Арсений Тарковски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
смяна на шаблон, + Нормативен контрол, + линк, + Категория:Починали в Москва, + картинка
Ред 1:
{{писател
{{Инфокаре личност
| сорткатиме = Тарковски, = Арсений Тарковски
| имеснимка = Арсений ТарковскиТарковский.jpg
| размер =
| име-оригинал =
| описание = руски поет и преводач =
| псевдоним = Тарас Подкова
| портрет = Арсений Тарковский.jpg
| място на раждане = [[Елизаветград]], [[Руска империя]]
| портрет-px =
| място на смърт = [[Москва]], [[СССР]]
| портрет-текст =
| работил =
| уебсайт =
| националност = {{Русия}}
| пол = м
| период =
| рождено-име =
| жанрове = [[стихотворение]]
| други-имена =
| теми =
| роден-ден = 25
| направление =
| роден-месец = юни
| дебют =
| роден-година = 1907
| известни творби =
| роден-място = Елизаветград
| награди =
| роден-регион =
| повлиян-от =
| роден-държава = Русия
| повлиян-показване =
| починал-ден = 27
| повлиял =
| починал-месец = май
| повлиял-показване =
| починал-година = 1989
| брак =
| починал-място = Москва
| деца =
| починал-регион =
| подпис =
| починал-държава = Съюз на съветските социалистически републики
| сайт =
| починал-от =
| погребан-в =
| живял-в =
| професия =
| националност =
| етнос =
| религия =
| подпис =
| подпис-px =
| баща =
| майка =
| бракове =
| деца =
| актуално-към =
| вложки = {{Инфовложка поет
| псевдоним =
| творил-от =
| творил-до =
| повлиян-от =
| повлиял =
| известен-с =
| теми =
| жанрове =
| стилове =
| награди =
}}
}}
 
'''Арсений Александрович Тарковски''' (на [[руски]] ''Арсе́ний Алекса́ндрович Тарко́вский'') е руски [[поет]] и [[преводач]] от източни езици.
 
Line 55 ⟶ 31:
 
== Биография ==
 
Арсений Тарковски е роден на [[25 юни]] [[1907]] година в [[Елизаветград]] (по-късно [[Кировоград]]), [[Украйна]], в дворянско семейство. Майка му е учителка, а баща му е стар народоволец, който знае 7 чужди и 2 древни езика. Преди революцията Елизаветград е уникален културен център. Там гастролират великият композитор и пианист [[Ференц Лист]], [[Фьодор Шаляпин]], поетите [[Фьодор Сологуб]], [[Андрей Бели]], [[Игор Северянин]]. Интелектуалната семейна среда и богатият културен живот определят още в ранна възраст любовта към поезията, музиката и театъра, широтата и дълбочината на мирогледа на бъдещия поет. Той боготвори украинския философ от 18 век [[Григорий Сковорода]], почитта към когото дължи на баща си Александър Кирилович и неговия приятел доктор Афанасий Михалевич, който го посвещава в творчеството му. Детството и юношеството на Тарковски преминават в тежко за страната време, което също оставя траен отпечатък в съзнанието му.
 
През [[1923]] г. заминава за [[Москва]], през [[1924]] г. вече сътрудничи на вестник ''"Гудок”„Гудок“'', в който води рубрика със стихотворни фейлетони. В редакцията работят такива известни писатели като [[Михаил Булгаков]], [[Юрий Олеша]], [[Иля Илф и Евгений Петров]], [[Валентин Катаев]]. По това време се запознава с [[Осип Манделщам]], а по-късно и с [[Марина Цветаева]], която наскоро се е завърнала от емиграция. През [[1924]] г. кандидатства в Брюсовския институт за художествено слово, който обаче е закрит след смъртта на Брюсов. През [[1925]] г. постъпва във Висшите държавни литературни курсове, които завършва през [[1929]] г. Пише стихове, които публикува в студентски сборник през 1926 г.
 
