Разлика между версии на „Мара Белчева“

185 байта изтрити ,  преди 5 години
нова снимка
м (→‎Външни препратки: без търсачка)
(нова снимка)
{{писател
| име = Мара Белчева
| снимка = Mara Belcheva.jpg
| размер =
| описание =
| наставка = а
| фон =
| дата на раждане = {{Дата на раждане|1868|09|08|1|1|1}}
| място на раждане = [[Севлиево]], {{Br}}[[Османска империя]]
| дата на смърт = {{Дата на смърт и години|1937|03|16|1868|1|1|1}}
| място на смърт = [[София]], [[България]]
| работил =
| бележки =
}}
'''Мара Иванова Белчева''' е българска [[поет|поетеса]]еса и светска дама ([[8 септември]] [[1868]], [[Севлиево]] – [[16 март]] [[1937]], [[София]]).
 
== Биография ==
'''Мара Иванова Белчева''' е българска [[поет|поетеса]] и светска дама ([[8 септември]] [[1868]], [[Севлиево]] – [[16 март]] [[1937]], [[София]]).
Родена в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов - Севлиевеца. Завършва средно образование в [[Търново]]. Следва във висш девически институт във [[Виена]]. Учителствува в [[Русе]] и [[София]]. След убийството на съпруга ѝ министър [[Христо Белчев]] ([[1891]]) следва [[филология]] във [[Виена]]. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 е близка с [[Пенчо Славейков]], чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на [[Междусъюзническата война]] ([[1913]]) е милосърдна сестра и [[учител]]ка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от [[Фридрих Ницше]] – ''„Тъй рече Заратустра“'' ([[1915]]), [[Герхарт Хауптман]] – ''„Потъналата камбана“'' (поставена [[1922]]) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската ''„женска“'' поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редакторка на ''„Избрани съчинения“'' на [[Пенчо Славейков]] ([[1923]]).
 
==Биография==
Родена в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов - Севлиевеца. Завършва средно образование в [[Търново]]. Следва във висш девически институт във [[Виена]]. Учителствува в [[Русе]] и [[София]]. След убийството на съпруга ѝ министър [[Христо Белчев]] ([[1891]]) следва [[филология]] във [[Виена]]. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 е близка с [[Пенчо Славейков]], чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на [[Междусъюзническата война]] ([[1913]]) е милосърдна сестра и [[учител]]ка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от [[Фридрих Ницше]] – ''„Тъй рече Заратустра“'' ([[1915]]), [[Герхарт Хауптман]] – ''„Потъналата камбана“'' (поставена [[1922]]) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската ''„женска“'' поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редакторка на ''„Избрани съчинения“'' на [[Пенчо Славейков]] ([[1923]]).
 
Домът на Мара Белчева, на улица "Христо Белчев" 12, в София, е един от най-забележителните паметници на архитектурата в стил [[сецесион]] в България.