|
Правнучка на Станислав Доспевски е преводачката [[Нели Доспевска]].
== '''ПОДРОБНА БИОГРАФИЯ:''' ==
'''На 3.12.1823 в семейството на Самоковеца Димитър Зограф се ражда Зафир Димитров Христов - по-известен като Станислав Доспевски. Виден върожденски художник, живописец и иконописец, племенник на Захари Зограф.'''
'''Станислав Доспевски е представител на Самоковската Зогравска школа, основана от дядо му, и един от първите български живописци с академично образование. '''
'''До 1835 учи в килийното училище в Самоков при Неофит Рилски. След това учи зографско изкуство от баща си, когато работи с него в църкви и манастири в България и Македония. Когато работили в пловдивската църква „Св. Неделя”, бащата на Зафир го записва в тамошното класно училище. Обучението му там трае само един клас. В следващите години Димитър Зограф и Зафир рисуват икони в различни църкви в България. В периода от 1838г. до 1843г. Станислав Доспевски работи с баща си и чичо си Захари Зограф в Рилския манастир. Там Станислав участва в стенописната украса на новопостроения храм и параклис. Това се смята за първата му значителна творческа проява. Там вероятно, той добива и знанието Зограф. Изкуството, което Станислав Доспевски е усвоил от баща си, обаче не го задоволява. '''
'''Младият художник, който е виждал ренесансовото изкуство в щампите, които дядо му бил донесъл от Виена, знае, че отвъд границите на Отоманската империя, съществува голямо класическо изкуство, което не е ограничено от каноните на Византийската иконография. Подтикнат от желанието си да изучи това изкуство, той решава да замине за Русия, където да получи образование в тази сфера. Баща му обаче отпървум не се съгласява, той намира сина си за твърде възрастен да учи тепърва и смята за уместно да го задоми. Майката на Станислав успява да разубеди мъжа си и той дал съгласието си. И така през лятото на 1851, 28-годишният Зафир Христов заминава за Русия. '''
'''Преди тръгването си, той се отбива в Пазарджик, за да уреди някои формалности по пътуването. В този няколкодневен престой той се запознава и сближава със златаря Бошко Куюмджиев и се сгодявва за дъщеря му. През Цариград и Одеса, Станисляв се озовава в Киев, където се установява временно. Там той отсяда в Киево-Печенския манастир при игумена, който е негов съгражданин. В Киев младият художник не остава дълго време. Той заминава за Москва и от 1.10.1851 той е вече студент в Московското училище по живопис и скулптура. Станислав се проявява като ученолюбив и талантлив студент, с което заслужено получава два похвални отзива от 1851г. и 1853г.'''
'''В това училище той учи до 1.07.1853 и получава пръстен от
ректора на академията като личен подарък.'''
'''През есента на същата година той се прехвърля в Петербург, където като извънреден ученик посещава класа по рисуване на гипсови фигури. Там, при проф. Брезки, той рисува етюди и натура. Освен това, в Петербургската академия, той учи историческа живопис и портрет при професорите Басин и Бруни. Но, от него няма нито една историческа картина. Вероятни причини са „липсата на време, средства и свобода”, които той изтъква в едно от писмата си до България. Това не пречи на талантливия художник да има и странични интереси. Любознателният Станислав Доспевски, по време на следването си в Петербург, научава, че има специален отдел за изрязване на гравюра върху стомана и бакър и добива осовни представи в тази област.'''
'''По време на Кримската война, поради прекъснатите връзки с родината, Доспевски остава без средства и
получава еднократна субсидия от 350 рубли.'''
'''В Русия Зафир Христов променя името си на славянското Станислав и приема за фамилия Доспевски, което се свърза с родното му село Доспей. Въпреки че е далеч от родината си, той не я забравя ни най-малко. И така, в едно писмо до своя професор Бруни от 1856г., той заявява своето желание да се завърне в България.'''
'''Това и прави малко по-късно, прекъсвайки своето образование в Петербургската академия. За проявното усърдие и добри успехи получава атестат и награда сребърен медал втора степен и званието художник.'''
'''От Петербург, талантливият българин, донася и награда за конкурсната си работа „Етюд на голо тяло”. В Петербург Доспевски бил замислил, не само да въведе преподаване по рисуване в класните училища, но и да открие специализирано рисувално училище в родината си. За тази своя идея, той получава удобрението на проф. Бруни и подкрепата на Найден Геров.'''
'''При завръщането си в Самоков, Доспевски разбира, че майка му и чичо са се споминали. Първата живописна работа на Станислав била майка му, която той нарисувал по една фотография и по памет. (Съпоставим ли този портрет с онзи на същата Христина, но нарисуван по натура от Захари Зограф, виждаме два различни светогледа. Картината от Захари Зограф е двуизмерна, с декоративни и иконописни подробности, докато на Станислав Доспевски е изградена живописно и обемно.)'''
'''Към 13.10.1857г Станислав Доспевски се жени за Мариола Божкова Куюмджиева от Пазарджик, като през следващите 3 години той живее в Самоков. Ражда му се син, когото кръщава Димитър. Той обучава братята си Никола, Захари и Иван в духа на руския иконопис.'''
'''През 1858г Станислав Доспевски получава чрез Найден Геров атестат от Петърбург, даващ му право да рисува като свободен художник. През същата година той получава и руско поданство. В 1860г худовникът се мести заедно с жена си Мариола, сина си и сестра си Домника в Пазарджик. В този град се раждат и другите му двама сина – Борис и Никола.'''
