Томас Стърнз Елиът: Разлика между версии

За поет от неговата величина Елиът оставя сравнително малък брой поемистихотворения. И тойСам е бил наясно с това още в началото на творческия си път. Елиът пише на Дж. Х. Уудс, един от неговите професори в Харвард, че репутацията му в Лондон се гради върху малко на брой творби и се поддържа от публикуването на едно-две произведения на година. Важен за Елиът е не обемът, а изяществото. Стиховете трябва да са съвършени, така че отпечатването на всяко едно е стихотворение да е един вид събитие.

Обикновено първоначално публикува творбите си  в периодични издания, малки книжки или брошури, а едва след това ги събира в книги. Неговият първи поетически сборник е „Пруфрок и други наблюдения” от 1917 г. (''Prufrock and Other Observations).'' През 1920 г. публикува още стихове в Ара Вос Прес (Лондон), както и стихосбирката „Стихотворения”„Стихотворения“ (''Poems'') в Ню Йорк. През 1925 г. събира „Пустата земя”земя“  и други стихотворения в „Пруфрок”„Пруфрок“ и „Стихотворения”„Стихотворения“ в един том и добавя „Кухите хора”хора“, за да състави образува „Стихототворения”„Стихотворения“ (''Poems'') от 1909 до 1925 г. Оттогава нататък той подготвя нова редакция на този том под заглавието „Събрани стихотворения“ (''Collected Poems''). Изключение правят „Книга за практичните котки на стария опосум“ (1939 г.) и колекция от уж лековати стихове със заглавие „Стихове, писани през ранна младост“ (''Poems Written in Early Youth),'' публикувани посмъртно през 1967 г., съставени главно от стихотворения, публикувани между 1907 г. и 1910 г. в ''The Harvard Advocate''. „Изобретения на мартенския заек“ (''Inventions of the March Hare)'' включва стихове, писани от 1909 до 1917 г. Това са произведения, които Елиът не е имал намерение е публикува. Сборникът се появява посмъртно едва през 1997 г.

В  интервю през 1959 г. Елиът споделя, че неговата поезия е свързана повече с негови изтъкнати съвременници в Америка, отколкото с всичко написано от неговото поколение в Англия. Поетът споделя също, че поезията му не би била това, което е, ако еби бил роден в Англия или ако беби останал в Америка. Творчеството му е комбинация на нещата, но в емоционалните си извори, то идва от Америка.

Освен това трябва да се признае, че Елиът е дълбоко повлиян от френските поети - от Шарл Бодлер до Пол Валери. Чимной Гуха показва това в книгата си: ”Където„Където мечтите се пресичат: Т.С. Елиът и френската поезия”поезия“ (''Where the Dreams Cross: T S Eliot and French Poetry (Macmillan, 2011)''). Самият Елиът през 1940 г. в едно свое есе, посветено на Уилям Бътлър Йейтс, казва, че видът поезия, който може да го учи как да използва собствения си глас, не съществува на английски език. Тази поезия може да бъде намерена единствено на френски. (''Poetry and Poets,'' 1948)

През 1915 г. Езра Паунд препоръчва Т. С. Елиът на Хариет Монро - основателка на ''Poetry magazine'' и тя публикува „Любната песен на Дж. Алфред Пруфрок”Пруфрок“. Въпреки че лирическият герой Пруфрок, изглежда да е на средна възраст истината е, че Елиът пише голяма част от поемата, когато е само наедва 22-годишна възрастгодишен.

Поемата следва съзнанието на човек на име Пруфрок ( свързано е с идеята за пресъздаване на потока на съзнанието, характерен похват за Модернизма). Критиците са разединени по въпроса дали лирическият аз напуска мястото си в хода на поемата. Местата, които са описани, могат да се тълкуват или като действителни физически преживявания и спомени или като символични изображения от подсъзнанието. Например в стиха: „В стаята жените идват и си отиват”отиват“ ("''In the room the women come and go''”“).

В структурно отношение поемата е изключително повлияна от Данте Алигиери. Освен това творбата диалогизира с редица други литературни произведения, включително „Хамлет”„Хамлет“ и поезията на френските символисти. Рецепцията на поемата в Лондон може да се прецени от един неподписан коментар в литературна притурка на „Таймс“ от 21 юни 1917 г. – „''Фактът, че тези неща са възникали в съзнанието на г-н Елиът, със сигурност няма почти никакво значение за никого. Тези неща нямат връзка с онова, което определяме като поезия''.“ Поемата днес се оценява като едно от най-значимите творения на западноевропейския модернизъм. 

