Протоколи на Ционските мъдреци: Разлика между версии

[[Адолф Хитлер]] е голям поддръжник на книгата. [[Нацистите]] публикуват текста и го представят като фактически верен документ, макар и да е изобличен като мошеничество още през 1921 г. от лондонския вестник The Times"Таймс". С възкачването на нацистката партия на власт в [[Германска империя (1933-1945)|Германия]] през [[1933]] г. текстът е включен в учебната програма на училищата. Историкът [[Норман Кон]] предполага, че ''Протоколите'' са основата, на която [[Хитлер]] започва [[Холокост]]а — неговото „разрешително за [[геноцид]]“.<ref>{{Citation | first = Norman | last = Cohn | author-link = Norman Cohn | title = [[Warrant for Genocide]], The myth of the Jewish world conspiracy and the 'Protocols of the Elders of Zion' | year = 1967 | publisher = Eyre & Spottiswoode | isbn = 1-897959-25-7}}</ref>

''Протоколите'' претендират да протоколират части от тайна среща на еврейските лидериводачи от края на [[19 век]], на която те дискутиратобсъждат целта си за глобалнасветовна еврейска [[хегемония]] посредством събаряне на моралните устои на неевреите, контрол над пресатапечата и световната икономика - по т.нар. [[Базелска програма]]. Тази концепция по-сетне заляга в [[конспиративните теории]] за [[Нов световен ред (конспиративна теория)|Новия световен ред]], [[Планът Моргентау]] и [[Планът „Дълес“]].

Достоверността на ''протоколитеПротоколите'' и правото им на разпространение са предмет на два придобили широка известност [[съдебен процес|съдебни процеса]], които се провеждат в [[Берн]], [[Швейцария]]. Първоначално ''Бернският мирови съд'' излиза през [[1935]] година със ''[[съд]]ебен [[акт]]'' забраняващ [[печат|печатaнето]]енето и разпространението на ''протоколите''. Впоследствие ''Бернският апелативен съд'' разрешава печатенетопечатaнето и разпространението на ''протоколите'', отменяйки първоинстанционния акт с [[решение]] от [[1 ноември]] [[1937]] година - поради нарушение на [[принцип]]ите на обективност и безпристрасност в първоинстанционния [[процес]] (тъй като [[съдия]]та, постановил ''съдебния акт,'' е от ''[[евреин|еврейско]] [[произход|потекло]]'').

Разкриването на ''протоколите'' си приписва като заслуга на ''Руската [[царска тайна полиция]]''. Като техен автор се сочи [[Ашер Гинсберг]], роден през [[1856]] в [[град]] [[Сквир]], [[Киевска губерния]]. Тезисите и планапланът, разработен от него, според царската тайна полиция, са четени в тайно заседание на [[Първи ционистки конгрес|Първия световен ционистки конгрес]], провел се в [[Базел]], Швейцария, в [[1897]] година. През [[1905]], г. руската царска тайна полиция в лицето на [[Сергей Нилус]], отпечатва ''протоколите''. През [[1911]] и [[1917]], г. те отново са издадени на [[руски език]]. През [[1906]] излизат в [[Англия]], а впоследствие и в останалите [[страна|страни]]. Царската тайна полиция твърди, че се сдобива с ''протоколите'' посредством агитационен материал издаден по тях на [[френски език]], предназначен за [[конгрес]]а в Базел. Самите протоколи били изготвени на [[староеврейски език]]. За първи път ''протоколите'' са разпространени на руски език през [[1901]] в едно съчинение под заглавие ''"Неприятелите на човешкия род"''.

Изнесеното с [[книга]]та се превръща в силно [[идеология|идеологическо]] оръжие на [[националсоциализъм|националсоциализма]] по време на [[Третия Райх]]. За борба срещу тезисите и плана, изнесен в протоколите, е създадена специално за целта [[Гестапо]].

Протоколите на Сионските мъдреци са издавани в [[България]] три пъти - веднъж през [[1943]], и два пъти в началото на [[21 век]]. Печатането и разпространението на протоколите не се санкционира в [[Русия]], тъй като книгата не фигурираприсъства средв списъка на ''федералното правителство'' на [[Руска федерация|Руската федерация]] с ''[[екстремист]]ка [[литература]]''.