Томас Стърнз Елиът: Разлика между версии

Поради здравословните проблеми на Вивиън бракът им е нещастен. За тези проблеми разбираме от писма на Томас до Езра Паунд, в които са описани симптомите на заболяването. Заради психичното си разстройство Вивиън прекарва дълго време в различни клиники, което много отдалечава Елиът от нея и отношенията им охладняватзахладняват. През 1984 г. връзката им става предмет на пиесата „Том и Вив“ (''Tom & Viv''), която през 1994 г. е екранизирана. 

След като напуска Мъртън Елиът работи като учител най-вече в училище Хайгейт, частно училище в Лондон, където преподава френски и латински. Сред неговите ученици там е Джон Бетчеман. По-късно той преподава в Кралското граматическо училище Хай Уикъмб в [[Бъкингамшър]]. За да печели допълнително, той пише рецензии за книги и води допълнителни вечерни учебни курсове. През 1917 г. получава работа в Лойдс Банк (''Lloyds Bank'') в Лондон. През август 1920 г. по време на пътуване до Париж с художника [[Уиндам Луис]], Елиът се среща с [[Джеймс Джойс]]. Елиът намира Джойс за арогантен, съвсем скоро обаче двамата стават приятели и Томас посещава Джойс винаги, когато е в Париж. Елиът и Луис също поддържат близки приятелски отношения. Луис е автор на един от най-известните портрети на Елиът, (от 1938 г.).

Чарлз Уибли препоръчва Елиът на Джофри Фабер. През 1925 г. поетът напуска Лойдс, за да стане част от издателството ''Faber and Gwyer'', по-късно преименувано на ''Faber and Faber''. Томас остава там до края на кариератаживота си, като накрая става директор. Във ''Faber and Faber'' той отговаря за публикуването на значими английски поети като [[Уистън Хю Одън]], [[Стивън Спендър]], [[Тед Хюз]]. 

През 1932 г. Елиът се разделя със съпругата си за известно време. Когато от Харвард му предлагат професорскопреподавателско място за академичната 1932-1933 година, той приема и оставя Вивиън в Англия. След завръщането си урежда официално раздялата си с нея. Вивиън е настанена в психиатрична клиника през 1938 г. и остава там до смъртта си през 1947 г. Въпреки че Елиът все още е неин законен съпруг, той не я посещава в клиниката. Между 1938 и 1957 г. Елиът има връзка с Мери Тревилиан от [[Лондонски университет|Лондонския университет]]. Тя иска да се омъжи за него, като за това желание разбираме от мемоарите й.

В началото на 1960 г. здравето на поета се влошава. По това време Елиът работи като редактор във  ''Wesleyan University Press'' като търси млади поети, които да публикува. След смъртта му Валери съхранява поезията на съпруга си. Тя редактира писмата му и подготвя за печат „Пустата земя“. Валери Елиът умира на 9 ноември 2012 г. в апартамента си в Лондон. 

В продължение на много години Елиът страда от белодробни проблеми – бронхит и тахикардия, причинени от тютюнопушене. Той умира от емфизема в дома си в Кенсингтън в Лондон на 4 януари 1965 г. Кремиран е в Голдън Грийн Крематориум. В съответствие с желанията му прахът му е отнесен в църквата Сейнт Майкъл в Източен Коукър, [[Съмърсет]], откъдето предците му са емигрирали в Америка. На възпоменателната му плоча е изписан стих от поемата му „Ийст Коукър“, който гласи следното – „В моето начало е моят край, в моя край е моето начало“ ("''In my beginning is my end. In my end is my beginning''.")

През 1967 г., на втората годишнина от смъртта му, Елиът е почетен с голяма плоча в ''Poets' Corner'' в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]] в Лондон. Паметникът е издялан от скулптора Рейнолдс Стоун.

