Клетниците: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
линк |
Редакция без резюме |
||
Ред 28:
Романът съдържа пет обособени части и се подразделя на глави, като основният разказ се гради около образа на бившия затворник Жан Валжан, който съзрява силата на доброто в света, въпреки че не може да избяга от криминалното си минало.
=== Част първа - "Фантин" ===
Шарл-Франсоа-Биенвеню Мирел, който живее в град Дин заедно със сестра си, през 1815 г. отбелязва деветата си годишнина откакто е станал епископ. Господин Мирел става свещеник с неописуема доброта и милосърдие, помагащ на нуждаещите се както с църковни, така и със свои лични средства. Една вечер на вратата на паството почукал мъж с молба да получи храна и подслон. Воден от своите високи морални устои епископ Мирел настанява странникът на име Жан Валжан в една от стаите на манастира, макар да осъзнава, че е избягал затворник, преследван от полицията. Все пак жандармеристите го извеждат пред очите на епископа, който твърди, че мъжът е невинен и дори му подарява два сребърни свещника.
Ред 35:
Един бдителен полицейски инспектор на име Жаверт бързо разбира, че Мадлен не е някой друг, а именно избягалия каторжник Жан Валжан. В полицейското управление той среща Фантин — бивша работничка във фабриката, принудена от мизерията да действа с незаконни средства за да издържа дъщеря си Козет. За да не ѝ бъде отнета, жената поверява грижите за малката Клозет на алчния кръчмар Тернардие, който всеки месец ѝ иска пари за издръжката на детето. Фантин е наясно, че той се злоупотребява с дъщеря ѝ и я използва за прислужница в кръчмата. След като научава за тъжната история на Фантин, Жан Валжан в ролята си на кмет на града заповядва тя да бъде освободена и той лично покрива дълговете ѝ към кръчмаря и връща детето на болната му майка. Фантин умира, като повелява грижата за дъщеря си на Мадлен.
=== Част втора - "Козет" ===
Жан Валжан бяга два пъти от затвора — първия се измъква от ръцете на Жаверт, а втория от самата каторга. След второто бягство Жан Валжан е заловен и осъден на смърт. Докато е в затвора на военното пристанище, рискувайки собствения си живот, той спасява един моряк от удавяне. След тази случва Валжан изценира собствената си смърт и се премества в манастир Париж заедно с Козет с надеждата веднъж за винаги да се отърве от инспектора. След кратък престой в манастира двамата си наемат квартира в центъра на града. В Париж господин Жилнорман, известен буржоа, живеещ с дъщеря си и племенника си Мариус, неочаквано получава писмо, което го уведомява, че баща му, когото не познава, е починал. Той отива на погребението без да знае нищо за славното минало на баща си, загинал в битка за родината. Един ден, разхождайки се в парк "Люксембург" заедно с племенника си Мариус, Жилнорман среща възрастен мъж на име Льоблан, придружен от младо момиче. Мариус се влюбва от пръв поглед в това момиче и от този момент често посещава парка с надеждата да я зърне отново. Става дума за самата Козет, която е напуснала манастира заедно с Жан Валжан.
=== Част трета - "Мариус" ===▼
Няколко месеца продължават напразните опити на Мариус да срещне отново Клозет. В същото време в съседната стая в къщата, където живеят Жан Валжан и Клозет се настанява семейство, което изпраща писма с фалшиво име, за да събира дарения. Льоблан веднага разпознава, че това е семейството на кръчмаря отгледал Клозет — Тернардие и решава да ги убие заедно с негови познати от криминална банда. Той си уговаря среща с Тернардие същата вечер под предлог, че желае да помогне на беден парижанин да плати своя наем. Мариус съобщава на полицията и инспектор Жавер сега трябва да спаси живота на този, когото до вчера е преследвал. Мариус е изправен пред ужасна дилема — да даде на полицията хората, спасили живота на баща му (семейство Тернардие) или да остави да убият бащата на момичето, в което е влюбен. Така и не предприема нищо, като в крайна сметка Жавер спасява живота на Жан Валжан. Той отново трябва да смени адреса си с цел да не бъде открит и се премества заедно с Козет на улица Плуме. Епонини, една от дъщерите на Тернардие, открива адреса на Козет и го дава на Мариус. Така двамата най-сетне се срещат. Като разбира, че член на семейство Тернардие знае адреса му, Жан Валжан решава да заживее в Лондон и Мариус отново е изправен пред угрозата да загуби Козет. Мариус се обръща към дядо си Жилнорман с молба да замине заедно с Козет, но получава категорична забрана. Разочарован от реакцията на дядо си, Мариус решава да отиде на барикадата заедно със своите приятели, където е и Гаврош — синът на Тернардие, израснал почти изцяло на улицата. Гаврош получава задача от Мариус да предаде бележка на Клозет, която обаче попада в ръцете на Жан Валжан.▼
Няколко месеца продължават напразните опити на Мариус да срещне отново Клозет. В същото
▲
=== Част четвърта - "Идилията на улица Плюме и епопеята на улица Сен-Дюни" ===
▲=== Част трета ===
През месен юни 1832 г. членове на групата АБВ и множество доброволци устройват барикада на улица Шанверие. Мариус, Гаврош, Жавер, както и Жан Валжан също участват в барикадата. Любимият на Козет спасява барикадата от първата атака на войниците, покатервайки се на върха с варел с експлозив и заплашвайки, че ще вдигне всичко във въздуха отказва противника от по-нататъшни действия. Давайки си сметка, че на сутринта всички ще умра, въстаниците решават да спасят няколко души, облечени с униформи, а Жан Валжан предоставяйки униформата си за спасението на непознат. Гаврош загубва живота си в стремежа си да донесе на воюващите патрони, от които се нуждаят. По случайност Жан Валжан спасява живота на полицай Жавер. Постепенно членовете на групата АБВ са убити един по един и останалите решават да се скрият в близката кръчма. В този момент Жан Валжан забелязва тежко ранения Мариус и веднага грабва безжизненото тяло на момчето, втурвайки се през парижките канали в търсене на спасение за живота му. На излизане от канала ги среща Жавер, който заявява че най-сетне ще арестува бившия каторжник, но след като му помогне да занесе Мариус при дядо му. Когато стигат до къщата, Жан Валжан му предлага да влезе, но полицаят отказва. Когато излиза, за да бъде задържан, него вече го няма. По-късно става ясно, че полицаят се е самоубил, хвърляйки се в Сена.▼
След освобождението от затвора на Епопини, една от дъщерите на Тернардие, намира Мариус и му съобщава, че е намерила адреса на Козет. Той и Козет най-накрая се срещнат за да декларират своята любов един към друг. Но тогава младото момиче информира любимия си, че с Жан Валжан ще се местят да живеят в Лондон. Мариус веднага отива при дядо си Жилнорман да поиска разрешението му да сключи брак с Козет и да замине с нея, но получава категоричния му отказ. Разочарован от реакцията на Жилнорман, Мариус решава да се включи в барикадата, където са студентите от организацията АБВ, както и Гаврош - синът на Тернардие, израснал предимно по улиците. Когато Мариус пристига на барикадата вижда, че революцията вече е започнала. Той дори се превръща в герой, качвайки се на върха с буре с барут в едната ръка и факла в другата, заплашвайки, че ще вдигне всичко във въздуха. Осъзнавайки последствията, които биха настъпили при гръмване на бурето с барут, войниците се изтеглят от барикадата. На същата вече Мариус пише писмо до Козет, като заръчва на Гаврош да й го предаде, но вместо при Козет, то се озовава в ръцете на Жан Валжан. Разбирайки, че Мариус е на барикадата, бившият каторжник облича своята униформа, грабва пистолета си и напуска дома си.
=== Част пета - "Жан Валжан" ===
{{цитат|Днес той спи. Въпреки, тежкият му живот▼
▲
Той живя. Когато ангелът му си тръгна почина.▼
Мариус е излекуван от грижите, които полага дядо му за него. Тогава, в името на
Това е нещо твърде естествено,▼
доброто за своя племенник, Жилнорман кани на гости Жан Валжан заедно с Козет,където се решава двамата млади да сключат брак. Тернардие отива при Мариус, за да му издаде някои тайни за Жан Валжан в замяна на сума пари и по този начин
момчето разбира кой го е спасил на барикадата и че Жан Валжан всъщност е
невинен. Мариус и Козет отиват при бившия затворник, който е на смъртното ложе,
заедно с други негови скъпи вещи — свещниците, подарени му от епископа,
облеклото на Козет от детството ѝ, както и
дрехите, които е получил по време на престоя си в манастира. Преди да издъхне,
Жан Валжан заръчва на любимите си деца на напишат следните думи на гроба му:
както идването на нощта след края на деня."
== Екранизации ==
| |||