От [[1932]] г. започва активно да се занимава с превод, като особено внимание отделя на класическата поезия на Изтока. На него руската култура дължи едни от най-хубавите стихотворни преводи от туркменски, арменски, грузински и арабски езици.
През [[1941]] г. заминава като доброволец на фронта и воюва до декември [[1943]] г., когато е тежко ранен и единият му крак е ампутиран. От [[Отечествена война|Отечествената война]] кореспондентът на вестник ''"Бойна„Бойна тревога"тревога“'' гвардейски капитан Арсений Тарковски се завръща без един крак и с много написани стихове.
 
== Творчество ==
След края на войната той подготвя първата си поетична книга за печат, но през ''1946'' г. тя е ''"заклана"„заклана“'' по думите на самия поет. Книпович пи­ше в рецензията си: ''"Много„Много талантливият поет Тарковски принадлежи към този черен пантеон, към който се числят току-що репресираният поет Манделщам, разстреляният белогвардеец Гумильов (макар той ни­кога да не е бил белогвардеец), А.Т.Ахматова, за която току-що имаше постановле­ние, и Ходасевич."''
 
Едва на 55 години той вижда първата си издадена книга ''"Преди„Преди снега"снега“'' ([[1962]]).В кратката анотация към стихосбирката се казва: "''Арсений Тарковски, широко известен преводач, се представя в книгата "Преди„Преди снега"снега“ като оригинален поет. В книгата са събрани стихове от няколко десетилетия, тя е резултат на сериозна работа, благодарение на която пред нас се разкрива сложният свят... на мисли, чувства и спомени на съвременника."''
След края на войната той подготвя първата си поетична книга за печат, но през ''1946'' г. тя е ''"заклана"'' по думите на самия поет. Книпович пи­ше в рецензията си: ''"Много талантливият поет Тарковски принадлежи към този черен пантеон, към който се числят току-що репресираният поет Манделщам, разстреляният белогвардеец Гумильов (макар той ни­кога да не е бил белогвардеец), А.Т.Ахматова, за която току-що имаше постановле­ние, и Ходасевич."''
 
[[Анна Ахматова]] оценява високо стихосбирката, нарича я ''"скъпоценен„скъпоценен подарък за съвременния читател"читател“''. Почти по същото време на екран излиза филмът на [[Андрей Тарковски]] "[[Иваново детство]]", в който бащата на кинорежисьора чете сам свои стихове. Творбите на Арсений Тарковски звучат и в други филми на сина му като "[[Сталкер]]" и "[[Огледало]]", в който звучи едно от най-одухотворените му послания "Първи„Първи срещи"срещи“, завършващо с пронизващите стихове: ''"Когато„Когато ни преследваше съдбата, тъй както някой луд с бръснач в ръка"ръка“.''
Едва на 55 години той вижда първата си издадена книга ''"Преди снега"'' ([[1962]]).В кратката анотация към стихосбирката се казва: "''Арсений Тарковски, широко известен преводач, се представя в книгата "Преди снега" като оригинален поет. В книгата са събрани стихове от няколко десетилетия, тя е резултат на сериозна работа, благодарение на която пред нас се разкрива сложният свят... на мисли, чувства и спомени на съвременника."''
 
[[File:Переделкино могила Арсения Тарковского.jpg|мини|вдясно|Гробът на Тарковски в Переделкино]]
[[Анна Ахматова]] оценява високо стихосбирката, нарича я ''"скъпоценен подарък за съвременния читател"''. Почти по същото време на екран излиза филмът на [[Андрей Тарковски]] "[[Иваново детство]]", в който бащата на кинорежисьора чете сам свои стихове. Творбите на Арсений Тарковски звучат и в други филми на сина му като "[[Сталкер]]" и "[[Огледало]]", в който звучи едно от най-одухотворените му послания "Първи срещи", завършващо с пронизващите стихове: ''"Когато ни преследваше съдбата, тъй както някой луд с бръснач в ръка".''
Дори и след като е "разрешено"„разрешено“ да го печатат, той продължава да бъде упорито премълчаван като автор и да е представян от официалната критика като талантлив преводач, но не и като поет с огромно значение. От 1962 г. до смъртта му (27.05.1989) излизат: "На„На Земята – земното"земното“ (1966), "Вестител"„Вестител“ (1969), "Стихотворения"„Стихотворения“ (1974), "Зимен„Зимен ден"ден“ (1980), и "Избрано"„Избрано“ (1982), "Стихове„Стихове от различни години"години“ (1983), "Звезди„Звезди над Арагаци"Арагаци“ (1988). Последната книга на поета е "От„От младостта до старостта"старостта“(1989), за която "най„най-накрая"накрая“ (посмъртно, в годината на кончината си) е удостоен с Държавна награда…
 
