Клетниците: Разлика между версии

Един бдителен полицейски инспектор на име Жаверт бързо разбира, че Мадлен не е някой друг, а именно избягалия каторжник Жан Валжан. В полицейското управление той среща Фантин — бивша работничка във фабриката, принудена от мизерията да действа с незаконни средства за да издържа дъщеря си Козет. За да не ѝ бъде отнета, жената поверява грижите за малката Клозет на алчния кръчмар ТернардиеТенардие, който всеки месец ѝ иска пари за издръжката на детето. Фантин е наясно, че той се злоупотребява с дъщеря ѝ и я използва за прислужница в кръчмата. След като научава за тъжната история на Фантин, Жан Валжан в ролята си на кмет на града заповядва тя да бъде освободена и той лично покрива дълговете ѝ към кръчмаря и връща детето на болната му майка. Фантин умира, като повелява грижата за дъщеря си на Мадлен.

време в съседната стая в къщата, където живеят Жан Валжан и Клозет се настанява семейство, което изпраща писма с фалшиво име, за да събира дарения. Льоблан веднага разпознава, че това е семейството на кръчмаря отгледал Клозет — ТернардиеТенардие и решава да ги убие заедно с негови познати от криминална банда. Той си уговаря среща с ТернардиеТенардие същата вечер под предлог, че желае да помогне на беден парижанин да плати своя наем. Мариус съобщава на полицията и инспектор Жавер сега трябва да спаси живота на този, когото до вчера е преследвал. Мариус е изправен пред ужасна дилема — да даде на полицията хората, спасили живота на баща му (семейство ТернардиеТенардие) или да остави да убият бащата на момичето, в което е влюбен. Мариус решава да спаси живота на Жан Валжан, като докладва на полицията, че ТернардиеТенардие възнамерява да убие затворника под чужда самоличност. В уречения час на срещата ТернардиеТенардие, който много добре знае че има среща не с друг, а със самия Жан Валжан, пристига с пистолет в ръка и го дебне от засада. В този момент полицията на чело с Жавер пристига по сигнал на Мариус и залавя подлия ТернардиеТенардие. Валжан успява да избяга от местопрестъплението без да бъде забелязан от Жавер.

След освобождението от затвора на Епопини, една от дъщерите на ТернардиеТенардие, намира Мариус и му съобщава, че е намерила адреса на Козет. Той и Козет най-накрая се срещнат за да декларират своята любов един към друг. Но тогава младото момиче информира любимия си, че с Жан Валжан ще се местят да живеят в Лондон. Мариус веднага отива при дядо си Жилнорман да поиска разрешението му да сключи брак с Козет и да замине с нея, но получава категоричния му отказ. Разочарован от реакцията на Жилнорман, Мариус решава да се включи в барикадата, където са студентите от организацията АБВ, както и Гаврош — синът на ТернардиеТенардие, израснал предимно по улиците. Когато Мариус пристига на барикадата вижда, че революцията вече е започнала. Той дори се превръща в герой, качвайки се на върха с буре с барут в едната ръка и факла в другата, заплашвайки, че ще вдигне всичко във въздуха. Осъзнавайки последствията, които биха настъпили при гръмване на бурето с барут, войниците се изтеглят от барикадата. На същата вече Мариус пише писмо до Козет, като заръчва на Гаврош да ѝ го предаде, но вместо при Козет, то се озовава в ръцете на Жан Валжан. Разбирайки, че Мариус е на барикадата, бившият каторжник облича своята униформа, грабва пистолета си и напуска дома си.

Мариус е излекуван от грижите, които полага дядо му за него. Тогава, в името на доброто за своя племенник, Жилнорман кани на гости Жан Валжан заедно с Козет, където се решава двамата млади да сключат брак. ТернардиеТенардие отива при Мариус, за да му издаде някои тайни за Жан Валжан в замяна на сума пари и по този начин момчето разбира кой го е спасил на барикадата и че Жан Валжан всъщност е невинен. Мариус и Козет отиват при бившия затворник, който е на смъртното ложе, заедно с други негови скъпи вещи — свещниците, подарени му от епископа, облеклото на Козет от детството ѝ, както и дрехите, които е получил по време на престоя си в манастира. Преди да издъхне, Жан Валжан заръчва на любимите си деца на напишат следните думи на гроба му: