква там. Бащата на поета - Хенри Уеър Елиът (1843-1919) е бил преуспяващ бизнесмен. Майка му Шарлот Стърнз (1843-1929) е писала поезия и е работела като социален работник. Томас е последното от шестте оцелели деца на семейството. Бъдещият поет е кръстен на своя дядо по майчина линия.
Няколко са факторите, допринесли за литературното увлечение на Томас Елиът. Първият от тях е, че бъдещият поет е страдал от вродена двойна ингвинална херния, заради това заболяване той не е бил достатъчно активен физически и не е бил в състояние да играе с връстниците си. В самотните дни любовта на Елиът към литературата се засилва. Малкият Томас се увлича от книги за дивия запад. Сред любимите му романи е „Том Сойер” на Марк Твен. В спомените си, приятел на поета споделя, че като дете често е виждал Томас седнал до прозореца, приведен над дебела книга, сякаш търси мечтано лекарсто срещу болката в живота си.
Вторият значим фактор
за формирането литературни интереси у бъдещия поет е , че той опоетизира родния си град. Сам Елиът споделя, че Сейнт Луис е оказал огромно влияние върху творчеството му.
От 1898 г. до 1905 г. посещава Академията Смит, където учи латински, старогръцки, френски и немски. На 14-годишна възраст започва да пише поезия, която е силно повлияна от „Рубаят на Омар Хаям” - поезията на Омар Хаям в превод на Едуард Фицджералд. Елиът не е доволен от резултата и унищожава написаното. Първата му публикувана творба е стихотворението ''A Fable For Feasters,'' написано за училищно упражнение. През 1905 г. е публикувано в ''Smith Academy Record'' . В същото издание през април 1905 г. публикува стихотворение без заглавие, което е най-старият запазен ръкопис от Т.С. Елиът, стихотворението по-късно е препечатано със заглавие „Песен” (“Song”) в ''The Harvard Advocate -'' списание на студентите в Харвард. През 1905 г. Елиът публикува три кратки истории „Хищни птици” (''Birds of Prey''), „Приказка за един кит” (''A Tale of a Whale'') и „Човекът, който беше крал” (''The Man Who Was King'').
След като завършва, поетът посещава подготвителната година в Академията Милтън в Масачузетс. Там той се запознава със Скофийлд Тейър, който по-късно публикува „Пустата земя”. От 1906 до1908 г. учи Философия в Харвард, получава бакалавърска степен за три години вместо за четири. Франк Кермод пише, че най-важният момент от следването на Елиът е бил през 1908 г., когато открива книгата на Артър Саймънс – „Символистичното движение в литературата” (''The Symbolist Movement in Literature)'' (1899 г.).
Елиът работи като асистент по философия в Харвард от 1909 г. до 1910 г. След това се премества в Париж, където от 1910 г. до 1911 г. учи философия в Сорбоната. Слуша лекции на Анри Бергсон и чете поезия с Ален Фурние. От 1911 г. до 1914 г. се връща в Харвард като следва Индийска философия и санскрит. Получава стипендия за колежа Мертон в Оксфорд през 1914 г. Първо посещава Марбург в Германия, където планира да вземе участие в лятна програма, но избухването на Първата световна война променя плановете му и той заминава за Оксфорд.
В навечерието на новата 1914 г. Елиът пише на Конрад Ейкън, че мрази университетските градове и хората в тях, защото са едни и същи навсякъде. Когато напуска Оксфорд поетът прекарва голяма част от времето си в Лондон. Този град има огромен ефект върху Т.С. Елиът поради
няколко причини, като най-значителната от тях е запознаването му с Езра Паунд. Езра Паунд помага на много на младия поет като го запознава със значими литературни дейци. Елиът бързо напуска Мертон и започва да преподава английски език в Биркбекския университет в Лондон.
През 1916 г. завършва докторската си дисертация за Харвард на тема „Знания и опит във философията на Ф.Х. Брадли” (''Knowledge and Experience in the Philosophy of F. H. Bradley)'', но не успява да се върне за устната защита.