В предговора си към книгата му "Стихотворения"„Стихотворения“ Маргарита Алигер пише: "''Да се говори за стихове e въобще трудно, а за прекрасни стихове – двойно по-трудно. Възприемаш ги с чувствата си като музика, (а нима е леко да се разкаже за нея? Но ако все пак заставиш себе си да се освободиш от магията на поезията и да се вгледаш в поезията на Тарковски, ще стане очевидно неговото изкуство да възвръща на думите истинската им стойност и тежест, умението му внимател­но да вгражда в своя речник нова дума или ново понятие, които озаряват изведнъж с нова светлина цялото стихотворение."''
Дори и след като е "разрешено" да го печатат, той продължава да бъде упорито премълчаван като автор и да е представян от официалната критика като талантлив преводач, но не и като поет с огромно значение. От 1962 г. до смъртта му (27.05.1989) излизат: "На Земята – земното" (1966), "Вестител" (1969), "Стихотворения" (1974), "Зимен ден" (1980), и "Избрано" (1982), "Стихове от различни години" (1983), "Звезди над Арагаци" (1988). Последната книга на поета е "От младостта до старостта"(1989), за която "най-накрая" (посмъртно, в годината на кончината си) е удостоен с Държавна награда…
 
В България избрани стихотворения на Арсений Тарковски са преведени от [[Светлозар Жеков]] и публикувани в изданията „В средата на света"света“, "Народна„Народна култура"култура“, 1982 г. и "Арсений„Арсений Тарковски и други руски поети"поети“, "Нов„Нов Златорог"Златорог“, 2007 г.
В предговора си към книгата му "Стихотворения" Маргарита Алигер пише: "''Да се говори за стихове e въобще трудно, а за прекрасни стихове – двойно по-трудно. Възприемаш ги с чувствата си като музика, (а нима е леко да се разкаже за нея? Но ако все пак заставиш себе си да се освободиш от магията на поезията и да се вгледаш в поезията на Тарковски, ще стане очевидно неговото изкуство да възвръща на думите истинската им стойност и тежест, умението му внимател­но да вгражда в своя речник нова дума или ново понятие, които озаряват изведнъж с нова светлина цялото стихотворение."''
 
В България избрани стихотворения на Арсений Тарковски са преведени от [[Светлозар Жеков]] и публикувани в изданията "В средата на света", "Народна култура", 1982 г. и "Арсений Тарковски и други руски поети", "Нов Златорог", 2007 г.
 
== Поезия ==
Line 95 ⟶ 70:
* {{ru икона}} [https://archive.is/20121222052101/a88.narod.ru/ars00.htm Музей на Арсений Тарковски в интернет]
* {{ru икона}} [http://www.litera.ru/stixiya/authors/tarkovskij/all.html Стихотворенията на Арсений Тарковски на руски език]
* {{bg икона}} [http://zhekov.pero-publishing.com/index.php?option=content&task=view&id=16 Стихотворенията на Арсений Тарковски на български език в превод на Св. Жеков]
* {{Моята библиотека автор|arsenij-tarkovski|Арсений Тарковски}}
 
{{Нормативен контрол}}
 
{{СОРТКАТ:Тарковски, Арсений}}
Line 101 ⟶ 79:
[[Категория:Преводачи от арабски език]]
[[Категория:Личности (Кировоград)]]
[[Категория:Починали в Москва]]