Димитър Дичев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Български военни дейци от Първата световна война, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 7:
}}
[[Файл:Adrianople voevodi of IMARO.jpg|дясно|мини|250п|Съвет на одринските войводи. От ляво надясно и отдолу нагоре: [[Тодор Станков]] и [[Цено Куртев]]; [[Иван Варналиев|Иван Варналията]] и [[Лазо Лазов]]; [[Кръстьо Българията]] и неизвестен, най-горе; [[Михаил Герджиков]] и [[Христо Силянов]]; [[Константин Калканджиев]] и цивилните [[Петър Чолаков]] и [[Георги Минков]]; [[Коста Тенишев|Коста Лютий (Тенишев)]], [[Стоян Петров (революционер)|Стоян Петров]] (с лакътя на коляното си) и неизвестен; [[Димитър Ташев]] и [[Христо Арнаудов]] (горе с брадата); фелдшерът Димитър Дичев и капитан [[Стамат Икономов]] (прав до скалата)]]
'''Димитър Христакиев Дичев''', е [[българи|български]] военен деец и [[революция|революционер]], деец на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховният македоно-одрински комитет]] и войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
==Биография==
Дичев е роден в 1882 година в централнородопското село [[Райково|Долно Райково]], което тогава е в Османската империя, а днес е квартал на град [[Смолян]], България. В 1898 година завършва прогимназия в граничния български град [[Чепеларе]]. На 17 години постъпва в Пловдивската дивизионна санитарна команда. След една година е изпратен на двегодишен фелдшерски курс в София и от 1901 година служи като санитарен подофицер в [[Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк]] в Бургас, където участва в дейността на Тайните македоно-одрински подофицерски братства на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховният македоно-одрински комитет]].
В края на януари 1903 година заедно с колегите си подофицери [[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]], [[Цено Куртев]], [[Пеню Шиваров]], [[Димитър Халачев]] и Атанас Вълканов е привлечен във ВМОРО от [[Михаил Герджиков]] и [[Стоян Петров (революционер)|Стоян Петров]]. Напуска армията и става активист на [[Одрински революционен окръг|Одринския революционен окръг]]. Участва в четата на [[Михаил Герджиков]] и в опита за атентат при гара [[Синекли]] през февруари 1903 година.<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 401.</ref>
Ред 26:
[[Категория:Български революционери от Тракия]]
[[Категория:Български подофицери]]
[[Категория:Дейци на ВМОК]]
[[Категория:Родени в Смолян]]
[[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]]
| |||