Освен това трябва да се признае, че Елиът е дълбоко повлиян от френските поети - от Шарл Бодлер до Пол Валери. Чимной Гуха показва това в книгата си: „Където мечтите се пресичат: Т.С. Елиът и френската поезия“ (''Where the Dreams Cross: T S Eliot and French Poetry (Macmillan, 2011)''). Самият Елиът през 1940 г. в едно свое есе, посветено на Уилям Бътлър Йейтс, казва, че видът поезия, който може да го учи как да използва собствения си глас, не съществува на английски език. Тази поезия може да бъде намерена единствено на френски. (''Poetry and Poets,'' 1948)

Поемата следва съзнанието на човек на име Пруфрок (свързано е с идеята за пресъздаване на потока на съзнанието, характерен похват за Модернизма). Критиците са разединени по въпроса дали лирическият аз напуска мястото си в хода на поемата. Местата, които са описани, могат да се тълкуват или като действителни физически преживявания и спомени, или като символични изображения от подсъзнанието. Например в стиха: „В стаята жените идват и си отиват“ ("''In the room the women come and go''“).

В структурно отношение поемата е изключително повлияна от Данте Алигиери. Освен това творбата диалогизира с редица други литературни произведения, - включително „Хамлет“ и поезията на френските символисти. Рецепцията на поемата в Лондон може да се прецени от един неподписан коментар в литературна притурка на „Таймс“ от 21 юни 1917 г. – „''Фактът, че тези неща са възникали в съзнанието на г-н Елиът, със сигурност няма почти никакво значение за никого. Тези неща нямат връзка с онова, което определяме като поезия''.“ Поемата днес се оценява като едно от най-значимите творения на западноевропейскияЗападноевропейския модернизъм. 

Поемата се появява през 1925 г. Това е едно от основните произведения на Томас Елиът от края на 20-тедвайсетте години. Подобно на други произведения на Елиът темите са припокриващи се и фрагментарни. Поемата е писана в атмосферата на следвоенна Европа, която търпи последиците от Версайския договор, труден е и диалогът между вярата и религията. Според някои критици влияние оказва проваленият брак на поета.

„Пепелната сряда“ е първата дълга поема, написана от Елиът след преминаването му към англиканскатаАнгликанската църква през 1927 г. Творбата е публикувана през 1930 г. и се занимава с въпроса какво се случва, когато един невярващ човек, придобие вяра. Стилът на писане на Елиът тук се различава от предишните му произведения. Езикът му става по-малко ироничен, творбите му вече не са населени от няколко диалогизиращи по между си лирически говорители. Тематичният фокус се измества върху духовните и религиозни търсения на поета. 

През 1939 г. Томас Елиът публикува хумористичния сборник „Книга за практичните котки на стария опосум“. Като първото му издание има илюстрация от автора на корицата. През 1954 г. композиторът Алън Роусторн избира шест от стихотворенията, включени в книгата, и ги оформя за изпълнение от оркестър. След смъртта на поета мотиви от книгата стават в основата на известния мюзикъл „Котки“ на [[Андрю Лойд Уебър]]. Мюзикълът е игран за първи път през 1984 г. в Лондон, а на следващата година вече е на Бродуей. 

"Четирите „квартета“квартета" са четири взаимосвързани размишления върху връзката на човека с времето, вселената и божественото. Като описва своето разбиране за божествено, Елиът съчетава англо-католицизъм с мистика, както и философски и поетични идеи от западните и източните културни и религиозни традиции. Освен това не липсват препратки към „[[Бхагавад гита]]“ и [[Сократ]].

Във Великобритания преобладава положителното мнение за творбата. В Съединените щати критиката се разделя на два лагера – такива, които одобряват късното творчество на Елиът, и такива, които предпочитат ранната му поезия. 

По общо казано „Новата критика“ следва примера на Елиът по отношение на „класически“ идеали, които приема от една страна, а от друга неговото религиозно мислене, а също и отношение му към поезията и драмата от началото на 17XVII в. „Новата критика“ е съгласна с осъждането на романтиците, особено Шели и неговите поетически възгледи.

Поемата „Пустата земя“ също може да бъде по-добре осмислена в контекст на неговата работа като критик. Той твърди, че поетът трябва да пише „програмна критика“. Това означава, че поетът трябва да пише критика, за да покаже собствените си интереси и възгледи, а не „историческа начетеност“. Погледнато през критичния обектив на Елиът, „Пустата земя“ по-скоро представя личното му разочарование от [[Първата световна война]], отколкото обективното й историческо разбиране.