Томас Стърнз Елиът: Разлика между версии

На 29 юни 1927 г. Елиът преминава от унитаризъм към [[Англиканска църква|англиканизъм]], а през ноември същата година получава британско гражданство. Той става надзирател на своя енорийска църква „Свети Стефан”Стефан“ в Лондон. Трийсет години по-късно Елиът коментира религиозните си възгледи като комбинация от католически начин на мислене, калвинистко наследство и пуритански темперамент.

През 1932 г. Елиът се разделя със съпругата си за известно време. Когато от Харвард му предлагат професорско място за академичната 1932-1933 година, той приема и оставя Вивиън в Англия. След завръщането си, урежда официално раздялата си с нея. Вивиън е настанена в психиатрична клиника през 1938 г. и остава там до смъртта си през 1947 г. Въпреки че Елиът все още е неин законен съпруг, той не я посещава в клиниката. Между 1938 и 1957 г. Елиът има връзка с Мери Тревилиан от [[Лондонски университет|Лондонския университет]]. Тя иска да се омъжи за него, като за това желание разбираме от мемоарите й.

От 1946 до 1957 г. Елиът споделя едно жилище със своя приятел Джон Дейви Хейуърд, той събира и ръководи ръкописите и документите на поета. Така Хейуърд съхранява и първоначалната версия на „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок”Пруфрок“, която е публикува след смъртта на Томас Елиът. Когато Елиът и Хейуърд вече не съжителстват, Хейуърд запазва ръкописите на поета, а през 1965 г. ги завещава на Кингс Колидж в Кеймбридж.

В началото на 1960 г. здравето на поета се влошава. По това време Елиът работи като редактор във  Wesleyan University Press като търси млади поети, които да публикува. След смъртта му Валери съхранява поезията на съпруга си. Тя редактира писмата му и подготвя за печат „Пустата земя”земя“. Валери Елиът умира на 9 ноември 2012 г. в апартамента си в Лондон. 

В продължение на много години Елиът страда от белодробни проблеми – бронхит и тахикардия, причинени от тютюнопушене. Той умира от емфизема в дома си в Кенсингтън в Лондон на 4 януари 1965 г. Кремиран е в Голдън Грийн Крематориум. В съответствие с желанията му прахът му е отнесен в църквата Сейнт Майкъл в Източен КоукъргКоукър, Самърсет[[Съмърсет]], откъдето предците му са емигрирали в Америка. На възпоменателната му плоча е изписан стих от поемата му „Ийст Коукърг”Коукър“, който гласи следното – „В моето начало е моят край, в моя край е моето начало”начало“ ("In my beginning is my end. In my end is my beginning.")

През 1967 г., на втората годишнина от смъртта му Елиът е почетен с голяма плоча в ''Poets' Corner'' в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]] в Лондон. Паметникът е издялан от скулптура Рейнолдс Стоун.

** "The„The Birds of Prey"Prey“ (разказ; 1905)

** "A„A Tale of a Whale"Whale“ (разказ; 1905)

** "The„The Man Who Was King"King“ (разказ; 1905)

** Рецензия за "The„The Wine and the Puritans"Puritans“ (1909)

** "The„The Point of View"View“ (1909)

** "Gentlemen„Gentlemen and Seamen"Seamen“ (1909)

** Рецензия за "Egoist"„Egoist“ (1909)

** "A„A Fable for Feasters"Feasters“ (1905)

** "„'If Time and Space as Sages say'"„ (1905)

** "„[At Graduation 1905]"“ (1905)

** "Song„Song:'If space and time, as sages say'"„ (1907)

** "Before„Before Morning"Morning“ (1908)

** "Circe„Circe's Palace"Palace“ (1908)

** "Song„Song: 'When we came home across the hill'"„ (1909)

** "On„On a Portrait"Portrait“ (1909)

** "Nocturne"„Nocturne“ (1909)

** "Humoresque"„Humoresque“ (1910)

** "Spleen"„Spleen“ (1910)

** "Ode"„Ode“ (1910)

** "Hamlet„Hamlet and His Problems"Problems“ ([[Хамлет]] и неговите въпроси)