Томас Елиът е поканен да се присъедини към Института за напреднали изследвания (Institute for Advanced Study) от директора Франк Айделот. По-късно през 1948 г. е бил гостуващ член там, по това време написва „Коктейлът” (''The Cocktail Party'').
=== Женитба ===
В края на 1914 г.Томас Елиът се запознава с Вивиън Хей-Ууд. Двамата сключват брак на 26 юни 1915 г.
След кратко посещение при семейството си в Съединените щати Елиът се връща в Лондон и поема няколко преподавателски поста в Биркбекския колеж в университета в Лондон. Философът Бъртранд Ръсел проявява интерес към Вивиън, докато младоженците живеят в апартамента му. Някои изследователи на живота и творчеството на Елиът смятат, че между Ръсел и Вивиън е имало афера, но тези твърдения така и не са доказани.
Поради здравословните проблеми на Вивиън бракът им е нещастен. За тези проблеми разбираме от писма на Томас до Езра Паунд, в които са описани симптомите на заболяването. Заради психичното си разстройство Вивиън прекарва дълго време в различни клиники, което много отдалечава Елиът от нея и отношенията им захладняват. През 1984 г. връзката им става предмет на пиесата „Том и Вив” (''Tom & Viv''), която през 1994 г. е екранизирана.
=== Преподавателска дейност, Lloyds, Faber and Faber ===
След като напуска Мертон Елиът работи като учител най-вече в училище Хайгейт, частно училище в Лондон, където преподава френски и латински. Сред неговите ученици там е Джон Бетчеман. По-късно той преподава в Кралското граматическо училище Хай Уикъмб в Бъкингамшър. За да печели допълнително, той пише рецензии за книги и води допълнителни вечерни учебни курсове. През 1917 г. получава работа в Лойдс Банк (''Lloyds Bank'') в Лондон. През август 1920 г., по време на пътуване до Париж с художника Уиндем Луис, Елиът се среща с Джеймс Джойс. Елиът намира Джойс за арогантен, съвсем скоро обаче двамата стават приятели и Томас посещава Джойс винаги, когато е в Париж. Елиът и Луис също поддържат близки приятелски отношения. Луис е автор на един от най-известните портрети на Елиът от 1938 г.
Чарлз Уибли препоръчва Елиът на Джофри Фабер. През 1925 г. поетът напуска Лойдс, за да стане част от издателството ''Faber and Gwyer'', по-късно преименувано на ''Faber and Faber.'' Томас остава там до края на кариерата си, като накрая става директор. Във ''Faber and Faber'' той отговаря за публикуването на значими английски поети като Уистън Хю Одън, Стивън Спендър, Тед Хюз.
=== Преминаване към Англиканската църква и получаване на британско гражданство ===
На 29 юни 1927 г. Елиът преминава от унитаризъм към англиканизъм, а през ноември същата година получава британско гражданство. Той става надзирател на своя енорийска църква „Свети Стефан” в Лондон. Трийсет години по-късно Елиът коментира религиозните си възгледи като комбинация от католически начин на мислене, калвинстко наследство и пуритански темперамент.
Елиът има широки духовни интереси, според него пътят към прогреса на съвременния човек преминава през вглеждането вътре в себе си. В защита на твърдението си той се позовава на авторитети като Гьоте и Рудолф Щайнер.
Един от биографите на Елиът, Питър Акройд, обяснява смяната на религията на Елиът по следния начин - от една страна английската църква предлага на поета надежда за самия него, Акройд смята, че Елиът има нужда от място за почивка, където да намери желаното уединение и спокойствие. От друга стана църквата приобщава Т.С. Елиът към английската общност и култура.
=== Развод с Вивиън Хей – Ууд и повторен брак ===
През 1932 г. Елиът се разделя със съпругата си за известно време. Когато от Харвард му предлагат проферско място за академичната година 1932-1933, той приема и оставя Вивиън в Англия. След завръщането си, той урежда официално
раздялата си с нея. Вивиън е настанена в психиатрична клиника през 1938 г. и остава там до смъртта си през 1947 г. Въпреки че Елиът все още е неин законен съпруг, той не я посещава в клиниката. От 1938 г. до 1957 г. Елиът има връзка с Мери Тревилиан от Лондонския университет. Тя иска да се омъжи за него, като за това желание разбираме от мемоарите й.
