Клетниците: Разлика между версии

Един бдителен полицейски инспектор на име Жаверт бързо разбира, че Мадлен не е някой друг, а именно избягалия каторжник Жан Валжан. В полицейското управление той среща Фантин — бивша работничка във фабриката, принудена от мизерията да действа с незаконни средства за да издържа дъщеря си Козет. За да не ѝ бъде отнета, жената поверява грижите за малката Козет на алчния кръчмар Тенардие, който всеки месец ѝ иска пари за издръжката на детето. Фантин е наясно, че той се злоупотребява с дъщеря ѝ и я използва за прислужница в кръчмата. След като научава за тъжната история на Фантин, Жан Валжан в ролята си на кмет на града заповядва тя да бъде освободена и той лично покрива дълговете ѝ към кръчмаря и връща детето на болната му майка. Фантин умира, като повеляваповерява грижатагрижите за дъщеря си на Мадлен.

Жан Валжан бяга два пъти от затвора — първияпървият път се измъква от ръцете на Жаверт, а вториявторият от самата каторга. След второто бягство Жан Валжан е заловен и осъден на смърт. Докато е в затвора на военното пристанище, рискувайки собствения си живот, той спасява един моряк от удавяне. След тази случваслучка Валжан изценира собствената си смърт и се премества в манастир в Париж заедно с Козет, с надеждата веднъж за винаги да се отърве от инспектора. След кратък престой в манастира двамата си наемат квартира в центъра на града. В Париж господин Жилнорман, известен буржоа, живеещ с дъщеря си и племенника си Мариус, неочаквано получава писмо, което го уведомява, че баща му, когото не познава, е починал. Той отива на погребението без да знае нищо за славното минало на баща си, загинал в битка за родината. Един ден, разхождайки се в парк "Люксембург" заедно с племенника си Мариус, Жилнорман среща възрастен мъж на име Льоблан, придружен от младо момиче. Мариус се влюбва от пръв поглед в това момиче и от този момент често посещава парка с надеждата да я зърне отново. Става дума за самата Козет, която е напуснала манастира заедно с Жан Валжан.

След освобождението от затвора на Епопини, една от дъщерите на Тенардие, намира Мариус и му съобщава, че е намерила адреса на Козет. Той и Козет най-накрая се срещнат за да декларират своята любов един към друг. Но тогава младото момиче информира любимия си, че с Жан Валжан ще се местят да живеят в Лондон. Мариус веднага отива при дядо си Жилнорман да поиска разрешението му да сключи брак с Козет и да замине с нея, но получава категоричния му отказ. Разочарован от реакцията на Жилнорман, Мариус решава да се включи в барикадата, където са студентите от организацията АБВ, както и Гаврош — синът на Тенардие, израснал предимно по улиците. Когато Мариус пристига на барикадата вижда, че революцията вече е започнала. Той дори се превръща в герой, качвайки се на върха с буре с барут в едната ръка и факла в другата, заплашвайки, че ще вдигне всичко във въздуха. Осъзнавайки последствията, които биха настъпили при гръмване на бурето с барут, войниците се изтеглят от барикадата. На същата вечевечер Мариус пише писмо до Козет, като заръчва на Гаврош да ѝ го предаде, но вместо при Козет, то се озовава в ръцете на Жан Валжан. Разбирайки, че Мариус е на барикадата, бившият каторжник облича своята униформа, грабва пистолета си и напуска дома си.