Томас Стърнз Елиът: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м + линк |
+ линк и картинки |
||
Ред 58:
След като напуска Мъртън Елиът работи като учител най-вече в училище Хайгейт, частно училище в Лондон, където преподава френски и латински. Сред неговите ученици там е Джон Бетчеман. По-късно той преподава в Кралското граматическо училище Хай Уикъмб в [[Бъкингамшър]]. За да печели допълнително, той пише рецензии за книги и води допълнителни вечерни учебни курсове. През 1917 г. получава работа в Лойдс Банк (''Lloyds Bank'') в Лондон. През август 1920 г. по време на пътуване до Париж с художника [[Уиндам Луис]], Елиът се среща с [[Джеймс Джойс]]. Елиът намира Джойс за арогантен, съвсем скоро обаче двамата стават приятели и Томас посещава Джойс винаги, когато е в Париж. Елиът и Луис също поддържат близки приятелски отношения. Луис е автор на един от най-известните портрети на Елиът, от 1938 г.
[[File:T.S. Eliot house.jpg|мини|вдясно|150px|Сграда на издателство ''Faber and Faber'', където Елиът работи от 1925 до 1965 г.]]
Чарлз Уибли препоръчва Елиът на Джофри Фабер. През 1925 г. поетът напуска Лойдс, за да стане част от издателството ''Faber and Gwyer'', по-късно преименувано на ''Faber and Faber''. Томас остава там до края на кариерата си, като накрая става директор. Във ''Faber and Faber'' той отговаря за публикуването на значими английски поети като [[Уистън Хю Одън]], [[Стивън Спендър]], [[Тед Хюз]].
Line 76 ⟶ 77:
В началото на 1960 г. здравето на поета се влошава. По това време Елиът работи като редактор във Wesleyan University Press като търси млади поети, които да публикува. След смъртта му Валери съхранява поезията на съпруга си. Тя редактира писмата му и подготвя за печат „Пустата земя“. Валери Елиът умира на 9 ноември 2012 г. в апартамента си в Лондон.
=== Смърт и
В продължение на много години Елиът страда от белодробни проблеми – бронхит и тахикардия, причинени от тютюнопушене. Той умира от емфизема в дома си в Кенсингтън в Лондон на 4 януари 1965 г. Кремиран е в Голдън Грийн Крематориум. В съответствие с желанията му прахът му е отнесен в църквата Сейнт Майкъл в Източен Коукър, [[Съмърсет]], откъдето предците му са емигрирали в Америка. На възпоменателната му плоча е изписан стих от поемата му „Ийст Коукър“, който гласи следното – „В моето начало е моят край, в моя край е моето начало“ ("In my beginning is my end. In my end is my beginning.")
[[File:T S Eliot 3 Kensington Court Gardens blue plaque.jpg |мини|вдясно|150px|Паметна плоча на входа на сградата, където Елиът живее от 1957 г. до смъртта си.]]
През 1967 г., на втората годишнина от смъртта му Елиът е почетен с голяма плоча в ''Poets' Corner'' в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]] в Лондон. Паметникът е издялан от
На входа на къщата, в която
== Творчество ==
Line 250 ⟶ 252:
=== От Елиът ===
* {{Моята библиотека автор|t-s-eliot|Томас Стърнс Елиът}}
* Т. С. Елиът, [http://www.litclub.bg/library/prev/eliot/the_waste_land.html ''„Пустата земя“''], Литературен клуб, превод от английски [[Георги Рупчев]], електронна публикация на 10 май 2013 г.
* Т. С. Елиът, [http://litclub.bg/library/prev/eliot/1.html ''„Кухите хора“''], Литературен клуб, превод от английски [[Владимир Трендафилов]], електронна публикация на 21 февруари 2009 г.
* Т. С. Елиът, [http://www.slovo.bg/old/litforum/111/tseliot.htm ''„Рапсодия за една ветровита нощ“''], „Литературен форум“, бр. 11 (452), 20 март 2001 г., превод от английски Елка Димитрова
| |||