От 1946 г. до 1957 г. Елиът споделя едно жилище със своя приятел Джон Дейви Хейуърд, той събира и ръководи ръкописите и документите на поета. Хейуърд също съхранява първоначалната версия на „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок”, която е публикува след смъртта на Томас Елиът. Когато Елиът и Хейуърд вече не съжителстват, Хейуърд запазва ръкописите на поета, а през 1965 г. ги завещава на Кингс Колидж в Кеймбридж.
На 10 януари 1957 г. Елиът (68-годишен) се жени за Есме Валери Флетчър (30-годишна). За разлика от първия си брак, при втория Томас познава добре съпругата си, тъй като тя е била негова секретарка във издателството „Faber and Faber” от август 1949 г. Те се женят тайно - на сватбата присъстват само родителите на булката. Елиът няма деца с нито една от съпругите си.
В началото на 1960 г. здравето на поета се влошава. По това време Елиът работи като редактор във Wesleyan University Press като търси млади поети, които да публикува. След смъртта му Валери съхранява поезията на съпруга си. Тя редактира писмата му и подготвя за печат „Пустата земя”. Валери Елиът умира на 9 ноември 2012 г. в апартамента си в Лондон.
=== Смърт и почести ===
В продължение на много години Елиът страда от белодробни проблеми – бронхит и тахикардия, причинени от тютюнопушене. Той умира от емфизема в дома си в Кенсингтън в Лондон на 4 януари 1965 г. Кремиран е в Голдън Грийн Крематориум. В съответствие с желанията му прахът му е отнесен в църквата Сейнт Майкъл в Източен Коукърг, Самърсет, откъдето предците му са емигрирали в Америка. На възпоменателната му плоча е изписан стих от поемата му „Ийст Коукърг”, който гласи следното – „В моето начало е моят край, в моя край е моето начало” ("In my beginning is my end. In my end is my beginning.")
През 1967 г., на втората годишнина от смъртта му Елиът е почетен с голяма плоча в ''Poets' Corner'' в Уестминстърското абатство в Лондон. Паметникът е издялан от скулптура Рейнолдс Стоун .
На входа на къщата ,в която умира Елиът през 1986 г. е окачена синя паметна плоча.
{{цитат|[Моята] поезия има повече допирни точки със съвременниците ми в Америка, отколкото с каквато и да е творба, написана от моето поколение в Англия... Тя не би била това, което е, и ми се струва, че не би била толкова качествена ... ако бях роден в Англия и не би била това, което е, ако бях останал в Америка. Всъщност е комбинация от неща. Но по своите източници, по емоционалните си извори идва от Америка.}}
Line 57 ⟶ 114:
=== Поезия ===
* ''Prufrock and Other Observations'' (Пруфрок и други наблюдения) (1917)
** ''The Love Song of J. Alfred Prufrock'' (Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок)
** ''Portrait of a Lady (poem)'' (Портрет на една дама)
** ''Aunt Helen'' (Леля Елън)
Line 69 ⟶ 126:
* ''The Waste Land'' (Пустата земя) (1922)
* ''The Hollow Men'' (Кухите хора) (1925)
* ''Ariel Poems'' (
** ''The Journey of the Magi'' (1927)
* ''Ash Wednesday'' (Пепелната сряда) (1930)
Line 127 ⟶ 184:
* [[Венцеслав Константинов]], [http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/tvorchestvoto/eliot1.htm ''„Гласовете на поезията през погледа на Томас Стърнз Елиът“''], електронна публикация LiterNet, 23.05.2005 (Друга публикация: Венцеслав Константинов. Писатели за творчеството. София: ЛИК, 2007.)
== Източници: ==
[[:en:T._S._Eliot|Английска страница за Т. С. Елиът в Уикипедия]]{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118529854|LCCN=n79006870|VIAF=56609282|ISNI=0000 0001 2133 9888|SUDOC=027288595|BNF=cb11901665b}}
{{нобел литература}}
| |||