'''Именно тук Станислав Доспевски започва да твори активно. През 1860г той получава поръчка да изработи портрета на руския император Александър Първи за руското консулство в Пловдив, на което преди е рисувал и герб. Изключително важна част от творбите му са портретите. Той е автор на цяла галерия от портрети – 38, от които три са изнесени извън България, един е унищожен и два автопортрета. Всичките му картини от този жанр се открояват с истинско майсторство. Голяма част от героите на Доспевски са възрожденски дейци – просветители и борци за национално осъзнаване. Сред тях са портретите на Никола Христович, Стефан Захариев – водач на българските общини в Пазарджик, борец за национална църква и свобода, Трендафил Керелов от Батак и други. Те не гледат боязливо, а спокойно и с достойнство. Това са просветени българи, които съзнават, че имат културно и нравствено превъзходство над поробителите. (В портретите на Станислав Доспевски се вижда изцяло новият подход на автора към изкуството. Досега показаните портрети на ктиторите в църквите, са с неестествени лица и тела.) Той е изработил и копие на Рафаеловата мадона, което е било известно време при пловдивския владика Паисий.'''
'''През 1864г Станислав Доспевски проектира къщата си, а брациговски майстори я построяват до канала Паша арк. Строежът завършва през същата година. Художникът собствено ръчно украсява къщата си със стенописи на пейзажи от Одеса, Петербург и Цариград.'''
'''С пълно право можем да считаме Станислав Доспевски за реформатор в българската иконография и стенопис. Той въвежда в църквите икони като тази на Св.св. Кирил и Методии, по руски образци.'''
'''Сред иконите и стенописите на Станислав Доспевски трябва да споменем Бачковския манастир, Баткунския манастир, Велокотърновския Преображенски манастир и още много други в България и Македония.'''
'''Скоро след преместването си в Пазарджик Станислав Доспевски става прочут из цяла България като добър майстор иконописец Тази дейност обаче не го задоволявала, той иска да предаде своето знание на сънародниците си. В писмо от 1858г. до Найден Геров, Доспевски излива цялата си болка и изказва желание да служи на народа си. Искането му е да преподава рисуване в училище.'''
'''Това писмо е пропито със силното чувство за граждански дълг. Въпреки отказа на Найден Геров, мисълта да преподава рисуване не напуска Станислав, така той изпраща писмо и до екзарха, което излиза като притурка към вестник "Право" - въпреки това, усилията на художника остават безплодни.'''
'''Художественото наследство е само една част, която изгражда представата ни за личността на Станислав Доспевски. Каквото присъствие във възрожденския живот никога няма да бъде пълно, ако не споменем делата му на общественик и борец за национално освобождение. Още до тръгването си за Русия, той активно участва в борбата за църковна независимост разпространява чужда преводна литература и е сред разделите за ново модерно училище. Животът му сред завръщането от Русия е свързан и с революционната дейност. Той се е срещнал с Васил Левски, Димитър общи и др. революционери. Доспевски е бил очарован от личността на Апостола, с която се е срещнал няколко пъти в Баткунския манастир "Св. Св. Петър и Павел". Пряко участие в революционните борби обаче, Станислав Доспевски не е имал, не е бил член на пазарджишкия революционен комитет. Знаели са го като руски гражданин.'''
'''След 1876, разгрома на Априлското въстание, с помощта на лейди Стандфорд, оглавява пазарджишкия комитет за подпомагане на семействата на убитите в Перущица, Батак, Стрелча и др. Организира сиропиталища, събира сведения за извършване във всяко селище зверства изпраща дописи до Найден Геров, за да могат да бъдат огласени чрез руското консулство.През 1877 се организира изселване на руски гражданския от България по повод избухването на Руско-Турската война. Станислав Доспевски също получава предложение да замине за Русия с цялото си семейство. Той обаче отказва и остава в България, защото смята, че в такива критични моменти, по-първите хора не трябва да напускат отечеството си.'''
'''Войната започва, Доспевски е бил под наблюдение, смятан за руски шпионин, въпреки че той не спира да пише писма до руските вестници. Едно от тези писма попада в ръцете на турците и Станислав Доспевски бива арестуван на 27 август 1877. Последната нощ преди арестуването, той успял да изгори в къщата си някои книги и писма. Изпратен е в пловдивския затвор „Таш капия“ и е осъден на смърт чрез обесван. За него се застъпва германския посланик Барон фон Вернер. '''
'''В този затвор Станислав Доспевски рисува последната си рисунка в един молитвеник. '''
'''През ноември 1877 художникът бива изпратен под конвой до Истамбул, където го затварят в тъмницата „Meхтархане“. Там той умира от тиф.'''
'''Според някои сведения обаче Станислав Доспевски е бил пребит в затвора и удушен, а според други, отровен. Как е умрял ние не можем да бъдем сигурни, но датата на смъртта му по нов стил е 5 януари 1878г. (24 декември 1877г. стар стил).'''
'''Колкото и да говорим за него, той остава един художник, реформатор, възрожденец,незлоблив, скромен и безкористно честен човек според думите на своите съвременници.'''
'''''Източници: Регионална библиотека "Никола Фурнаджиев", Пазарджик и къща-музей "Станислав Доспевски", Пазарджик.'''''
== Литература ==
| 