Парис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
премахване на редакции без Уикистил и знания
Ред 3:
[[Картинка:Rubens - Judgement of Paris.jpg|thumb|150 px|Решението на Парис, [[Рубенс]], Нац.галерия, [[Лондон]]]]
 
'''Парис''' в [[древногръцката митология]] е син на троянския цар [[Приам]] и неговата съпруга [[Хекуба]]. Когато [[Хекуба]] била бременна с него сънувала, че ражда не дете, а горяща факла, която щяла да запали цяла [[Троя]]. Гадателите тогава ѝ обяснили, че явно синът ѝ ще бъде причината за гибелта на [[Троя]].
Историята на '''Троянската война''' започнала със сватбата на цар '''Пелей''' и морската богиня '''Тетида'''. Понеже не била поканена на сватбата, '''Ерида''' – богинята на раздора, предизвикала спорове между богините '''Хера''', '''Атина''' и '''Афродита'''. Тя подхвърлила златна ябълка, на която пишело '''''“На най-красивата!”''''' Всяка от трите богини решила, че ябълката се полага на нея. Спора им бил разрешен от троянския принц '''Парис''', когото баща му, цар '''Приам''' дал на пастира '''Агелай''' в планината '''Ида''', за да го отгледа.По време на своята бременност, майката на '''Парис, Хекуба,''' сънувала, че ражда горяща факла, която подпалва '''Троя''', и затова '''Парис''' бил оставен на грижите на пастира. Всяка една от богините имала огромно желание да получи златната ябълка. За тази цел и трите богини предлагали на '''Парис''' невероятни дарове.  '''Атина''' обещала да му даде  блестящи военни победи,  '''Афродита''' – да спечели любовта на най-красивата жена, а '''Хера''' обещала да му даде власт над всички хора. '''Парис''' решава, че предпочита да спечели любовта на най- красивата жена, и така разрешил спора между трите богини.'''На'''й- красивата жена била '''Елена''', която същевременно е съпруга на спартанския цар '''Менелай'''. След като '''Парис''' среща '''Елена''' те се влюбват един в друг и решават да избягат в '''Троя'''. Похищението на '''Елена''',обижда, огорчава, наранява съпруга й  '''Менелай''' и той решава да изчисти името си като призоват с брат си '''Агамемнон''' на поход срещу '''Троя'''.Така започнала '''Троянската война'''.
 
Като се родил, [[Приам]] го оставил в планината [[Ида]], надявайки се, че зверовете ще го разкъсат. Той обаче бил намерен и отгледан от пастири.
В '''"Илиада"''' името на '''Парис''' се споменава 46 пъти
 
Там, в гората Ида станал и прочутия спор на богините коя е най-красива. За да го склонят на своя страна [[Хера]] му обещала да го направи най-мъжествен между царете, [[Атина (митология)|Атина]]- да стане най-храбрия герой, а [[Афродита]] му обещала най-красивата жена. Парис отсъдил, че най-красива от богините е [[Афродита]].
"Трета песен
 
Върнал се в [[Троя]], където отдавна оплакалите го родителите, го посрещнали с отворени обятия. Парис отишъл на гости на спартанския цар [[Менелай]] и възползвайки се от неговото гостоприемство отвлякъл жена му - [[Хубавата Елена]], както и други съкровища.
Клетви
<nowiki> </nowiki> Тейхоскопия
<nowiki> </nowiki> Единоборство между '''Парис''' и '''Менелай''' " - дори самото заглавие разказва за войната, която се заражда между Парис и Менелай.
 
Тази негова коварна постъпка била причината за [[Троянска война|Троянската война]], в която Парис, според [[Илиада]]та, не взел голямо участие.
Бележки:
 
● Омир, Илиада, прев. Александър Милев и Блага Димитрова, София: Народна култура, 1969.
* Във филма [[Троя (филм)|Троя]], Парис е представен от актьора [[Орландо Блум]].
предговор: Блага Димитрова, "Илиада" през днешни очи", 9-30 стр.
 
● Омир, Илиада; Одисея - избрани откъси, София: Отечество, 1985.
{{Шаблон:Герои в "Илиада"}}
предговор: Алексанър Милев, "Троянският цикъл", 5-17.
[[Категория:Древногръцки герои]]
● Богдан Богданов, Омировият епос, София: трето електронно издание, 2006.
[[Категория:Троянска война]]
● Богдан Богданов, "Двата извора на старогръцката словесност", уводна студия към Омирови химни, Хезиод.София: Народна култура,1988, 7-12.
● Николай Гочев, Епосът на Омир, http://literaturasu.blogspot.com, 28.1.2013.
● Николай Гочев, Епосът. Омир, "Илиада", @ http://literaturasu.blogspot.com, 18. 11. 2007
● Aлексей Лосев, Омир, прев. Симеон Хесапчиев, София: Народна просвета, 1962.
● Алексей Лосев, "Омировият епос ("Илиада")", Антична литература - критически текстове, том 1, Велико Търново, Слово: 1996, 73 - 101.
[I, XVIII, XXII, XXIV песен]