През октомври 1922 г. Елиът публикува „Пустата земя”земя“ в британското списание ''The Criterion''.  Публикувана е в самостоятелна книга  през декември същата година. Поемата е редактирана и оформена от Езра Паунд. След намесата му от дългия ръкопис на Елиът остава съкратена версия, която се появява в печата. Поемата е писана в в труден период от живота на Томас – бракът му с Вивиън се разпада и двамата страдат от психично  разстройство. Творбата често се чете като изображение на разочарованието на следвоенното поколение. Преди публикуването на произведението като самостоятелна книга, Елиът се дистанцира от такова тълкуване на поемата. За творбата е характерно преплитането между сатира и пророчество, както и рязката смяна на лирическия говорител, топоса и времето. Тази композиционна сложност е основна причина тази творба да се превърне в крайъгълен камък за модернистичната поезия. 

Елиът споделя, че заглавието „Кухите хора”хора“ е комбинация от заглавията на романса „Кухата земя”земя“ (''The Hollow Land'')  от Уилям Морис и поемата на Ръдиард Киплинг – „Счупените хора”хора“ (''The Broken Men''). Твърде възможно е обаче това да е една от многото построени алюзии на Елиът. Заглавието отпраща и към драмата на Шекспир – „Юлий Цезар”Цезар“, както и към героя Къртз от „Сърцето на мрака”мрака“ на [[Джоузеф Конрад]].

Заключителните стихове на „Кухите хора”хора“ са едни от най-цитираните в цялото творчество на Елиът: 

не със взрив, а с хленч.<ref group=">[http://chitanka.info/book/398-izbrani-stihove"> Томас Стърнс Елиът - ''Избрани стихове, Кухите хора в Chitanka.info''.]</ref>

„Пепелната сряда”сряда“ е първата дълга поема, написана от Елиът след преминаването му към англиканската църква през 1927 г. Творбата е публикувана през 1930 г. и се занимава с въпроса какво се случва, когато  един невярващ човек, придобие вяра. Стилът на писане на Елиът тук се различава от предишните му произведения. Езикът му става по-малко ироничен, творбите му вече не са населени от няколко диалогизиращи по между си лирически говорители. Тематичният фокус се измества върху духовните и религиозни търсения на поета. 

През 1939 г. Томас Елиът публикува хумористичниятхумористичния сборник „Книга за практичните котки на стария опосум”опосум“. Като първото му издание има илюстрация от автора на корицата. През 1954 г. композиторът Алън Роусторн избира шест от стихотворенията, включени в книгата, и ги оформя за изпълнение от оркестър. След смъртта на поета мотиви от книгата стават в основата на известния мюзикъл „Котки”„Котки“ на [[Андрю Лойд Уебър]]. Мюзикълът е игран за първи път през 1984 г. в Лондон, а на следващата година вече е на Бродуей. 

Самият автор смята творбата за шедьовър. Именно „Четири квартета”квартета“ донася на Елиът Нобелова награда за литература през 1948 г. Творбата се състои от четири дълги стихотворения, публикувани отделно в периода от 1936 г. до 1942 г. – „Бърнт Нортън” Нортън“ ''(''1936 г.'')'' , „Ийст Коукърг”Коукър“  ''(''1940 г.''),'' “Драй„Драй Сълвейджис”Сълвейджис“ (1941 г.), “Литъл„Литъл Гилдинг”Гилдинг“ (1942 г.). Първото стихотворение – „Бърнт Нортън”Нортън“, е написано и публикувано с заедно с по-ранните творби на поета, сред които е пиесата „Убийство в катедралата”катедралата“. След няколко години Елиът написва другите три поеми от цикъла – „Ийст Коукърг”Коукър“, „Драй Сълвейджис”Сълвейджис“ и „Литъл Гилдинг”Гилдинг“. Стихотворенията са публикувани заедно едва през 1943 г. от издателятиздателя на Т.С. Елиът в Ню Йорк.

„ЧетириЧетирите квартета”„квартета“ са четири взаимосвързани размишления върху връзката на човека с времето, вселената и божественото. Като описва своето разбиране за божествено Елиът съчетава англо-католицизъм с мистика, както и философски и поетични идеи от западните и източните културни и религиозни традиции. Освен това не липсват препратки към „Бхагавад„[[Бхагавад гита”гита]]“ и [[Сократ]].

Въпреки че творбата се радва да положителни оценки от страна на критиката, не липсват и негативни оценки. [[Джордж Оруел]] не одобрява явната религиозност, демонстрирана в „Четири квартета”квартета“. Следващото поколение критици е несъгласно с оценката на Оруел, като в защита на твърдението си заявяват, че религиозният план прави творбата по-силна и въздействаща.

