Томас Стърнз Елиът: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
редакции и корекции |
+ картинка |
||
Ред 41:
Елиът работи като асистент по философия в Харвард от 1909 г. до 1910 г. След това се премества в [[Париж]], където от 1910 до 1911 г. учи философия в [[Сорбона]]та. Слуша лекции на [[Анри Бергсон]] и чете поезия с [[Ален Фурние]]. От 1911 до 1914 г. се връща в Харвард като следва Индийска философия и санскрит. Получава стипендия за колежа Мъртън в [[Оксфордски университет|Оксфорд]] през 1914 г. Първо посещава [[Марбург]] в [[Германия]], където планира да вземе участие в лятна програма, но избухването на [[Първата световна война]] променя плановете му и той заминава за Оксфорд.
[[File:TheWasteLandEpigraph.jpg|мини|вдясно|Епиграфът към „Пустата земя“]]
В навечерието на новата 1914 г. Елиът пише на Конрад Ейкън, че мрази университетските градове и хората в тях, защото са едни и същи навсякъде. Когато напуска Оксфорд, поетът прекарва голяма част от времето си в [[Лондон]]. Този град има огромен ефект върху Т.С. Елиът поради няколко причини, като най-значителната от тях е запознаването му с [[Езра Паунд]]. Езра Паунд помага на много на младия поет като го запознава със значими литературни дейци. Елиът бързо напуска Мъртън и започва да преподава английски език в Бъркбекския университет в Лондон.
Ред 60 ⟶ 61 :
=== Преминаване към Англиканската църква и получаване на британско гражданство ===
На 29 юни 1927 г. Елиът преминава от унитаризъм към [[Англиканска църква|англиканизъм]], а през ноември същата година получава британско гражданство. Той става надзирател на своя енорийска църква „Свети
Елиът има широки духовни интереси, според него пътят към прогреса на съвременния човек преминава през вглеждането вътре в себе си. В защита на твърдението си той се позовава на авторитети като [[Гьоте]] и [[Рудолф Щайнер]].
Ред 67 ⟶ 68 :
=== Развод с Вивиън Хей – Ууд и повторен брак ===
През 1932 г. Елиът се разделя със съпругата си за известно време. Когато от Харвард му предлагат професорско място за академичната 1932-1933 година, той приема и оставя Вивиън в Англия. След завръщането си
От 1946 до 1957 г. Елиът споделя едно жилище със своя приятел Джон Дейви Хейуърд, той събира и ръководи ръкописите и документите на поета. Така Хейуърд съхранява и първоначалната версия на „Любовната песен на Дж. Алфред
На 10 януари 1957 г. Елиът (68-годишен) се жени за Есме Валери Флетчър (30-годишна). За разлика от първия си брак, при втория Томас познава добре съпругата си, тъй като тя е била негова секретарка във издателството „Faber and Faber” от август 1949 г. Те се женят тайно - на сватбата присъстват само родителите на булката. Елиът няма деца с нито една от съпругите си.
В началото на 1960 г. здравето на поета се влошава. По това време Елиът работи като редактор във Wesleyan University Press като търси млади поети, които да публикува. След смъртта му Валери съхранява поезията на съпруга си. Тя редактира писмата му и подготвя за печат „Пустата
=== Смърт и почести ===
В продължение на много години Елиът страда от белодробни проблеми – бронхит и тахикардия, причинени от тютюнопушене. Той умира от емфизема в дома си в Кенсингтън в Лондон на 4 януари 1965 г. Кремиран е в Голдън Грийн Крематориум. В съответствие с желанията му прахът му е отнесен в църквата Сейнт Майкъл в Източен
През 1967 г., на втората годишнина от смъртта му Елиът е почетен с голяма плоча в ''Poets' Corner'' в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]] в Лондон. Паметникът е издялан от скулптура Рейнолдс Стоун.
На входа на къщата, в която умира Елиът, през 1986 г. е окачена синя паметна плоча.
Ред 87 ⟶ 88 :
=== Ранни творби ===
* '''Проза'''
**
**
**
** Рецензия за
**
**
** Рецензия за
* '''Стихотворения'''
**
**
**
**
**
**
**
**
**
**
**
**
=== Поезия ===
Ред 145 ⟶ 146 :
* ''Tradition and the Individual Talent'' (Традиция и индивидуален талант) (1920)
* ''The Sacred Wood: Essays on Poetry and Criticism'' (Свещената гора: Есета върху поезията и литературознанието) (1920)
**
* ''Homage to John Dryden'' (В памет на [[Джон Драйдън]]) (1924)
* ''Shakespeare and the Stoicism of Seneca'' (1928)
|