Във Великобритания преобладава положителното мнение за творбата. В Съединените щати критиката се разделя на два лагера – такива, които одобряват късното творчество на Елиът, и такива, които предпочитат ранната му поезия. 

Като изключим „Четири квартета”квартета“ след „Пепелната сряда”сряда“ Елиът насочва творческата си енергия към писане на драми в стихове. Повечето от тях са комедии или драми с изкупителни завършеци. Самият Т.С. Елиът от дълго време е критик и почитател на Елизабетинската и Якобинската драма. Интересът му личи най-вече в „Пустата земя”земя“, където забелязваме препратки към Уебстър, Шекспир, [[Томас Мидълтън]] и [[Томас Кид]].

Една от идеите на Елиът е да напише драма в стихове като използва ритъма на ранната джаз музика. Пиесата  „Суини”, представя персонаж, който се появява в редица поеми на Т.С. Елиът. Въпреки че авторът ене я завършва, той публикува две действия от нея – „Фрагменти от Пролог“ (''Fragment of a Prologue'') през 1926 г. и „Фрагменти от Агон“ (''Fragment of an Agon'') през 1927 г. Двете сцени са събрани и издадени заедно през 1932 г. под заглавието „Суини Агонист“ (''Sweeney Agonistes''). Елиът обелязва, че пиесата би трябвало да е с едно действие, ето защо по-често се поставя на сцена като едно цяло.

Друга значима пиеса на Т.С. Елиът е „Скалата”„Скалата“ (The Rock), която е поставена за първи път през 1934 г. Голяма част от пиесата е плод на съвместна работа. Елиът е автор на едно действие и хор.

Може би най-популярната пиеса на Елиът е „Убийство в катедралата”катедралата“. Тя представя убийството на архиепископ [[Томас Бекет]] в Кентърбърийската катедрала през 1170 г. За първи път пиесата е поставена през 1935 г. на Кентърбърийския фестивал. Драмата се занимава с противопоставянето на индивида на властта. Пиесата звучи много актуално за времето на писането й - а именно разрастващият се фашизъм в Европа. 

Елиът е смятан за един от най-великите литературни критици на XX в. Той има значителен принос и в областта на литературната критика, като оказва силно влияние на така наречената „Нова критика”критика“. По някакъв начин той сам пренебрегва и свежда до минимум значимостта на работата си – веднъж казва, че критикакритиката му  е просто вторичен продукт на неговата лична поетична работа.

В своето критическо есе „Традиция и индивидуален талант“ Елиът твърди, че изкуството трябва да се разглежда не самостоятелно, а в контекст на предишни произведения на изкуството. В известен смисъл един артист, художник или поет трябва да се оценява по стандартите на миналото. Това есе е с важно влияние върху новата критика, въвеждайки идеята,  че стойността на едно произведение на изкуството,  трябва да се разглежда в контекстконтекста на работата на творците в миналото. Елиът използва тази концепция в много от своите произведения, особено в поемата  „Пустата земя“.

 Важна за „новата„Новата критика”критика“ е и идеята , застъпена в есето „Хамлет и неговите въпроси“ - за „обективната свързаност“ между думите в текста и събитията, състоянията на ума и преживяванията. Това разбиране затвърждава разбирането, че едно литературно произведение означава това, което казва. Но това предполага и възможност за преценка въз основа на различните читателски интерпретации.

По общо казано „новата„Новата критика”критика“ следва примера на Елиът по отношение на „класически“ идеали, които приема от една страна, а от друга неговото религиозно мислене, а също и отношение му  към поезията и драмата от началото на 17 в. „Новата критика”критика“ е съгласна с осъждането на романтиците, особено Шели неговите поетически възгледи.

Есетата на Елиът са една от основните причини за възраждането на интереса към метафизичните поети. Той се възхищава на качествата на метафизичната поезия. Есето му  „Метафизичните поети “поети“ придава ново значение на метафизичната поезия.

 Поемата „Пустата земя“ също може да бъде по-добре осмислена в контекст на неговата работа като критик. Той твърди, че поетът трябва да пише „програмна критика“. Това означава, че поетът трябва да пише критика, за да покаже собствените си интереси и възгледи, а не „историческа начетеност“. Погледнато през критичния обектив на Елиът, „Пустата земя“ по-скоро представя личното му разочарование от [[Първата световна война]], отколкото обективното й историческо разбиране.